Решение № 2623 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2018 г.

Решение № 2623 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Технически операции" срещу решение № 1689 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 204/2018 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното решение е отменена заповед № РД ЗО-7357/06.12.2017 г. на председателя на Държавна агенция "Технически операции", с която на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 и т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи във вр. с чл. 19г, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, чл. 19е, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства, на П. Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че дисциплинарното наказание е наложено при допуснато нарушение на правилото по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, довело до ограничаване правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Прави се възражение, че противно на приетото от съда, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са спазени разпоредбите на чл. 197, ал. 2 и чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Ответникът по касационната жалба - П. Георгиев, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил правилно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на точния им анализ е достигнал до правно издържани изводи. По делото е установено, че с обжалваната заповед на служителя П. Георгиев - агент III степен в дирекция "Б" в Държавна агенция "Техническо разузнаване", е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за това, че на 19.10.2017 г., около 14. 50 ч., в гр. София, при изпълнение на служебна задача служителят се е намирал в служебен автомобил (спрял), като е пушил цигара в него. Деянието е било установено при извършена проверка от прекия ръководител Д. Желязков и непосредствения ръководител В. Василев. С действията си служителят е нарушил т. 2 на заповед № РД30-4285/21.07.2014 г. на председателя на ДАТО, с която е забранено тютюнопушенето в служебните автомобили. Поведението на П. Георгиев е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМВР, в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на заповед и като нарушение на чл. 42 от Етичния кодекс за поведение на служителите в ДАТО, в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР - нарушение на етичните правила. За допуснатите дисциплинарни нарушения дисциплинарно наказващият орган е наложил на служителя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в предписаната писмена форма, с изискуемото съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, поради което не страда от пороците по чл. 146, т. 1 и 2 АПК. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарната процедура и е достигнал до обоснован извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основания за отмяна на обжалваната заповед. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № РД30-6438/25.10.2017 г. на председателя на ДАТО, с която на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 19г, ал. 1, т. 1 и 7 и ал. 2, чл. 19е, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗСРС е наредено да се извърши проверка за изясняване на обстоятелствата, изложени в докладна записка рег. № RB 202007-001-05/2-3293/20.10.2017 г. на директора на дирекция "Б" и е назначена комисия, която да извърши същата. В хода на проверката служителят е представил писмени обяснения на 8.11.2017 година. Снети са сведения и от останалите служители, участвали заедно с П. Георгиев при изпълнение на възложената им задача и са събрани писмени материали, относими към дисциплинарната отговорност на лицето. Проверката е приключила със справка № 31-15230/22.11.2017 г., подписана от състава на комисията. В същата са описани установените фактически обстоятелства, подробно са обсъдени и анализирани сведенията и писмените обяснения и са направени изводи относно правната квалификация на действията на служителя, които са възприети изцяло от дисциплинарно наказващия орган в обсъжданата заповед. Обжалваната заповед е издадена на 6.12.2018 г. и е връчена на служителя на 11.12.2018 година. На същата дата - 11.12.2018 г., служителят се е запознал със справката, с която е приключила дисциплинарната проверка. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства обуславят извод за допуснати съществени нарушения на нормативните разпоредби относно реда за провеждане на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР, проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. Когато в справката по ал. 1 се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, дисциплинарно наказващият орган извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР - чл. 18, ал. 2 от Инструкцията. В случая съдът правилно е посочил, че дисциплинарно наказващият орган не е спазил нормативните изисквания служителят да бъде запознат с резултата от проверката и да му се предостави възможност да даде обяснения по нея. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че служителят е дал писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, поради което не е допуснато нарушение на правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Административният съд аргументирано е подчертал, че в конкретния случай поставената на 24.11.2017 г. резолюция от дисциплинарно наказващия орган върху писмените обяснения на жалбоподателя от 8.11.2017 г. за приемането им не представлява надлежно изпълнение на задължението му по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Действително, в съдебната практика се приема за изпълнено задължението на органа в подобна хипотеза, но когато дисциплинарно привлеченото лице е запознато с резултатите от проверката и не се е възползвало от правото си даде обяснения по установените с нея фактически и правни обстоятелства преди налагане на дисциплинарно наказание. В настоящия казус лицето не е запознато с резултати от проверката и в този контекст е било лишено от правото си да даде обяснения по реда и на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди издаване на оспорената заповед. Правните изводи на съда в този смисъл са точни, подробни, основани на данните по делото, като се споделят изцяло от касационната инстанция. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е изложил мотиви и досежно материалната законосъобразност на дисциплинарната заповед. Правилно съдът е приел, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е допуснато нарушение на правилото по чл. 197, ал. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 197, ал. 3 ЗМВР, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. С обжалваната заповед дисциплинарно наказващият орган не е спазил изискването на визираната разпоредба и е наложил наказание "порицание" едновременно за нарушени служебни задължения по време на служба, регламентирани в чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР (неизпълнение на заповед относно "забрана за тютюнопушене") и в чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР). Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,