Решение № 10405 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2015 г.

Решение № 10405 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Петьо Николов Петров, от гр. Хасково, чрез пълномощника му - адв. Васил Стойчев, против решение № 6844/10.06.2015 г. по адм. дело № 6899/2014 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Узунова, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членният състав на Върховен административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Петьо Николов Петров, против заповед № К-2755/14.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отм.), по заявление на Петров от 27.02.2014 г., е прекратено служебното му правоотношение като началник на отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР-Смолян, категория "Б", по собствено желание. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Според съда заповедта е в съотвествие и с материалния закон, тъй като е резултат на личното желание и воля на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отм.), изразено в заявление до ответника, чрез директора на ОД на МВР-Смолян, от 27.02.2014 г., която воля не е опорочена, чрез упражнена външна принуда. Изводите са въз основа на извършената от съда съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. и на свидетелските показания на посочените от оспорващия лица - св. Маринов и св. Мидов. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че оспорената заповед за прекратяване служебното правоотношение на касатора, на длъжността началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Смолян е издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (отм.), по собствено желание на същия, изразено със заявление до ответника, в което са посочени мотиви. Обосновани и в съотвествие с доказателствата по делото са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, установени в чл. 247, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМВР (отм.) и чл. 270, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Обосновани и в съотвествие с гласните доказателства са и другите изводи на съда, че подаденото от касатора заявление за прекратяване на служебното му правоотношение, от 27.02.2014 г. не е опорочено, тъй като не е установена упражнена външна принуда върху него, в резултат на която да е формирана воля за извършване на това действие. По делото липсват доказателства за такава принуда - физическа или под друга форма върху личността на касатора, която да е в причинна връзка с подаденото заявление. От гласните доказателства е установено, че с преназначаването на касатора на по-ниска длъжност в системата на МВР /от директор на ОД на МВР-Хасково, в нач. отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Смолян/, той е бил "психически доста натоварен" и "неудовлетворен", но това му личностно състояние е следствие от заповедта за преназначаване и във връзка с нея, както правилно е констатирано от съда, но не установява принуда. Последната обуславя наличието на други фактори, влияещи пряко върху изразената воля за прекратяване на служебното правоотношение, каквито по делото не са установени, поради което като е приел, че заявлението е израз на собственото желание на касатора, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. С оглед изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждането на всички факти и доказателства, както и поради недопускане на съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Последната не е поискана по съответния процесуален ред, а е изразена като становище от защитата, поради което и няма определение на съда за недопускането й. В следващите на това становище съдебни заседания, също не е отправено искане за такава експертиза, нито пък са представени писмени доказателства за наличие на психическо или психиатрично заболяване у касатора. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.), поради това, че заповедта е връчена по време на отпуск по болест на касатора, видно от представен болничен лист от 31.03.2014 г. / на стр. 72/. В обжалваното решение съдът не е изложил мотиви за това нарушение при издаване на заповедта, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила, но същото не е съществено. Съгласно многобройната съдебна практика на ВАС, съществено е онова процесуално нарушение, което ако не беше допуснато би довело до друг правен резултат. В случая обаче резултата би бил същия, тъй като необсъдения от съда болничен лист, не обуславя други правни изводи. Касаторът е представил цитирания болничен лист по време на съдебното производство пред първата инстанция. Налице е признание, че този болничен лист не е представян в деловодството на работодателя, не е завеждан там, не е изпращан в НОИ и за п-да на болнични / от 31.03.2014 до 02.04.2014 г./ не му е изплащано обезщетение за отпуск по болест. Това се установява и от съдържанието на писмо от 17.04.2015 г. на директора на ОД на МВР-Смолян, на стр. 77 от делото. За да е налице нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.) работодателят трябва да има знание за този факт, че служителят е в отпуск по болест към датата на връчване на заповедта, каквото знание в случая не е налице. В случая касаторът не е уведомил ответника, че е в отпуск по болест, в срок от два дни, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /Д. в. бр. 36/2010 г/, не е съобщил този факт при връчването на заповедта, като вместо това е декларирал на гърба й, че не е в законоустановен отпуск. Следователно по собствено желание не се е възползвал от болничния лист и не може да претендира за допуснато от органа нарушение на чл. 248 от ЗМВР (отм.). По изложените вече мотиви настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията на касатора за наличие на принуда върху волята му за подаване на заявлението от 27.02.2014 г. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия