Решение № 7492 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2010 г.

Решение № 7492 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Йордан Георгиев Христов от гр. София, срещу заповед К-119 от 06.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - допуснати се и нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи не изразява становище. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 01.12.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 22 години, при общ трудов стаж 32 години. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изисквания по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС на което се позовава жалбоподателя. По отношение възражението на касатора, че с оспорения административен акт е освободен от несъществуваща длъжност, касационната инстанция намира, че предмет на съдебен контрол е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя с МВР, за което няма спор, че е съществувало като действително към момента на издаване на оспорената заповед. Конкретната длъжност на служителя е само един от елементите на това правоотношение, а не е единствената характеристика, поради което в конкретния спор няма неяснота относно обекта на обжалваната заповед, за да е налице основание за нейната незаконосъобразност. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,