Решение № 57 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2007 г.
ВКСII гражданско отделение20.02.2009 г.докладчик Здравка Първанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 18.05.2007 г. по гр.д. № 29/2007 г. на Видинския окръжен съд. ОСЪЖДА И. Е. Х. и С. Я. Б., гр. В., да заплатят на С. Б. П. и М. Б. П., гр. С., разноски за касационната инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Мотиви
Решение № 57 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на въззивно решение от 18.05.2007 г.по гр.д. № 29/2007 г. на Видинския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи, че след като е приел липса на легитимация на ответниците по иска, съдът е следвало да прекрати производството по делото. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и свидетелските показания, както и отказът на кредитора да приеме изпълнение. Ответниците по касационната жалба С. Б. П. и М. Б. П., гр. С., не изразяват становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение от 29.12.2006 г. по гр. д. № 555/2005 г. на ВКС, II г.о. е отменено решението на Видинския окръжен съд от 29.12.2004 г. по гр.д. № 215/2004 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С обжалваното решение Видинският окръжен съд е отменил изцяло решение№ 825/20.12.2002 г. по гр.д. № 457/2002 г. на Варненския районен съд. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е развалил поради неизпълнение договора от 8.02.1999 г., сключен между П за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № № 19/1999 г. въззивният съд е приел, че по сключения между наследодателя на ищците и наследодателката на ответниците алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, последните не са изпълнявали задълженията си да осигурят издръжка и гледане на кредитора след смъртта на приобретателката в качеството си на нейни наследници. Договорът е с личен характер, сключва се и с оглед личността на приобретателя да дава издръжка и грижи. Той може да бъде заместен във всички заместими задължения от лицата, с които приживе съвместно е обезпечавал издръжката и грижите за прехвърлителя. Със смъртта на приобретателката е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора. Възрастта и здравословното състояние на прехвърлителя са изисквали полагането на ежедневни грижи, които не са полагани след смъртта на приобретателката от наследниците и - ответници по иска. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приетото от въззивния съд наличие на неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане. Събраните поделото доказателства, установяващи релевантни за спора факти са обсъдени от въззивния съд поотделно и в своята съвкупност съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Изводите на въззивния съд, че е налице неизпълнение на поетите по договора от Е. М. след смъртта и от наследниците и задължения за осигуряване на издръжка и гледане на П. С., са направени след анализ на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. и медицинска документация. Установено е било по делото, че има положени от ответниците епизодични грижи, изразяващи се в изпращане на лекарства, храна, а веднъж и доставка на въглища. Съдържанието на насрещните права и задължения по този тип договори не е определено в закона. При липса на ограничение в договора на обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички грижи, необходими за него. В случая приобретателката се е задължила да осигурява издръжка и гледане на прехвърлителя, за да води спокоен живот, какъвто е водил досега. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 30/81 г., ОСГК и постоянната практика на ВКС, характерна особеност на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е, че прекратително условие за действието му не е смъртта на приобретателя, а смъртта на прехвърлителя. Макар договорът да се сключва с оглед личността и на приобретателя да дава издръжка и да полага грижи, то с факта на неговата смърт, не настъпва по право разваляне на договора. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците отговарят пред прехвърлителя до размера на дела си и под страх от разваляне на договора следва да обезпечават грижи. В разглеждания случай наследниците на приобретателката, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са установили да са полагали дължимите грижи и издръжка за прехвърлителя. Обоснован с оглед събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, че престараното от тях не е изпълнение в пълен обем на задължението за гледане и издръжка. Оплакването в касационната жалба относно необсъждането на възражението за забава на кредитора- отказ да получи изпълнение, също е неоснователно. Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, и обем и по своята същност и характер не търпи забава. При неизправност на длъжника кредиторът има право да поиска трансформация на задължението в натура в парично, но не и длъжникът. Ето защо въпреки забавата на кредитора, длъжникът, за да е изправен, следва веднага след отказа да престира паричен еквивалент на дължимата грижа и издръжка, каквито данни по делото няма. Не са налице релевираните основания за касиране на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и направеното искане на ответниците по касация следва да се присъдят разноски само за настоящата инстанция в размер на 1000 лева - възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0581628/25.01.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г.о.