Решение № 3846 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2010 г.

Решение № 3846 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тирас 2003" ЕООД, подадена чрез адв. Гено Василев, против Решение № 560/19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 822/2009 г. на Пловдивския административен съд, ХII-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 160801865/04.02.2009 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 237/10.04.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 9048, 73 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За да отхвърли жалбата на дружеството, АС е констатирал, че основният спорен въпрос се свежда до това дали са налице осъществени спрямо жалбоподателя доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на процесната стока "22111 л. дизелово гориво" от доставчика "Моника 2003" ЕООД. Приобщените в хода на производство доказателства, както поотделно, така и в съвкупност, не позволяват според съда да се направи безпротиворечив извод, че процесната стока е съществувала или съществува като обект - носител на вещни права. Представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства, че същият разполага със складова база - склад за съхранение на горива в с. Цалапица, както и представените от него счетоводни документи относно наличностите от гориво към 30.06.2008 г. и към 31.07.2008 г., са крайно недостатъчни според съда и сами по себе си не обосновават безспорен извод за осъществяване на доставките на гориво по процесните фактури. По делото не са ангажирани доказателства относно приемо - предаването, съхранението и транспортирането на стоката. По конкретно, не са ангажирани доказателства, установяващи индивидуализацията и предаването на родово определените вещи, каквито са процесните стоки между страните по пряката доставка, а именно: между жалбоподателя "Тирас 2003" ЕООД и неговия доставчик "Моника 2003" ЕООД. Не са представени приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, експедиционни бележки. Не са представени доказателства, че жалбоподателят и неговият доставчик разполагат със складова база и със специализирани съоръжения за съхранение на гориво, както и със специализирани МПС за транспортиране на течни горива по Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите /обн., ДВ, бр. 15 от 24.02.2004 г./. Транспортирането на стоката по процесните фактури не е установено по безспорен начин поради противоречивите обяснения относно това обстоятелство, дадени от управителя на "Моника 2003" ЕООД и от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, които не са подкрепени с никакви доказателства - като пътни листи, товарителници и други подобни. Не са ангажирани доказателства и за това, че доставчикът "Моника 2003" ЕООД е действал като комисионер, каквито обяснения са дадени от неговия управител в хода на ревизионното производство, с оглед обосноваване на обстоятелството, че дружеството не разполага с материално - технически и кадрови ресурси за осъществяване на доставките, като от представената счетоводна отчетност, е установено, че това дружество не е имало осчетоводяване във връзка с извършена комисионна дейност. Не са представени също така и доказателства за произхода на стоките по процесните три фактури, издадени от "Моника 2003" ЕООД, като не е установен предходния доставчик. Видно от процесните фактури, издадени от прекия доставчик е, че същите са с предмет "дизелово гориво", докато представената от прекия доставчик фактура, за която се твърди, че е предходна доставка по процесните фактури, е с предмет "тежко гориво за изгаряне в стационарни инсталации - 0.2S". В § 1 от ДР от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г./, са дадени дефиниции на различните видове горива. Така в т. З от § 1 на ДР е посочено, че "Гориво за дизелови двигатели" е газьол, дефиниран в т. 2, използван за задвижване на самоходни превозни средства, включен в тарифен номер 2710 19 41 0 по Комбинираната номенклатура на Република България. В т. 7 от § 1 на ДР на същата наредба е дадена дефиниция на понятието "Тежко гориво". Съгласно същата "Тежко гориво" е течно гориво от нефтен произход, различно от дефинираните в т. 2,3 и 4, което поради границите си на дестилация попада в категорията на тежките масла, предназначени за използване като гориво в стационарни инсталации, и от което по-малко от 65% обемни (включително загубите) дестилират при 250рС по метод А8ТМ Б 86. С оглед изложеното съдът е приел, че в случая не са изпълнени изискванията за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързани с наличие на облагаема доставка. Предвид липсата на осъществени облагаеми доставки, начисления данък по процесните фактури е начислен неправомерно, поради което и е налице ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно. Фактите по делото са установени по безспорен начин. Първоинстанционният съд е направил правилни изводи въз основа на събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на стоки по процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, залегнало в самото определение на понятието данъчен кредит. В конкретния случай поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ПАС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба също не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,