Решение № 13378 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2019 г.

Решение № 13378 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на М. Василева от [населено място], чрез адв. Ненов срещу решение № 5731 от 4.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3717/2019 г. по описа на Административен съд- София град. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на район "Витоша" при СО, чрез юрк. Григорова, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение. Ответникът И. Николова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящата касаторка на заповед № ДК-10-ЮЗР-95/13.10.2016 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, с която е оставена в сила заповед № РД 50-41/26.05.2015 г. на главния архитект на СО, район "Витоша", с която по реда на чл. 91, ал. 1 АПК са оттеглени разрешение за строеж № 150 от 11.05.2015 г., допълнено със заповед № 55 от 18.05.2015 г. и разрешение за строеж № 37 от 13.02.2015 г., допълнено със заповед № 54 от 18.05.2015 г., издадени от главния архитект на СО, район "Витоша". Прието е, че оспорването е процесуално допустимо като подадено в 14-дневния преклузивен срок, считано от съобщението до Василева от 25.02.2019 г., но се явява неоснователно, тъй като административният орган е упражнил правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК в срок и при надлежно подадена жалба от заинтересовано лице – съсобственик в имота, за който е разрешено строителството – И. Николова. Прието е, че липсата да съгласие по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ е абсолютна предпоставка за издаване на отменените по реда на чл. 91, ал. 1 АПК разрешения за строеж ведно със заповедите за допълването им, което сочи на законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК- Югозападен район. Законосъобразността на заповедта е мотивирана и с издаването й от компетентен орган, в законоустановена писмена форма и при изложени мотиви от фактическа и правна страна, по отношение на надлежен адресат. Обсъдено е съдържанието на подадената от И. Николова жалба с вх. № 9400-2469 от 20.05.2015 г. срещу оттеглените разрешения за строеж, с оглед изискването по чл. 91, ал. 1 АПК, като е прието, че доводите от фактическа страна сочат недвусмислено на оспорване на актовете, с които се разрешава ново строителство от съсобственичката М. Василева, за което не е давано съгласие от жалбоподателката И. Николова. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че оттеглените по реда на отзива /по чл. 91, ал. 1 АПК/ със заповед № РД 50-41/26.05.2015 г. на главния архитект на СО, район "Витоша", разрешения за строеж и заповеди за допълването им /разрешение за строеж № 150 от 11.05.2015 г., допълнено със заповед № 55 от 18.05.2015 г. и разрешение за строеж № 37 от 13.02.2015 г., допълнено със заповед № 54 от 18.05.2015 г., издадени от главния архитект на район "Витоша", С0 са издадени по искане на М. Василева за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и искане за издаване на разрешение за строеж за "Слънцезащитно монтажно съоръжение пред ресторант и предпазен парапет" и "Допълнение към съществуваща пергола - градински елемент върху тераса пред ресторант" в УПИ 1-567, кв. 35, м. "Манастирски ливади - запад". Безспорно е установено и обстоятелството, че въпросната тераса не е част от ресторанта, съставляващ самостоятелен обект "обществено хранене" по схема № 15-92291-04.04.2014 г. по КККР, а попада в свободната площ на УПИ 1-567, кв. 35, който е съсобствен между заявителката, оспорващата и още двата съсобственика. Следователно установеното от издателя на строителните книжа в производството по чл. 91, ал. 1 АПК нарушение на императивното изискване по чл. 183, ал. 1 ЗУТ е налице и заповедта, с която е упражнено правото на отзив почива на законово основание, както правилно е приел началника на РДНСК- Югозападен район в на заповед № ДК-10-ЮЗР-95/13.10.2016 г. Обратно на твърденията в касационната жалба, отзива касае всички издадени строителни книжа, вкл. одобрените проекти, тъй като тези административни актове, макар и със самостоятелен характер, се обследват досежно тяхната законосъобразност по реда на чл. 148, ал. 8, предл. 1 от ЗУТ. Неоснователни са възраженията, че няма надлежно подадена жалба срещу оттеглените строителни книжа, което да дава възможност на главния архитект да се произнесе по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, тъй като в подадената от И. Николова жалба с вх. № 9400-2469 от 20.05.2015 г. е изрично вписан номера на РС150/11.05.2015 г. и се иска отмяна на строителните книжа, издадени за всички строително-монтажни работи в имота / УПИ 1-567, кв. 35 касателно "навеси и преграждения" около обект "пицария". При липса на данни за съобщаване на всички оттеглени строителни книжа на жалбоподателката, съдържанието на жалбата обосновано е прието, че засяга и предходно издаденото РС за същия обект, ведно със заповедите за допълване на двете разрешения за строеж, които са тяхна неразделна част. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. С оглед своевременно заявената претенция от ответника главен архитект на район "Витоша" при СО и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК