Решение № 9997 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, поделение Управление на движението на влаковете и гаровата дейност, представлявано от инж. П. Събев, против решение 262 от 28 септември 2022 г., постановено по адм. д. 465/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. По делото са постъпили и частни жалби от началника на СГКК Велико Търново и на Интер Агро ЕООД, с които се обжалва определение 512 от 22 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 465/2022 г., с което са оставени без разглеждане жалбите им за изменение на решение 262 от 28 септември 2022 г., в частта за разноските. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на съдебния акт. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовите срокове. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Делото е било образувано в изпълнение на решение 6524 от 29 юни 2022 г. на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" гр. София, против заповед 18-5812 от 28 май 2021 г., издадена от началника на СГКК гр. Велико Търново в частите, с които: 1) е изменен кадастралния регистър по отношение на схемата за обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, с вписване като собственици държавата и ЕООД Интер Агро и ползвател ДП НКЖИ и 2) е изменена кадастралната карта чрез нанасянето на четири самостоятелни обекта с кадастрални номера 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът приема, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради което началникът на СГКК гр. Велико Търново законосъобразно вписва в кадастралния регистър данните за всички лица и документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота. Обосновава извод, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, без право да осъществява преценка за валидността на представените пред него документи за собственост. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е достигнал до неверни правни изводи. По делото е установено, че съгласно Акт за публична държавна собственост 4371 от 24 април 2014 г. държавата е собственик на недвижим имот земя с площ от 8105 кв. м., с идентификатор 16359.501.20 по КККР на гр. Горна Оряховица, в едно с построените в имота сграда с идентификатор 16359.501.20.1 със застроена площ от 1725 кв. м., разгърната застроена площ от 3150 кв. м. и подземен етаж /сутерен/ - мазе от 1575 кв. м., двуетажна, масивна, построена през 1965 година с предназначение: сграда на транспорта. За същите имоти е налице издаден предходен акт за държавна собственост с 2401 от 20 август 1992 г. Върху имотите са предоставени права на управление на Национална компания "Железопътна инфраструктура на основание чл. 9, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт. От частен съдебен изпълнител Д. Колева Стефанска е изнесен на публична продан недвижим имот търговски обект с площ от 5,27 кв. м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. Цар Освободител 106, планоснимачен 1550 от 1990 г., ЖП Ареал по плана на града от 1990 година, представляващ най северния от трите самостоятелни търговски обекта, разположени в преходната част на чакалнята за пътници на гара Горна Оряховица пътническа, при граници: запад стълбище към ресторант на втори етаж на приемното здание и механа, находяща се на ниво под терен; север фоайе пред входа на ресторанта па първи етаж; юг търговски обект, тип павилион, собственост на НК "ЖИ". С Постановление за възлагане на недвижим имот от 18 февруари 2016 г., вписано в Службата по вписванията с 1432 от 04 април 2016 г. имотът е възложен на Интер Агро ЕООД след обявяването му за купувач с постановление от 21 януари 2016 г. Дружеството Интер Агро ЕООД въз основа на този акт за собственост е подало в АГКК на 16 април 2021 г. заявление за извършване на следните услуги: издаване на удостоверение за приемане проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект с идентификатор 16359.501.20.1 (за нанасяне на четири броя самостоятелни обекти в тази сграда, както следва: 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4); нанасяне на настъпилите промени в кадастралната карта за този обект и нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър. Въз основа на така подаденото заявление от дружеството Интер Агро ЕООД и въз основа на приетия проект чрез удостоверение за приемането му, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР с оспорената пред съда заповед. Решаващият съд е приел, че в случая е установено дублиране на носителите на право на собственост за този имот, удостоверено с представените актове и е налице е основанието по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за извършеното изменение в КРНИ. Приел е, че валидността на представените документи не може да се изследва нито в административното, нито в съдебното производство по оспорване на извършеното изменение в кадастралния регистър както и че началникът на СГКК Велико Търново правилно е съобразил представените от заявителя конкуриращи се титули за собственост. Приел е, че е налице индиция за спор за материално право между страните, като това не съставлява основание да се заличи направено вписване в кадастралния регистър на някой от субектите, притежаващи противопоставими актове. Приел е също и, че правилно административният орган в КК е отразил и двамата собственици съгласно представените му документи за собственост. Този извод на първоинстанционният съд е неправилен. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). В случая административният съд неправилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ са налице. Неправилно е преценено, че изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР са изпълнени, тъй като разпоредбата предполага пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В настоящата хипотеза такава идентичност не е установена, тъй като е налице изменение на КК, като в сграда с идентификатор 16359.501.20. 1 са обособени нови обекти, а именно: 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4. Неправилно с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата при положение, че е налице спор за собственост от една страна, и от друга няма идентичност на обектите по КК и КР. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" гр. София против заповед 18-5812/28 май 2021 г. на началника на СГКК гр. Велико Търново в частите, с които: 1) е изменен кадастралния регистър по отношение на схемата за обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, съставът на Административен съд Велико Търново е постановил решение в несъответствие с материалния закон. Предвид изложеното, след като е одобрил исканото изменение при липса на фактическите предпоставки за отстраняване на непълнота или грешка в КККР, както и при наличие на спор за материално право, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, в противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54 ЗКИР, която подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Като е достигнал до неправилен извод, съдът е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповед 18-5812/28 май 2021 г. на началника на СГКК гр. Велико Търново като незаконосъобразна. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. По отношение на частните жалби: По първата частна жалба, подадена от началника на СГКК гр. Велико Търново, настоящият съдебен състав намира, че предвид цялостната отмяна на решението - същата е недопустима, тъй като за жалбоподателя отпада правният интерес от оспорването му, при което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено в тази му част. По втората частна жалба - този съд намира същата за процесуално допустима, но неоснователна и недоказана. Видно от представения в последното по делото заседание списък с разноските, процесуалният представител на заинтересуваната страна претендира два пъти разноски по адм. д. 367/2021 г. в размер на по 950 лева, но не претендира разноски по адм. д. 465/2022 г. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че непоисканите разноски не могат да бъдат присъждани служебно от съда. В случая решаващият съд правилно е присъдил минимално, към момента, възнаграждение в размер на 900 лева по адм. д. 367/2021 г. и 900 лева по адм. д. 2027/2022 г. във връзка с направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя и заинтересуваната страна. Дори и да е била допусната техническа грешка от страната, съдът не е бил длъжен служебно да я поправя. След като е определен размерът на дължимите разноски - подадената молба за допълване на съдебното решение правилно е приета от съда като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касационните жалбоподатели следва да се присъдят направените пред всички инстанции разноски, а именно: на МРРБ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за две инстанции и на ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, поделение Управление на движението на влаковете и гаровата дейност, [ЕИК], съобразно представения списък - разноски в размер на 1750 лева. В отговора на началника на СГКК гр. Велико Търново на касационната жалба подадена от ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, поделение Управление на движението на влаковете и гаровата дейност, [ЕИК], е направено възражение за прекомерност на разноските, което този съд не уважава като бланкетно, необосновано и неоснователно. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав