Решение № 5946 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2017 г.

Решение № 5946 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В. против Решение № 252/16.02.2017 г. по адм. дело № 2982/2016 г. на Административен съд – В., 26 състав. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма]- [населено място], чрез адв. О. Т. - К. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, постановен е при изяснени релевантни факти и в съответствие с приложимите материалноправни норми, като не са налице наведените от касатора основания за неговата отмяна. Отбелязва, че предмет на проверката от страна на РЗОК би следвало да са основно причините за повторната хоспитализация в рамките на 30-дневния период, след изписването на пациента от МБАЛ [фирма] в другото лечебно заведение, а такава проверка нито е била разпоредена от административния орган, нито е била извършена. По този начин са останали неизяснени основанията, въз основа на които касаторът е направил избор на лечебно заведение, което да възстанови неоснователно получени суми от НЗОК и конкретно- защо е приел, че това следва да бъде именно първото лечебно заведение. Счита, че съвсем обосновано съдът е приел оспореният административен акт за немотивиран и го е отменил. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира следното: Не е спорно между страните, че е издадена писмена покана с изх. № 29-02-1298/24.10.2016 г., въз основа на проверка, назначена със Заповед №РД-09-1145/01.09.2016 г. на директора на РЗОК - В.. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-13-496/30.09.2016 г., видно от който, по КП № 208 "Консервативно поведение при леки и среднотежки черепно-мозъчни травми", е установен случай на рехоспитализация на пациент на дружеството по ИЗ № 6272/04/2016; пациентът е приет на 06.04.2016 г. и изписан на 11.04.2016 г., като на 18.04.2016 г., в 30-дневния срок от изписването му, се е наложила нова хоспитализация по същата КП № 208 в друго лечебно заведение-МБАЛ [фирма]- [населено място], при което НЗОК е заплатила за отчетния случай сумата 384, 00 лева през м. 05. 2016 г. С Решение № 252/16.02.2017 г. по адм. дело № 2982/2016 г., Административен съд – В. е отменил писмена покана, изх. № 29 – 02 – 1298/24.10.2016 г. на директора на РЗОК – В., с която, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, е разпоредено МБАЛ [фирма] със седалище [населено място], представлявано от изп. Директор д-р Г. Ш., да възстанови сумата от 384, 00 лева, представляваща неоснователно получени средства по изпълнението на договорни дейности по КП № 208 за ИЗ № 6272/04/2016 от Приложение № 11 към Решение № РД–НС-04–24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за пациенти, хоспитализирани по същата клинична пътека преди 30-тия ден от дехоспитализацията от друго лечебно заведение и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. С чл. 215, ал. 1 от Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е предвидено, че когато се наложи нова хоспитализация на пациента по същата клинична пътека, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на последващ контрол. Решението на Административен съд – В. е правилно в частта, с която оспорената писмена покана е отменена за определеното задължение за възстановяване на сума в размер на 384, 00 лв. за лечение по КП № 208 "Консервативно поведение при леки и среднотежки черепно- мозъчни травми", поради установен случай на рехоспитализация на пациент на дружеството по ИЗ № 6272/04/2016 г., т. е. в срок от 30 дни от дехоспитализацията той е бил хоспитализиран отново по същата КП в друга болница – МБАЛ [фирма]- [населено място]. Решението в тази част е постановено при правилно прилагане на чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.: когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Първоинстанционният съд абсолютно правилно е посочил, че в КП 208 по процесното ИЗ не е предвидено изрично, че проверка не се извършва, т. е. по аргумент за противното следва, че извършването на предварителна проверка преди издаване на покана за неоснователно получени суми в настоящия случай е задължително. Предмет на проверката е следвало да бъдат причините за повторната хоспитализация в рамките на 30-дневния период след изписването на пациента от МБАЛ [фирма], включващи детайлното и пълно изясняване на въпроси, касаещи своевременността, качеството и резултатите от проведеното лечение в първата болница, състоянието на пациента при изписването му, дължимите контролни прегледи, които следва да са обективирани в съответните документи и др. Такава проверка обаче не е била разпоредена, най- малкото- извършена, като по този начин остава неизяснен въпросът дали е налице нарушение, кое от двете лечебни заведения, ако е налице такова, го е допуснало и в какво се състои това нарушение, т. е. не е установено кое от леченията не е проведено в съответствие с изискванията за поведение по клиничната пътека и поради това не подлежи на заплащане. Цитираната по- горе подзаконова норма въвежда правило за заплащане само на едно от двете проведени болнични лечения, но не съдържа регламентация кой от случаите подлежи на заплащане, когато хоспитализациите са в две различни лечебни заведения. Поради това и следва да се приеме, че в хода на предвидената проверка е абсолютно необходимо да се установи кое от двете лечебни заведения е нарушило индикациите за хоспитализация, респ. критериите за дехоспитализация по конкретната клинична пътека. Недължимо платени са медицинските дейности, осъществени от онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за поведение по клиничната пътека. Административното производство в случая е проведено при сериозно нарушаване на процесуалните правила, а писмената покана е издадена в нарушение на изискването за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 АПК/, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. В съдебно заседание, пред настоящата инстанция бяха докладвани писмени доказателства- Заповед №РД-09-1144/01.09.2016 г. на Директора на РЗОК- В. и Протокол от проверка №РД-13-502/30.09.2016 г., депозирани от касатора с жалбата. Съдът отбелязва, че в касационната инстанция могат да се представят единствено писмени доказателства, които са свързани с доказването на основателността на посочените в жалбата касационни пороци. Доказателствата не могат да служат за установяването на нови фактически обстоятелства, което се цели в конкретния случай с представянето им. Същите не са били представени пред административния съд, не са послужили за установяване на фактическата обстановка, поради което и настоящата касационна инстанция преценява законосъобразността на постановеното първоинстанционно решение и прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени в първата инстанция. Решението на Административен съд – В. е постановено в нарушение на материалния закон единствено в частта, с която делото, като преписка, е върнато на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда по приложение на закона. Тази допусната непрецизност от страна на съда следва да бъде премахната, защото защитата срещу акта, с който се засяга патримониума на жалбоподателя в конкретния случай, се изчерпва само с отмяната на този акт - чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, тъй като връщането на преписката на органа за ново произнасяне, както е посочил съдът, извън хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК, би било неправилно, тъй като преценката за това дали да се издаде нов акт или не е само на административния орган. В останалата му отменителна част досежно доброволната покана за заплащане на сумата 384, 00 лв., обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. И двете страни са отправили искания за присъждане на разноски по делото. РЗОК – В. е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса в размер на 25, 00 лева. Лечебното заведение е поискало заплащане на разноските за държавна такса в размер на 25, 00 лв. /каквато такса не е дължима, нито заплатена/ и адвокатско възнаграждение за втората инстанция в размер на 300, 00 лв. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от МБАЛ [фирма] разноски, които съобразно доказателствата в тази насока са в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,