Решение № 2527 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2016 г.

Решение № 2527 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против Решение № 9238/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3105/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменена негова заповед № 8121 К - 83/20.01.2015 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР на М. М. И. - доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Отетникът М. М. И., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил като незаконосъобразна заповед № 8121 К - 83/20.01.2015 г., на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР на М. М. И. - доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". За да постанови този резултат съдът е приел, че дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на служителя, не са безспорно установени. Изложени са подробни съображения, че липсата на конкретизация на длъжностните задължения на наказаното лице, непосочването обстоятелствата по отношение на фактическия състав на извършените дисциплинарни нарушения както от обективна, така и от субективна страна и доказателствата в тяхна подкрепа, обуславят издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт какъвто по своята същност е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Правилно тричленният състав е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ответника, тъй като не е извършил две от посочените дисциплинарни нарушения. Ответникът не е нарушил чл. 9, т . 4 и чл. 25 от Правилника за научно-изследователските дейности в Академията. Съгласно чл. 9, т. 4 заместник-ректорът изготвя периодично планове и отчети за научно-изследователската дейност, но по делото няма доказателства за кои периоди и кога следва да се представят тези отчети. Съгласно чл. 25 Академичният съвет обсъжда и приема годишния отчет за научно-изследователската дейност, изготвен от заместник-ректора. В справката за резултата от проверката на л. 20 се говори за отчета за 2012/2013 г., а това е извън периода, посочен в заповедта. Правилно е прието, че ответника не е нарушил чл. 9, т. 1 от правилника, тъй като заместник-ректорът координира научно-изследователската дейност, но няма задължение да предлага на ректора състава на комисията по научно-изследователски дейности. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия