Решение № 13511 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2012 г.

Решение № 13511 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Димитров Канев, от гр. Ямбол, против решение № 970/6.06.2012 г., постановено по адм. д. № 608/2011 г. по описа на Административен съд град Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната от него разпоредба - чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията на учебната дейност на Бургаския свободен университет /ПОУДБСУ/ бъде отменена. Ответната страна Академичен съвет на Бургаски свободен университет, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ПОУДБСУ. Съгласно тази разпоредба горните разпоредби /т. е. разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 38/ не се отнасят за специалност "право". А чл. 38, ал. 1 и ал. 2 предвиждат, че студенти, които имат общ среден успех не по-малко от много добър 4.50 могат да се обучават в съкратени срокове по индивидуален учебен план, след завършване на съответната учебна година. Разрешение за обучение в съкратени срокове по индивидуален учебен план се дава от декана. Индивидуалният учебен план се утвърждава от ректора. За да постанови този резултат Административен съд Бургас е приел, че оспорената разпоредба на чл. 38, ал. 3 от ПОУДБСУ е приета от орган на управление на университета, който разполага с необходимата компетентност да извършва промени в този правилник. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" обучението за придобиване на висше образование по тази специалност и квалификационна степен "магистър" е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум от 3 500 учебни часа. Според ал. 2 на същата разпоредба при задочната форма на обучение хорариумът не може да бъде по-малък от 60 на сто от хорариума по ал. 1, т. е. не по малко от 2 100 учебни часа. Според съда, за да се съобрази с изискванията на тази разпоредба, Академичният съвет на БСУ е приел оспорената разпоредба от Правилника, съгласно която студентите от специалност "Право" не могат да се обучават в съкратени срокове по индивидуален учебен план след завършване на съответната учебна година. БАС е приел, че изискванията на Наредбата за 10 семестъра минимална продължителност на обучението обуславят извода, че това обучение действително не може да премине в съкратени срокове по индивидуален учебен план. Разпоредбата на Наредбата изисква не само минималната продължителност да е 10 семестъра, но същевременно броят на учебните часове да е не по-малко от 3 500, респективно 2 100 часа. Тези изисквания, които следва да се спазват, за да може обучението по тази специалност да отговаря на единните държавни изисквания за придобиване на висше образование от такъв вид, съвсем логично, според първоинстанционния съд, не дават възможност от гледна точка на необходимото време, заложено в разпоредбата за усвояване на учебния материал, това да се случи при по-кратка продължителност (в съкратени срокове) да се провежда обучението по тази специалност, тъй като това би било в противоречие с чл. 6 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 42, ал. 9, т. 4 от ЗВО, предвижда висшите училища да създават възможности и определят условия за предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните. Тази разпоредба според БАС няма императивен характер. Съдът е счел, че висшите училища по собствена преценка могат да определят предпоставките, при които е възможно предсрочно завършване на обучението по различните специалности. Тези предпоставки обаче за съкратено обучение следва да се съобразят със съответните изисквания в приложимата за различните специалности Наредби за единни държавни изисквания. В конкретния случай Правилника за организацията на учебната дейност на БСУ е нормирал такава възможност, каквато чл. 42, ал. 9, т. 4 от ЗВО създава. Изключение от тази възможност е обучението по специалността "Право" именно, защото по-кратко обучение от 10 семестъра би влязло в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право". Предвид изложените съображения съдът е стигнал до извод, че оспорената разпоредба на чл. 38, ал. 3 от Правилника на БСУ не е в противоречие с приложимото право, а напротив е приета в изпълнение на заложените в Наредбата минимални стандарти за продължителност на обучението по специалността "Право". Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 42, ал. 9, т. 4 ЗВО няма императивен характер. Разпоредбата гласи следното: "Висшите училища създават възможности и определят условията за предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните". Така разписаната правна норма задължава всяко едно висше училище да създаде възможност и да определи условия за предсрочно завършване на желаещите студенти. Т. е. висшето училище няма право на преценка дали да осигури или не възможност за предсрочно завършване на желаещите студенти. Няма право да преценя дали да осигури такава възможност само на студентите по определени специалности, а да лиши от тази възможност студенти от други специалности. Висшето училище е длъжно да определи и съответните условия при които може да се завърши предсрочно обучение по всяка една специалност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" /НЕДИПВОСППКЮ/ не създава пречка за прилагане на разпоредбата на чл. 42, ал. 9, т. 4 ЗВО и по отношение на студенти от специалност "право". Условията при които тези студенти могат да завършат предсрочно обаче зависят изцяло от свободната преценка на висшето училище, като същевременно трябва да са съобразени с изискванията на тази наредба. Именно тук висшето училище действа в условията на оперативна самостоятелност като следва да определи тези условия по своя преценка, но при съобразяване с НЕДИПВОСППКЮ. Изложените по-горе съображения водят до заключение за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ПОУДБСУ, тъй като подобно ограничение е в противоречие с нормата на чл. 42, ал. 9, т. 4 ЗВО. Като е стигнал до извод, различен от горния и е отхвърлил жалбата, вместо да отмени обжалваната разпоредба, Бургаският административен съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. С оглед на горното решението следва да бъде отменено като се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната разпоредба на чл. 38, ал. 3 ПОУДБСУ бъде отменена като незаконосъобразна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,