Решение № 7411 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2021 г.

Решение № 7411 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. К. от [населено място] срещу Решение № 153 от 15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 99/2021 г. по описа на Административен съд- Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № Ц2153-23-26/25.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/09.07.2020 г. на началник отдел "Пенсии"- ръководител "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ при ТП на НОИ – Стара Загора, с което, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена получаваната от лицето наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.12.2019 г. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се съдебно – деловодни разноски за касационната инстанция. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Стара Загора, чрез ст. юриск. Т. И., в писмен отговор оспорва касационната жалба изцяло и изтъква доводи в подкрепа правилността на оспорваното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд, като материално законосъобразно и обосновано, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на Т. К. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал родител с Разпореждане №[ЕГН]/03.06.2013 г., считано от 26.04.2013 г. Пенсията била изплащана до 13.06.2014 г., до завършване на средно образование на жалбоподателката и възстановена на 1.10.2014 г. предвид обстоятелството, че Т. К. се обучава редовно в Юридическия факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". С писмо, изх. № 66-ЦЦАОС/25.06.2020 г., подписано от директора на Университетския център за административно обслужване на студентите към ВТУ, пенсионният орган бил уведомен, че К. се е дипломирала на първа редовна държавна изпитна сесия, съгласно Протокол № 20191/19.12.2019 г. Въз основа на това писмо, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ- Стара Загора е издало Разпореждане №[ЕГН]/09.07.2020 г., с което, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, във вр. чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, е прекратена наследствената пенсия на жалбоподателката, считано от 20.12.2019 г. В подадената жалба срещу разпореждането К. е посочила, неправилно й е прекратена наследствената пенсия, защото тя не е завършила образованието си и продължава да е "учаща", тъй като провежда задължителния си стаж по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, като прилага и заповед от 27.02.2020 г. на министъра на правосъдието и акт за встъпване в длъжност от 10.03.2020 г. Обжалваното по административен ред разпореждане е потвърдено с Решение № Ц2153-23-26/25.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Стара Загора. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон се преценяват от настоящия състав за неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал законосъобразни правни изводи, намирайки че със стажа по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ не се продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността Право", т. е. не е налице е обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1, изр. последно от КСО/ред. изм., в сила от 1.01.2017 г./ Спорът между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на Глава четиринадесета от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Правото на наследствена пенсия, създадено с чл. 82, ал. 1 от КСО, е в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В действащите редакции до 1.01.2017 г., приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 от КСО. В чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. От 1.01.2017 г. в чл. 82, ал. 1 от КСО е добавено ново изречение, което гласи: " Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.)". Оспорените административни актове са издадени при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е недвусмислено ясен, тъй като е изразена изрична законодателна воля за "учащи" по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО, диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", действаща към 30.11.2016 г. (отм. от 1.01.2018 г.), висше образование по специалността "Право" се придобива на образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл. 11, ал. 1 е регламентирано завършване на обучението по специалността "Право" с полагане на държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". През времето, през което е полагала стаж като дипломиран юрист, Т. К. е загубила качеството на "учаща" по смисъла на пенсионния закон и поради това няма право на наследствена пенсия. Съобразно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. В случая е налице посоченото основание, доколкото касаторката е завършила обучението си по специалността "Право" и е положила успешно държавните изпити, като няма право на наследствена пенсия, тъй като не отговаря на условията на чл. 82, ал. 1 от КСО. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. трето от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на "стажант-юристи" по ЗСВ не могат да се считат за "учащи". В този смисъл е и Решение № 6367/27.05.2021 г. по адм. д. № 1724/2021 г., VІ отд., Решение № 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г., VI отд., Решение № 15620 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2020 г., VІ отд., Решение № 13833 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2020 г., VІ отд. и др. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК, както правилно е преценил и административният съд. При постановяване на решението си първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, поради което, при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция от ответника по касация за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,