Решение № 6926 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2026 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на зам.-директора на Дирекция "Миграция" – МВР срещу решение № 10643/18.03.2026 г. по адм.д. № 120 по описа на Административен съд София – град за 2026 г., с което е отменен като незаконосъобразен отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" с рег. № 5364р-27187/25.11.2025г. на Р. А., гражданин на Република Сирия. С жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Съдът неправилно приел, че е налице незаконосъобразност поради липсата на изискано становище от Агенция по заетостта, тъй като непредставянето на част от изискуемите за предоставяне на търсения от А. статут документи било установено но по-ранен етап от производството. Иска се отмяна на решението на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - на Р. А., гражданин на Република Сирия, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от на Р. А., гражданин на Република Сирия, срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" с рег. № 5364р-27187/25.11.2025г., издаден от заместник-директора на дирекция „Миграция“, МВР по заявление с рег. № 513р-119981/10.11.2025г. С оспореното решение, съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил оспорения акт. За да се произнесе е приел за установено, че не е спазена разписаната в закона процедура, тъй като не е изискано писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда. Установено е, че лицето е представило свидетелство за съдимост, издадено от официалните сирийски власти. Обстоятелството, че считано от 08.12.2024г. сирийските официални институции са прекратили издаването на свидетелства за съдимост за периода януари – март 2025г., след смяната на режима в страната, е прието за ирелевантно, тъй като представените справки били за други лица, а представеният от жалбоподателя документ бил с дата 07.08.2025г., т.е. извън посочения период. Мотивите на административния орган, че свидетелството за съдимост не може да удовлетвори целта на закона са определени като неправилни. При тези данни, отказът на заместник-директора на дирекция „Миграция“ - МВР бил издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен като необоснован и издаден при неспазване на процедурата при издаването му. Касационната жалба е подадена от участник в производството, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. За да достигне до обективираният в решението краен резултат, съдът се е съобразил със събраните в хода на съдебното дирене и представени от страните доказателства, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка, осигуряваща възможността за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт. По делото е представено изискуемото по силата на чл. 24и, ал.5, т.2 от ЗЧРБ свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът и същото е с дата 07.08.2025г. При тези данни следва да се определи като обосновано становището на първоинстанционният съдебен състав, че момента на издаването му не съвпада с периода януари – март 2025г., през който официалните сирийски власти са преустановили представянето на информация от вида на процесната, което води до необоснованост на обективираният в оспорения отказ извод за липса на един от изискуемите по силата на българското законодателство документи за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа". Необоснован е извода, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с липсата на изискано становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Това становище е част от нужната за произнасяне по искане за разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" информация, но в случая, при преценка на решаващия орган, че липсва друг необходим за произнасянето и отговарящ на изискванията на закона документ – съдържащо достоверна информация свидетелство за съдимост на кандидата, то предприемане на действията по чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ е било безпредметно. Видно от мотивите на издателя на оспорения пред съда акт, наличието на становището от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта не би променило изхода на производството, поради което твърденето в касационната жалба, че неприлагането по преписката на становище на този административен орган не е довело само по себе до незаконосъобразност на акта е обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събере необходимите доказателства. Съдът е установил наличието на издадено от сирийски официален орган свидетелство за съдимост, съдържащо относима към предмета на производството информация. Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че писма от МВР, Дирекция „Миграция“ рег. № 538480-70102/04.08.2025г. до Директора на Дирекция“ Консулски отношения“ – МВнР, писмо с изх. № КО-13-230/08.07.2025г. от Посолство – Бейрут до МВнР- ДКО относно проверка истинността на свидетелство за съдимост и писмо изх. № КО-38-278/15.09.2025г. до МВнР-ДКО относно становище за истинността на свидетелство за съдимост на двама сирийски граждани не оборват доказателствената сила на представения от Р. А. официален документ. Освен, че не касаят конкретно личността на жалбоподателя, описаните по-горе документи съдържат информация за прекратяване на съответната услуга за период от 08.12.2024 г. до края на м. март 2025 г., т.е. период, приключил почти пет месеца преди издаването на представеното от А. свидетелство. Следва да се отбележи и обстоятелството, че писмо изх. № КО-38-278/15.09.2025г. до МВнР-ДКО относно становище за истинността на свидетелство за съдимост на двама сирийски граждани, на което се позовава издателят на оспорения пред съда акт, съдържа становище на извънреден и пълномощен посланик на Р България в Сирия, а не обективира официална информация, произлизаща от сирийските власти, издател на свидетелство за съдимост на Р. А.. Ако административният орган е имал съмнения относно истинността на отразените в него обстоятелства, е бил в правото и възможностите си да изиска по служебен път информация, която да му даде възможност да формулира обосновано становище дали представения документ отговаря на изискванията на чл. 24и, ал.5, т. 2 от ЗЧРБ. Предвид това, следва да се определи като правилен и обоснован извода на първоинстанционният съдебен състав, че представеното свидетелство за съдимост има характера на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и с презумпция за истинност до доказване на противното по установения в закона ред, а не чрез немотивираното му игнориране. Поведението на компетентния да се произнесе по искането с правно основание чл. 24и от ЗЧРБ орган, е довело до съществено за административното производство несъобразяване с изискването за мотивиране на приключващия производството административен акт, което води до неговата незаконосъобразност и необходимост от отмяната му. В тази част, мотивите на съда са правилни и обосновани, поради което следва да се споделят изцяло. Предвид гореописаното и при липсата на допуснати в хода на съдебното производство нарушения по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК, оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, определено при съобразяване на правилата по чл. 38 от ЗА и критериите по чл. 36, ал. 3 от същия закон и съгласно задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение