Решение № 2697 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2008 г.

Решение № 2697 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на подадена касационна жалба от Спас Влъчков Спасов от гр. Монтана, ж. к. "Младост", бл. 4, вх. "В", ап. 35, против решение от 14.07.2008 г. по адм. д. № 168/2008 г. на Административен съд град Монтана, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 2230/26.05.2007 г. на Кмета на Община Монтана и му е отказано правото да придобие собствеността върху имот № 1272 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Младост", землище Монтана. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити доводи моли да бъде отменено изцяло и спора решен по същество като се потвърди обжалваната заповед. На 11.12.2008 г. е постъпило Допълнение към жалбата (протест) с характер на писмена защита. От пълномощника на ответницата Юлка Борисова Георгиева - адвокат Йордан Александров от АК Монтана е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че решението на съда е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба неоснователна. Допълнително е постъпила молба, в която отново се оспорва касационната жалба и се моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в приложената към молбата писмена защита. Ответникът - Кмета на Община Монтана, както и заинтересованите страни - Вера Емилова Георгиева от гр. София, Боряна Емилова Георгиева от гр. София, Пенка Денчева Иванова от гр. Монтана, Елена Борисова Якимова от гр. Монтана, Ренета Борисова Димитрова от гр. Стара Загора, Любен Колов Георгиев от гр. Монтана, Тодорка Колова Минкина от гр. Монтана, Иванка Николова Младенова от гр. Монтана и Стоянка Николова Найденова от гр. Монтана, не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е обосновано и законосъобразно. От данните по делото се установява, че ползвателят не е заплатил изготвената оценка за имота. Срокът за това заплащане е бил до 30.06.95 г., на която дата е влязло в сила решение № 8 на КС по конституционно д. № 12/95 г., с което последващото удължаване на сроковете за придобиване право на собственост по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели е обявено за противоконституционно и в тази връзка жалбоподателят не е осъществил състава на трансформация от право на ползване в право на собственост върху имота. Установено е също, че относно раздаването на имота по Постановление № 1/81 на МС, ИК на ОбС - Монтана е взел решение, но липсват данни същото да е утвърдено. Липсват също доказателства, че в местността над "Младост" са картотекирани земи за раздаване по цитираното постановление. С оглед на липсата на изброените предпоставки, които са задължителни да са налице за придобиването на права на собственост на земи по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с решението си съдът правилно е отменил като незаконосъобразна Заповедта на Кмета на Община Монтана, поради което същото на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 14 юли 2008 г. по адм. д. № 168/2008 г., в производство по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 от АПК, Административен съд - Монтана ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2230 от 26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана и ОТКАЗВА на Спас Влъчков Спасов, гр. Монтана правото да придобие собствеността върху имот № 1272 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Младост", землище Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че в неколкократно удължаваните срокове от 31.12.1992 г. до 30.06.1995 г. ползвателят не е заплатил изготвената по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценка, поради което правото му за заплащане и придобиване собствеността върху имота се е преклудирало и разглеждането на молбата му по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е недопустимо. Освен това съдът е приел, че за ползвателя не са спазени изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така както изисква § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в случая посочени в нормите на Постановление № 1 от 7 януари 1981 г. на МС и Наредбата за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни, силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи, издадена в съответствие с това постановление. От доказателствата по делото не може да бъде установено дали процедурата е довършена. Налице са данни единствено за взето решение от ИК на ОбНС, но липсват такива за утвърждаване на взетото решение, респ. за последващи действия, няма доказателства за изготвени описи и скици, респ. планове, от които да може да се установи предоставената по силата на този акт на държавен орган земя като местност, вид, дка, ползвател, съседи. Издаденото удостоверение № 1938 от 24.Х.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС - Михайловград е документ, удостоверяващ права, които обаче не могат да бъдат установени с надлежни писмени доказателства, а са налице и обратни такива за времето на предоставяне правото на ползване, а и земи в местността "Над Младост" не са картотекирани от ОбНС Михайловград за раздаване по реда на цитираното постановление. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по повод на постъпила жалба от Юлка Борисова Георгиева чрез адвокат Йордан Александров, против заповед № 2230/26.05.2006 г. на Кмета на Община - Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Парта" в землищата на Монтана, Кошарник и Долна Вереница, одобрен със заповед № 30 от 7.02.2006 г. на Областен управител на област Монтана и протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/97 г., е признато на ползвателя Спас Влъчков Спасов правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, № 1272 местност "Над Младост" землище Монтана с площ от 611 кв. м и е възложено извършването на оценка на описания имот. Така издадената заповед е незаконосъобразна на няколко основания. На първо място следва да се посочи, че цитираното в нея правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е несъвместимо с факта, че заповедта се издава и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Поредна възможност за заплащане стойността на земята от ползвателите, респ. техните наследници е предвидена в § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.). Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В случая е налице смесване на двете различни хипотези - тази на първичното трансформиране правото на ползване в право на собственост и тази на последващото придобиване на правото на собственост след влизане в сила на ПНИ. На второ място от заповедта на Кмета на Община Монтана не става ясно в коя хипотеза попада конкретния случай, защото са посочени две различни основания при които ползвателите имат правото да придобият собственост - § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първото касае построена в имота до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а второто - имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Това не става ясно и от Протокола на комисията (без дата), назначена със заповед № 435/31.03.2000 г. на Кмета на Община Монтана, в който са изброени имена на лица по азбучен ред, със становище, че "могат да придобият собственост" без за всеки поотделно да е посочено точно в коя хипотеза попада, а общо е отразено, че лицата попадат под разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не на последно място, както е констатирал и първоинстанционният съд, е била проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот, а правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове. С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви обжалваното пред ВАС решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,