Решение № 4087 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2014 г.

Решение № 4087 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Даринка Иванова Кацарова, Симеон Иванов Стойков, Полет Димитров Славков и Георги Иванов Манев молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 4575/29.03.2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 6632/2011 г., с което е оставено в сила решение № 1552 от 1.04.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 6050/2010 г. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, с доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните, а именно - Разрешение за строеж № 84/20.08.2012 г., издадено от Главния архитект на Столична община за изграждане на Национална тренировъчна база на БФС в УПИ I, ПИ с идентификатор 68134.1937.1377 от кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев" с възложител Български футболен съюз. Твърди се, че изброените доказателства и обстоятелствата, които те установяват доказват очевидната неправилност и незаконосъобразност на изводите, направени в съдебните решения, чиято отмяна се претендира, според които процесният имот е застроен с напълно реализирано благоустройствено мероприятие, функционално обслужващо изградените в съответствие с регулационния план обект. Ответната страна - кметът на Столична община - район "Витоша", не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново доказателство Разрешение за строеж № 84/20.08.2012 г. на Главния архитект на Столична община за изграждане на Национална тренировъчна база на БФС в УПИ I, ПИ с идентификатор 68134.1937.1377 от кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев" с възложител Български футболен съюз, е последващо спрямо постановяването на заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, оспорена в първоинстанционното производство и установяват факти, възникнали след нейното издаване, ирелевантни за спора относно законосъобразността й. Именно поради това настоящият състав счита същите, че не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателства, нито пък доказват нови обстоятелства. От тук следва и заключението, че щом не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК, то искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Относно изложените в молбата за отмяна оплаквания, които могат да се квалифицират като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, настоящият състав счита същите за недопустими за разглеждане в настоящото производство, поради и което не счита за нужно да ги обсъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,