Решение № 903 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2018 г.

Решение № 903 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Алфа – Фарм" ЕООД – гр. Сливен, ЕИК 119505315, представлявано от управителя Г. Георгиев срещу Решение № 1108/6.06.2018 г., постановено по адм. дело № 648/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 41/15.02.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради неправилна преценка на събраните доказателства. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. С оспореното решение, Административен съд (АС) – Бургас е отхвърлил жалбата на "Алфа – Фарм" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02002017003009-091-001/05.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 41/15.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2015 г. е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 11 572, 94 лева главница и 3 107, 62 лева лихва, вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000054/17.03.2015 г., издадена от "Ес Пи Ен България" ЕООД, както и осъдено дружеството да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – Бургас в размер на 980 лева. За да постанови този резултат, АС – Бургас е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът на първо место е развил принципните си разбирания за правото на приспадане на данъчен кредит и тежестта за доказване на реалността на доставката от ревизираното дружество, което черпи права от установяването на този положителен факт. След това съдът е приел, че от страна на ревизираното дружество не са представени убедителни доказателства за реално извършена доставка по процесната фактура с предмет – разфасовки, свинско месо, поради което и в съответствие с приложимата материално-правна разпоредба на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. В подкрепа на този извод били и установените в хода на ревизията факти, както следва: 1. При извършена проверка в програмен продукт VIES - данни за обмен на информация с други държави членки за извършени придобивания от доставчика, се установило, че няма деклариран ВОП от холандското дружество "Van Rooi meat" B. V. към доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД; 2. При извършената проверка на ГКПП "Оряхово" от дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП, приключила с протокол № 060700106201 К1/15.03.2017 г. се установило, че превозваната стока c транспортен документ № 553488/13.03.2015 г., с изпращач "Van rooi meat" B. V. е с място на получаване с. Лукорско, хладилна база "Фиоре", което опровергава твърдението, че стоката е транспортирана и получена в гр. Сливен; 3. Положеният подпис в представения по делото приемо-предавателен протокол от името на Д. Бабиков, като управител на "Ес Пи Ен България" ЕООД видимо и категорично се различавал от този, положен от него в декларациите по чл. 141, ал. 8 и чл. 142, ал. 3 от ТЗ, както и спрямо подписите му положени в представените по делото документи; 4. Липсвали доказателства за извършено плащане по издадената фактура; 5. Обстоятелствата, че доставчикът няма персонал, дерегистриран е по ЗДДС, не е подал Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗKПО за 2015 г. и не е публикувал годишния си финансов отчет в Търговски регистър при Агенция по вписванията, съгласно разпоредбата на чл. 40 от Закона за счетоводството, обосновавали извод, че по отношение на дружеството няма данни за извършвана дейност. Решението е правилно. Основните доводи на касатора "Алфа – Фарм" ЕООД срещу оспореното решение на АС – Бургас са за неправилно приложение на материалния закон, поради неправилна преценка на събраните доказателства. Касаторът счита, че представените по делото писмени доказателства - фактура, приемо - предавателен протокол и международна товарителница, доказват реално предаване на стоките от доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД на ревизираното дружество, а всички други факти, приети за установени в хода на ревизията и от първоинстанционния съд са неотносими към правото на данъчен кредит. Настоящата инстанция счита доводите на касатора за неоснователни. Изводът на АС - Бургас за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Същият е направен въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Спорен по делото е бил въпроса налице ли е реална доставка на стоки по фактура № 1000000054/17.03.2015 г., издадена от "Ес Пи Ен България" ЕООД с предмет – свинска плешка, свинска плешка без кост и свинска обрезка. При оспорена доставка на стоки в хода на ревизията, първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е доказването с безспорни за това доказателства, че стоката е предадена от доставчика на получателя. Свързано с това доказване е установяването на възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните, транспортирането на стоките и тяхното съхраняване до периода на последващата им продажба, каквото е било твърдението на ревизираното лице в случая. Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена. Вярно е твърдението на касатора, че за доказване факта на предаването на стоките от доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД на ревизираното дружество по делото е представен приемо -предавателен протокол, съгласно който на 17.03.2015 г. в гр. Сливен в хладилна база и цех за преработка на меса на ревизираното дружество се предава фактурираното количество свинско месо с произход Холандия от доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД на получателя "Алфа – Фарм" ЕООД. В случая, обаче е безспорно установено в хода на ревизията, че доставчика не разполага със стоки от вида на фактурираните, за да ги предаде на ревизираното дружество, тъй като при извършена проверка в програмен продукт VIES - данни за обмен на информация с други държави членки за извършени придобивания от доставчика е установено, че няма деклариран ВОП от холандското дружество "Van Rooi meat" B. V. към доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД. От друга страна не е доказано и транспортирането на стоките до склада на ревизираното дружество в гр. Сливен, тъй като представената по делото товарителница сочи за изпращач холандското дружество "Van Rooi meat" B. V., получател "Алфа – Фарм" ЕООД и разтоварване на стоките в с. Лукорско, хладилна база "Фиоре", което правилно е преценено от първоинстанционния съд, че не кореспондира с представения приемо-предавателен протокол за предаване на стоките от доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД в хладилна база на ревизираното дружество в гр. Сливен. В случая, освен невъзможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните е останал неизяснен и механизма на доставката, а именно с какъв транспорт стоката е транспортирана и предадена на ревизираното дружество в склада му в гр. Сливен, съгласно представения приемо-предавателен протокол, след като съгласно представената международна товарителница стоката е разтоварена в с. Лукорско, обл. София. Наред с това е установено, че доставчика "Ес Пи Ен България" ЕООД не разполага със собствени или наети складови площи за съхранение на стоки от вида на фактурираните, както и че не развива икономическа дейност, тъй като няма персонал, дерегистриран е по ЗДДС, не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО 2015 г. и не е публикувал годишен финансов отчет в Търговски регистър при Агенция по вписванията, съгласно разпоредбата на чл. 40 от Закона за счетоводството. Като косвено доказателство за липсата на реалност на фактурираната доставка правилно е отчетено и обстоятелството, че не е извършено плащане на цената по процесната фактура. Така установените факти правилно са преценени от първоинстанционния съд, че разколебават доказателствената стойност на представеният по делото приемо – предавателен протокол, поради което същият не следва да се цени изолирано от останалите събрани по делото доказателства, за да се приема за доказана реалност на фактурираната доставка. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение