Решение № 1466 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6339/2007

Решение № 1466 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6339/2007, V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Ловешкият окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 29. 9. 2006 г. по гр. д. № 53/2006 г. е осъдил М. на п. - София да заплати на Н. Д. Д. сумата 200 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 17. 11. 2000 г. до 2. 11. 2005 г. и отхвърлил иска на Д. в останалата част до предявения размер 10 800 лв. По въззивна жалба на ищеца е образувано гр. д. № 258/2007 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, който с решение от 21. 9. 2007 г. е увеличил размера на обезщетението на сумата 1000 лв., като е осъдил ответното министерство да заплати на ищеца още сумата 800 лв., със законната лихва от 21.9.2007 г. Касационна жалба срещу въззивното решение, с което е присъдена сумата 800 лв., е подадена от М. на правосъдието. Жалбоподателят сочи, като неправилност на решението, липсата на обосновка за приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се има предвид, че дейността по изпълнение на наказанието"лишаване от свобода" не е административна дейност или извършване на административни услуги. Касаторът счита също, че определеният размер на обезщетение е завишен и напълно необоснован. Представителят на прокуратурата счита, че има основание за намаляване на присъденото обезщетение. След проверка, касационният съд установи следното: Неоснователни са доводите на касатора за липса на основание за ангажиране на отговорността му по реда на ЗОДОВ при наличие на влязло в сила (поради необжалване) първоинстанционно решение, с което е прието че министерството следва да отговоря за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на бездействие на длъжностните лица, изпълняващи дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, довело до липса на елементарни здравни и хигиенни изисквания. Изразеното от прокурора становище за така установената и призната причинна връзка се споделя изцяло от касационния съд. Няма основание за уважаване на жалбата и досежно размера на присъденото обезщетение, като краен резултат 1000 лв., за периода 17.11.2000 г. до 02.11.2005 г. Въззивният съд е изложил убедителни съображения за изключително лошите условия, при които е поставен ищеца, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в килии без санитарен възел и течаща вода. Установено е, че до 26.9.2005 г. за групата, в която попада ищецът е предвидено време за личен тоалет три пъти дневно, а след посочената дата - четири пъти в денонощие - сутрин по 1 ч. и 40 м., а за останалите три пъти - по 10 мин. Установено е, че през другото време на денонощие затворниците са ползвали пластмасова кофа за физиологичните си нужди, поставена в близост до масата за хранене и леглата и без параван, което фактическо положение, само по себе си, е достатъчно доказателство за униженията и антихуманните преживявания на ищеца. Определеното обезщетение 1000 лв. за репариране на тези вреди, търпяни от ищеца в продължение на близо пет години, е справедливо и не следва да бъде намалено Върховният касационен съд