Решение № 5290 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Х. М., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Б. Байрактаров против Решение № 129/13.01.2026 г., постановено по административно дело № 1888/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 5511/20.11.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилна оценка на доказателствата, довели до неотчитане на актуалния и недвусмислен риск за живота и здравето на оспорващия. Касационната жалба се поддържа лично от подателя й, както и от адвокат Б. Байрактаров, с молба да бъде уважена като се отмени съдебното решение и административния акт, а преписката се върне на органа за ново произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. Ответната страна, Председателят на Държавна агенция за бежанците се представлява от главен юрисконсулт Е. Хичовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения административен акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. Х. М., за който е установено, че гражданин на Сирия, етническа принадлежност – [заличен текст], вероизповедание – [заличен текст], с основно образование, неженен. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на акта, след което е приел, че е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В хода на административното производство е проведено интервю с чужденеца в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем, като съдържанието на протокола, отразяващ интервюто му е било прочетено в присъствието на преводача. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, като в хода на производството от ДАНС е изискано и получено становище по молбата за закрила преди произнасяне на органа. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана индивидуално и обективно, като на кандидата е предоставена възможност да изложи доводите си и да посочи и представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Правилен и съответен на закона и събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него доводи, които изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция. Установени са релевантните факти, включително е отчетена личната бежанска история на лицето и ситуацията в държавата по произход, която кореспондира с данните от представените пред настоящата инстанция справки, след което административният съд е възприел законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената международна закрила. Установената от първостепенния съд фактическа обстановка и възприетите правни изводи не се опровергават от представените пред настоящия съд доказателства. В хода на административното и съдебно производство не е доказано спрямо лицето да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, обуславящо предоставянето на бежански статут. Няма конкретни данни за това Ш. Х. М. да е бил заплашван, осъждан, да е имал проблеми с официалните власти в Сирия, както и не твърди да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо или психическо насилие или да е бил обект на репресия. Няма данни и липсват конкретни твърдения и за това оспорващият да е изложен в страната си по произход на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, така, че да се налага предоставяне на хуманитарен статут, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12. Установените факти не дават основание да се приеме, че лицето е било принудено да напусне страната си по произход поради реална опасност от смъртно наказание, екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, както и не е налице сериозна индиция от опасност лицето да понесе такива посегателства при завръщането си там. Не се установяват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал.9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила, както и наличието на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е съобразил променената актуална обстановка на територията на Сирия, а именно, че не е налице ситуация на изключително безогледно насилие на територията й, като от съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки не се налага извод за съществен за производството риск от насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ спрямо чужденеца, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността единствено поради факта на присъствието му на територията на страната. Освен това е установено, че в Сирия са останали да живеят родителите му, брат и сестра, по отношение на които не се сочат конкретни обезпокоителни факти, като това обстоятелство обосновава ниска вероятност да бъдат изложени на опасност от посегателства, каквато би било и положението на чужденеца при завръщането му. Правилно е установено, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, като се върви към стабилизиране на вътрешните отношения. Действително се наблюдава динамична ситуация, с продължаващи конфликти и предизвикателства, но са налице процеси на възстановяване, адаптация и завръщане на гражданите. Наведените от оспорващия твърдения за опасност от насилствено постъпване на военна служба, сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Единствената релевантна причина да се иска статут на бежанец в такава хипотеза би била ако лицето докаже, че изпълнението на военната служба ще противоречи на неговите политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта – обстоятелства, които нито са наведени от чужденеца, нито са установени в хода на производството. Освен това от представените справки се установява, че след падане на режима на Башар Асад, през месец януари 2025 г. новото правителство отменя конституцията, действаща от 2012 г., разпуска парламента и армията, както и службите за сигурност на бившия режим. През месец февруари 2025 г. е премахната задължителната военна служба и вместо това се разчита на доброволно набиране на войници. Следователно необосновано и недоказано е твърдението на чужденецът, че ще бъде насила взет в армията, тъй като след промените на режима военната служба е доброволна. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,