Решение № 8225 от 31.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на И. Тонков от гр. Хисаря, за отмяна на влязлото в сила Решение 894 от 29.04.2021 г., постановено по КАД 199/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е оставено в сила Решение 3012 от 27.11.2020 г. по а. н. д. 11380/2020г. по описа на Районен съд (РС) Пловдив. Ответникът полицейски орган при Областна дирекция на МВР 02 Районно управление (РУ) гр. Пловдив- инспектор Н. Данчев , не взема становище по искането, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, счита искането за неоснователно по следните съображения: Решението на АС-Пловдив , предмет на искането за отмяна, е постановено в производство по реда на чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с което е осъществен инстанционен съдебен контрол за законосъобразност на решението на РС-Пловдив , постановеното по а. н. д. 11380/2020г., с което е отхвърлено оспорването на Тонков срещу заповед за задържане с Рег. 435зз-244/ 04.09.2020 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Първоинстанционният съд и действащият като касационна инстанция административен съд са приели, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , а съдържащите се в административната преписка данни обосновават необходимост от задържане на лицето. Обосновано е прието от съдилищата, че законовата формулировка данни, че е извършено престъпление не изисква сигурност и убеденост в извършване на престъпление, необходими за издаване на окончателен съдебен акт- с които едно лице е признато за виновно, респективно невиновно и оправдано. Искането за отмяна на сочените по- горе решения е мотивирано с наличие на ново писмено доказателство от съществено значение, а именно, че с влязъл в сила съдебен акт Тончев е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъплението, мотивирало полицейския орган да го задържи за срок до 24 часа. В приложените към оправдателната присъда мотиви на първоинстанционния съд и решението на въззивната инстанция, потвърждаващи оправдателната присъда- е прието, че установената фактическа обстановка /намиране от страна на Тонков портфейл, оставен без надзор и предаването му на съответната служба не е достатъчно основание да се приеме, че Тонков е отнел чужди движими вещи- парична сума , в размер на 190 лева от владението на лицето Н. Дечков, без негово съгласие , с намерение противозаконно да ги присвои. Изводите и на решаващия и на въззивния съд са, че липсват достатъчно убедителни доказателства, че Дечков е притежавал и носил в портфейла си сочената по- горе сума. С настоящата молба, с която е сезиран Върховният административен съд, И. Тонков претендира отмяна на така постановените съдебни актове на основание чл. 237, ал. 1 от АПК, сочейки като конкретно основание по чл. 239, т. 1. от АПК наличие на ново писмено доказателство от съществено значение по делото, което при решаването му не е съществувало, а именно -влязлата в сила по отношение на него оправдателна присъда. Както са приели съдилищата , в актовете чиято отмяна се иска, по своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка срещу лицето И. Тонков е била наличието на данни, че същото е извършило престъпление.Прието е , че за реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличие на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Целта на закона при установяване на принудителната административна мярка по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова. Настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Представените съдебни актове признаващи Тонков за невиновен и е оправдан по повдигнато му обвинение принципно съдържа нови обстоятелства, които не са били известни на страната при решаване на делото, но те не са от съществено значение за спора- защото , както бе посочено принудителната мярка е наложена при достатъчно данни към момента на задържане на Тонков, че последния има вероятност да е извършил престъпление. Оправдаването му две години по- късно , не рефлектира автоматично , с обратна сила върху всички извършени процесуални действия на полицейските органи свързани с разследването , правейки ги незаконосъобразни. Гореизложеното обосновава извод за липса на материалноправните предпоставки за отмяна по чл. 239, т. 1-от АПК спрямо влязлото в сила Решение 894 от 29.04.2021 г., постановено по КАД 199/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставено в сила Решение 3012 от 27.11.2020 г. по а. н. д. 11380/2020г. по описа на Районен съд Пловдив. Молбата на И. Тонков с правно основание чл. 237, ал. 1 от АПК следва да бъде отхвърлена като необоснована и недоказана. Предвид горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение