Решение № 8956 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2016 г.

Решение № 8956 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Р. К. Й., решение № 7605/4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2271/2015 г. по описа на Административен съд София-град, което се счита неправилно и незаконосъобразно. Като първо нарушение се сочи, че съдът не е обсъдил всички наведени в жалбата доводи, изключил е от обсъждане оплакването за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради несъответствието му с правата, прогласени в чл. 3 и чл. 8 ЕКПЧОС и на второ място - че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, тъй като издаването на заповедта е извършено в нарушение на основани принципи на административния процес - принципите на съразмерност и пропорционалност, прогласени в АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" СО, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Д. П., който спорва касационната жалба, настоява да бъде отхвърлена. Сочи, че при постановяването на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед № РД-30-12/16.01.2015 г., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж "масивна триетажна жилищна сграда, намиращ се в ПИ с идентификатор 68134.1109.718 (стар ПИ пл. № 216), кв. 23, в София, кв. "Факултета", ул. Банско" № 36, представляващ строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, по определението на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, извършен без строителни книжа, за който не е било направено искане за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ в предвидения от законодателя срок, който не е търпим и не е допустим по правилата и нормативите за устройство на територията. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Споделят се изцяло изводите в него, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на нарочно предоставените му правомощия съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и в предписаната от закона форма. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и на материалния закон, които да бъдат определени като съществени и да налагат неговата отмяна - от доказателствата и изготвената и приета СТЕ е установено наличието на незаконен строеж, подлежащ на премахване, изследвани са и условията за търпимост, които не са налице. Доводите на жалбоподателя, че въпросният строеж е единствено жилище за него и семейството му и че премахването е акт на дискриминация, правилно не са обсъждани в решението, тъй като ЗУТ е специален закон и не поставя подобни критерии при преценката за законност на строежите. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които обективно съществуват различни и то законосъобразни възможности - да се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. Настоящата хипотеза не е такава - когато специализираните органи по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му, т.е., действат съгласно предвиденото в закона, при обвързана компетентност. Те нямат правото на преценка, каквато предоставя оперативната самостоятелност, а наведените в жалбата оплаквания не представляват касационни основания по чл. 209 АПК. Разпоредбата на чл. 6 АПК е относима към издаването на административен акт и неговото изпълнение, а несъотвествието с целта на закона е основание за оспорване на административните актове. Тази цел е насочена към недопускането на незаконност в строителството, а за справедливост и съразмерност в случая не може да се говори, след като е изпълнен, без каквито и да било строителни книжа, триетажен монолитен строеж, с площ съответно 127, 153 и 153 кв. м., разположен на метър от регулационната граница по предвиждането на ПУП, одобрен 2014 г. и навлизащ в съседния имот с първия си етаж с 1м. и с 2м. - с втория. Обратното, налице е незачитане на установените в закона правила и норми и нарушаване на правата на собственост на съседния имот, затова и решението, като правилно, следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на делото и с оглед направеното искане за разноски от пълномощника на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,