Решение № 31 от 29.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1155/2011 г.

Решение № 31 от 29.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1155/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по молба на Г. И. Л. чрез адвокат К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 18772/2007 г. на Софийски районен съд, ГК, 37 състав /СРС/. Молителят поддържа, че са му нарушени правата на защита, поради което иска отмяна на постановеното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Твърди, че в производството пред СРС е защитаван от особен представител, назначен от СРС - адвокат М. П., който не го е защитавал по най-добрия начин /чл. 40, ал. 2 вр. чл. 44 ЗА/, тъй като не е изготвил и подал въззивна жалба срещу постановеното решение на СРС и така го лишил от участие и представителство в процеса пред втората инстанция по обжалване на първоинстанционното решение. Ответната страна - ЗД [фирма] не взима становище по молбата. Третото лице помагач - [фирма] оспорва молбата и моли да се остави без уважение по съображения в писмени възражения. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване на решението, чиято отмяна се иска, свързано с блокиране кредитната карта на молителя от наложен запор по изпълнително дело срещу него и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Все във връзка с нарушено право на участие в процеса е и предвидената в т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК хипотеза, при която страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В конкретния случай пред СРС е предявен иск по чл. 402 ТЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД от ЗД [фирма] срещу Г. И. Л., сега молител, за сумата 7828.03 лв. - изплатено от ищеца като застраховател по застраховка "автокаско" застрахователно обезщетение на [фирма], чийто застрахован автомобил е бил увреден при ПТП, причинено от Г. И. Л.. Пред СРС ответникът Г. И. Л. е призован при условията и по реда на чл. 50 ГПК (отм.) - определение от 13.03.2008 г. на СРС след върнати в цялост призовки от постоянния му адрес в [населено място], [улица] настоящия му тогава адрес в [населено място], [жк] бл. 36 вх. "Б" ет. 8 ап. 802 /обявени и регистрирани адреси - удостоверение от СДП-СБДС/. Г. И. Л. е представляван от назначен от СРС особен представител - адвокат М. П. /уведомително писмо от САК в отговор на искане от СРС и на основание чл. 26, ал. 1 ЗПП/. Адвокат П. е назначен от съда като особен представител на Г. И. Л. с определение на СРС от 15.05.2008 г. Искът срещу Г. И. Л. е уважен от СРС, чието решение е влязло в сила, без да е обжалвано от адвокат П. В молбата за отмяна не се навеждат аргументи за допуснати процесуални нарушения при призоваване на молителя Г. И. Л. пред СРС, приложението на чл. 50 ГПК (отм.), обусловило назначаването на особен представител на Г. И. Л.. Доводите на пълномощника К. в о. з. от 22.03.2012 г. пред ВКС за неточно изпратена призовка на адреса в [населено място] са несвоевременно направени, а и неоснователни, тъй като призовката до Г. И. Л. в [населено място] е изпратена на адрес: [населено място] [улица], а не както поддържа адвокат К. на № 44. Доводите на молителя за лошо воден процес от страна на адвокат П. - конкретно неподаване на въззивна жалба от негова страна, не обуславят приложение на някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 или т. 6 ГПК. И двете разпоредби на ГПК касаят допуснати процесуални нарушения, нарушения на съдопроизводствени правила, обезпечаващи участието на страната в производството, които нарушения са довели до лишаване на страната да участва в процеса лично или чрез повереник, до това страната да е била или съответно да не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Такива нарушения или непредвидени обстоятелства в случая не се установяват. Твърденията за лошо процесуално представителство - нарушения на норми от ЗА, са относими към отговорността за увреждане на процесуалния представител, но не и към основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303, ал. 1, т. 5 или т. 6 ГПК. Ето защо молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът: