Решение № 13624 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9226/2015 г.

Решение № 13624 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9226/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Чех- Йосиф Новосад" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново ул. Никола Габровски № 43, представлявано от управителя Йосиф Новосад, против Решение № 282 от 15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 890/14 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново /АС/, в частта му с която с РА № 04251400018/01.09.2014 г. по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11, м. 12.2011 г. м. 01.2012 г. и м. 12.2012 г. общо в размер на 147 323.45 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 39 881,65 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски и адвокатски хонорар. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в отговор на касационната жалба излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на оспорване пред АС е бил ревизионен акт Ревизионен акт /РА/ № 04251400018/01.09.2014 г., издаден от Маргарита Иванова Дюлгерова, на длъжност Началник сектор "Ревизии" и Тихомир Дончев Чолаков- Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 453/01.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново. За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел за установено, че предмет на процесните доставки по фактури, издадени от "Ивеос" ЕООД, "Пламко груп" ЕООД, "Ридълс" ЕООД, "Таби комерс" ЕООД и "Том комерс 92" ЕООД са с предмет свинско месо - плешка, джолан, сланина и др., а "Изаро" ЕООД - захар. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури издадени от "Интер хотели" АД с предмет провеждане на семинар. Относно доставките от"Ивеос" ЕООД, "Изаро" ЕООД "Пламко груп" ЕООД, "Ридълс" ЕООД, "Таби комерс" ЕООД за установено съдът е приел, че от събраните доказателства както в хода на ревизията, така и в съдебното производство които не доказват реалността на извършените доставки. По отношение на тези доставки приема, че е налице успешно оспорване на по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с 144 от АПК на подписите на доставчиците върху процесните фактури. Настоящия съдебен състав, след като се запозна с представените доказателства по делото намира за установено следното: за да бъде кредитирано твърдението на приходните органи относно неавтинтечността на положените под оспорваните фактури подписи е следвало да бъдат оспорени чрез съдебно графологическа експертиза от която е следвало да се получи експертно заключение дали тези подписи действително принадлежат на лицата сочени за управители на дружествата - доставчици. След като подобно заключение не е налично по делото, то разколебава категоричните изводи на първоинстанционният съд относно неподписването на фактурите от надлежните лица. От друга страна, по отношение на оспорването на представените търговки документи и стокови разписки, дори и да се приеме, че те са били подписани от лица различни от законните представители на дружествата - доставчици, това не води до незачитане на издадените документи предвид хипотезата на чл. 301 от ТЗ, а именно: Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Подобно противопоставяне не е направено. По делото са допуснати ССЕ и СтЕ, съдебно счетоводната експертиза установява, че ревизираното дружество е водило текущо счетоводно отчитане съгласно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, извършени са хронологични регистрации и систематизации на всички счетоводни документи за осъществяване на стопанските операции, включително и тези свурзани с процесните доставки. Същото е констатирано и от органа по приходите в издадения РД /лист 43, папка № 1 на административната преписка/. От съдебно- техническата експертиза се установява следното: ревизираното дружество "Чех- Йосиф Новосад" води документация за вида и количество суровини, вложени в производството и количеството и вида на произвежданите месни продукти и тяхната реализация. Има разработена процедура за проследяемост, чрез която може да се проследи всяка суровина постъпила в предприятието и в какъв вид месен продукт е вложена, какво количество месни продукти са произведени и къде са реализирани. В резултат на разработената, документирана и внедрена Система за управление безопасността на храните /СУБХ/ във фирмата е създадената първична документация по Добри практики /ДП/, НАССР. Осигуряване на проследяемост за всички основни, допълнителни и спомагателни суровини и материали, относно влагането им по вид и количество в различните видове месни продукти, произвеждани във фирмата. Всеки вид произведен месен продукт има уникален номер на партидата произведена за деня. След като продукта е произведен той се пакетира, етикетира и върху етикета е поставен L - партидния номер, след което продукта се експедира. В дружеството е въведена Програма "Контрол на доставчиците" по ДП. От нея е видно какъв е входящия контрол на суровините във фирма "ЧЕХ - Йосиф Новосад" ООД, както и след получаването на месото може да се проследи документално постъпването на суровината през целия производствен цикъл до готовия продукт. За въпросния период м. 11, м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. във фирмата са постъпили суровини от доставчиците по процесиите фактури и те са вписани във входящия дневник на фирмата. Вещото лице прилага подробни таблици в които описва готовата продукция от вложеното от всеки доставчик месо. От заключението на експертизата се установява, че партидите сурово месо по спорните доставки от "Ивеос" ЕООД, "Пламко груп" ЕООД, "Ридълс" ЕООД, "Таби комерс" ЕООД и "Том комерс 92" ЕООД са вложени в конкретни партиди готова продукция. По отношение на доставките на захар от "Изаро" ЕООД, като основен аргумент от страна на данъчните органи, приет и от първоинстанционният съд е недоказване от страна на ревизираното дружество на извършен транспорт. Следва да се отбележи, че единствено факта за липса на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките между "Ивеос" ЕООД, "Изаро" ЕООД, "Пламко груп" ЕООД, "Ридълс" ЕООД, "Таби комерс" ЕООД и "Том комерс 92" и жалбоподателя по процесните фактури и е налице основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Затова, като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АС - Велико Търново следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, относно посочените доставчици, като незаконосъобразен. Касационната жалба на "Чех- Йосиф Новосад" ООД, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Интер хотели" АД с предмет провеждане на мероприятие и семинар е неоснователна. От постъпилото писмено обяснение в хода на ревизионното производство се уточнява, че проведените мероприятия, предмет на процесните доставки представляват традиционно годишно събиране на работниците и управителите на дружеството. Правилно АС е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС относно ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора, следва да се отмени решението на АС Велико Търново в частта за разноските с което "Чех- Йосиф Новосад" ООД, е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново направените по делото разноски в размер на 4 411,13 лв. На касатора следва да се присъдят 16560 лева, държавни такси и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции и по компенсация Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение