Решение № 2737 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2011 г.

Решение № 2737 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Стоянов Попов и Петър Стоянов Попов, двамата от с. Рельово против решение № 907/29.11.2010 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело № 526/2010 г., с което е отменена заповед № ЛС-01-469/03.05.2010 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в частта за отмяна на заповедта по отношение ПР на УПИ IХ-243, кв. 12 по плана на с. Рельово-изменение на регулационната граница с УПИ Х-242 по съществуващата имотна граница при неприложена регулация и недопустимост на същото решение в частта за отмяна на заповедта в другите й части- за разделяне на УПИ IХ-243, кв. 12 и образуване на два нови УПИ IХ-243 и ХV-243 и изменение на плана за застрояване-ниско застрояване по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ в новообразуваните УПИ. Ответната страна община Самоков взема становище за основателност на касационната жалба. Ответницата Марияна Мирчова Трохарова оспорва жалбата. Цветанка Асенова Дюлгерова не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази определението на ВАС, петчленен състав-II колегия по адм. дело № 11079/2011 г. намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо - направено от лица, които са адресати на акта, а оспорената заповед за незаконосъобразна-издадена при нарушение на чл. 128, ал. 10 ЗУТ и в противоречие с материалния закон. Решението в частта за отмяна на заповедта по отношение ПР на УПИ IХ-243, кв. 12 по плана на с. Рельово-изменение на регулационната граница с УПИ Х-242 по съществуващата имотна граница при неприложена регулация е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорващите Марияна Мирчова Трохарова и Цветанка Асенова Дюлгерова като собственици на УПИ Х-242, който има обща граница с УПИ I-243 са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и имат право на оспорване срещу заповедта в тази й част. Одобреното изменение на регулационната граница е законосъобразно, доколкото са налице материалноправните условия за това- § 8, ал. 2, т. 3 вр. § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ. Страните не спорят, че регулационният план засягащ процесната регулационна граница не е приложен към момента на издаване на заповедта. С изтичането на срока по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план се прекратява и вътрешните регулационни линии на имотите следва да бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти, което е направено с оспорената заповед в тази й част. Обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на оспорването по отношение на изменението на процесната регулационна граница. Решението в частта за отмяна на заповедта в другите й части е недопустимо-постановено по жалба на лица, които не са заинтересувани по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Разделянето на УПИ IХ-243, кв. 12 и образуване на два нови УПИ IХ-243 и ХV-243 и изменение на плана за застрояване-ниско застрояване по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ в новообразуваните УПИ не засяга непосредствено съседното УПИ Х-242. Именно този имот следва да е включен в свързано застрояване, за да се счете за засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това не се твърди, а и няма такова предвиждане с оспорения ПУП. Собствениците на съседното УПИ по никакъв начин не са засегнати от предвиденото разделяне и образуване на две нови УПИ. В конкретния случай ПЗ предвижда бъдещо свободно застояване в новообразуваните УПИ без да се допускат намалени разстояния. Без значение за това предвиждане са заварените строежи, разположението на жилищната сграда в режим на търпимост, както и съществуващите други спомагателни постройки. С ПРЗ се определя конкретното предназначение на поземлените имоти, като предвижданията за застрояването не зависят от съществуващите строежи. Тези предвиждания не засягат съседното УПИ Х-242, поради което собствениците му не са заинтересувани при съгласуването и одобряването им, респ. нямат право на оспорване. Като е разгледал оспорването в недопустимите му части, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част и производството да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,