Решение № 7914 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16483/2013 г.

Решение № 7914 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16483/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митко Георгиев Харакчиев, понастоящем в Затвора в гр. Стара Загора, против решение № 160 от 25.07.2013 г., постановено по адм. д. № 186/2013 г. по описа на Административния съд - Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение и е поискана отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Затвора гр. Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Митко Георгиев Харакчиев против мълчалив отказ на Началника на Затвора в гр. Стара Загора да даде разрешение на основание чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС за безвъзмезден достъп до служебен телефон за провеждане на телефонен разговор със служебния му защитник по подадена от Харакчиев молба вх. № 51 от 26.03.2013 г. За да постанови обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е приел, че не са налице спешни правни основания за разрешение на ползването на служебния телефон за провеждане на разговор межди Харакчиев и адвоката му. Решението е правилно. Съдът е разгледал подробно жалбата на Митко Георгиев Харакчиев против мълчаливия отказ на Началника на Затвора в гр. Стара Загора, правилно е приложил нормативните разпоредби, извел е верни правни изводи, които е мотивирал подробно. Настоящата инстанция напълно споделя заключението на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата, поради и което не счита за нужно да приповтаря мотивите, изложени в решението. Правилно съдът е посочил, че Митко Георгиев Харакчиев не е успял да посочи факт, който може да бъдат правно квалифициран като основание за разговор, който не търпи отлагане. В случая Харакчиев е следвало да посочи и обоснове нужда си от осигуряване на безвъзмезден достъп до служебен телефон за провеждане на разговор с адвокат му по неотложни въпроси, защото както правилно е посочено в обжалваното решение само по себе си желанието на лишения от свобода да се свържи с адвоката си за консултация по някакъв правен въпрос, не представлява "спешно правно основание" като материалноправна предпоставка за даване на разрешение по чл. 79, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Това че Митко Георгиев Харакчиев не притежава лични средства не формира наличието на хипотезата по чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС, защото въпреки, че тази норма е изключение, което винаги може и следва да се тълкува в полза на лишението от свобода, трябва да се докаже конкретната нужда от провеждането на дадения разговор чрез разрешение на ползването на служебния телефон - т. е. когато действително е налице необходимост от извършване на правни действия в определени срокове, то същите следва да бъдат доказани. В конкретният случай не е доказано по отношение на Митко Георгиев Харакчиев да е била налице някоя от предвидените в разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС две материалноправни предпоставки за даване на разрешение, а именно: 1. във връзка с тежки семейни проблеми и 2. спешни правни основания. Касаторът не е изложил твърдения в нито една от двете посоки, поради и което правилно първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не се установява наличието на спешни правни основания, които да налагат провеждането на разговор със служебния му защитник, поради и което правилно жалбата му е отхвърлена. На основание казаното до тук, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,