Решение № 5816 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2016 г.

Решение № 5816 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дентал комерс" ЕООД, представено от адв. Н. А., срещу решение № 941/11.05.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1289 по описа за 2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402120-091-001/06.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мед депо" ЕООД. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит факти. Описва писмените доказателствени средства, които спорен него сочат на осъществяване на доставките, включително фактури, митнически декларации за произход на стоките у доставчика, специалната му регистрация по Закона за медицинските изделия; значителните му търговски обороти според ГДД и ГФО за 2012 г. Настоява на ирелевантността на фактите на поведението на доставчика, следващата във времето доставките негова дерегистрация по ЗДДС, документирането на доставките и с други писмени актове освен фактурите, начина на счетоводно отразяване на доставките от доставчика. Иска отмяна на оспорената част от съдебния акт и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С частта от РА, оспорването срещу която е отхвърлено от АС П., са установени в тежест на "Дентал комерс" ЕООД задължения за ДДС в размер 40 551.03 лева с лихви за забава в размер 10 616.84 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС за данъчен период м. 06.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство е по 10 фактури, издадени от "Мед депо" ЕООД с предмет на доставките стоки - остеосинтезни средства и слухови апарати. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчика и бившите му управители, на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в подържани от НАП информационни бази данни. Изводи във вреда на РЛ са направени от отсъствието на доставчика от адреса му за кореспонденция; декларираната от него данъчна загуба за отчетния период; липсата на заети лица; отсъствието на информационна следа за транспорта, който е за сметка на получателя; продажбите от получателя на стоките на цени значително по-ниски от тези на придобиването; неподписването на съпътстващите доставките документи; невъзможната привръзка на внесени по ЕАД от Турция стоки с тези предмет на доставките. Отказът е основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на доставчика "Мед депо" ЕООД. Съдът е концентрирал спора по фактите до прехвърлянето на собствеността върху стоките по фактурите. Заключил е, че този факт не е установен несъмнено, както заради недоказания транспорт, така и заради отсъствието на подписи в експедиционните бележки и стоковите разписки към фактурите. Според инстанцията по същество не е доказано своенето на вещите от доставчика, тъй като фактурите и съпътстващите документи не съдържат конкретно описание на стоките, за да се обвържат внесените от "Мед депо" ЕООД стоки и фактурираните. Установяването на доставките не следвало и от счетоводните записвания на жалбоподателя, доколкото сметка 304 "Стоки" е водена само стойностно, а от извлечението от складовата му програма е видно несъответствие между внесените от доставчика и продадените от "Дентал комерс" ЕООД. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на административният съд е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на "Дентал комерс" ЕООД против РА съществува и е надлежно упражнено, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Ниска е доказателствената стойност на неподписаните за "предал" експедиционни бележки и стокови разписки. Ако в търговското правоотношение с доставчика те удостоверяват неблагоприятни за получателя факти /арг. чл. 77, ал. 1 ЗЗД/, то в публичното правоотношение за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са насочени към установяване на благоприятния за съставителя на документа факт за извършване на облагаемата сделка. Доказването с частните свидетелстващи документи е разколебано със средствата на насрещното доказване - плащането само по 5 от фактурите при функционалната връзка на насрещните задължения по двустранните договори, какъвто е този за продажба, както и последващата реализация на стоки от вида на получените на значително по-ниска цена. Неоснователни са упреците на касатора към познавателната дейност на съда при преценката на доказателствените средства. Съдията не е основал решаването на спора на поведението на доставчика. Констатациите му следват от поведението на получателя - включително документирането /липсата на такова/ на транспорта при превоз за негова сметка, стойностното водене на сметка 304, съдържанието на складовата програма, активността при документиране на предаването на стоките, в което по хипотеза участва. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не представлява специална мярка, насочена към опростяване на събирането на данъка или към предотвратяване на формите на неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /така т. 26 от решението на СЕС по дело С-18/13/. А свързването с данъчна измама на ползването на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо в контекста на разяснението от т. 38 на решението на СЕС по дело С-18/13. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 548.76 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение