Решение № 8999 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2009 г.

Решение № 8999 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослава Методиева Петкова, от гр. Видин, против решение от 20.02.2009 г., постановено по адм. дело № 02634/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Светослава Методиева Петкова против заповед № 614/20.04.2006 г., издадена от директора на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, с която на основание чл. 87а от Закона за държавния служител и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) и във връзка със заповед за делегиране № ФК-10-183/13.03.2006 г., жалбоподателкта е определена да бъде преназначена по реда на чл. 87а от ЗДСл. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на законовите изискванията. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗВОПС вътрешните одитори, служители на АДВФК, които към датата на влизане на закона в сила са делегирани на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВФК) в организациите по чл. 12 и 14 преминават към тях при спазване на чл. 87а от ЗДСл в срок до 31.05.2006 г. В случая спрямо касаторката са били осъществени материалноправните предпоставки за преминаването й на служба в Община Ружинци - към датата на влизане на закона в сила, съгласно заповед № ФК-10-183/13.03.2006 г. на директора на АДВФК, издадена на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (отм.), за периода 15.03.2006 г. - 31.12.2006 г. Светослава Методиева Петкова, която е заемала длъжността "младши вътрешен одитор" в отдел "ОККД" - област Видин на Териториална дирекция на АДВФК - Враца, е делегирана като вътрешен одитор в Община Ружинци, организация, в която съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от 3ВОПС се изгражда звено за вътрешен одит. Следователно оспореният административен акт на директора на АДВФК, сега АДФИ, отразява настъпилото по силата на законовата норма изменение на служебното правоотношение. Ето защо, като е направил заключението, че заповедта е издадена в рамките на компетентността на административния орган, в съответствие с материалноправните норми на ЗВОПС и не са налице основания за неговата отмяна, първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол върху заповед № ФК-10-183/13.03.2006 г. на директора на АДВФК, с която на Светослава Петкова е възложено да осъществява дейността си като делегиран одитор в Община Ружинци. От една страна косвения контрол спрямо необжалван и следователно влязъл в сила административен акт е недопустим, а от друга страна съгласно нормата на чл. 20, ал. 5 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (отм.) вътрешният одит се осъществява въз основа на акт за възлагане на вътрешния одит, който не подлежи на обжалване. Ето защо правилно първоинстанционния съд не е обсъдил доводите на жалбоподателката, за законосъобразността на посочената заповед. Доводите, свързани с факта, че касаторката е била в отпуск по майчинство, в случая не могат да бъдат взети предвид, тъй като оспорената заповед отразява настъпило по силата на законова норма промяна в служебното правоотношение, с което органът е задължен да се съобрази. Нормата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗВОПС определя изрично категорията служители, които при условията на чл. 87а от ЗДСл преминават на служба в звената за вътрешен одит в организациите по чл. 12 и чл. 14 от ЗВОПС. Следователно единствено визираните в текста на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗВОПС предпоставки са релевантни за промяната на служебното правоотношение, а следователно и за законосъобразността на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено и при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с доказателствата по делото. Съдът е извършил цялостна преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните. От представената по делото заповед за делегиране на служителя като вътрешен одитор в Община Ружинци по реда на чл. 22, ал. 1 от ЗДВФК за периода 15.03.2006 г. - 31.12.2006 г. се установява, че предпоставките на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗВОПС са изпълнени и служебното правоотношение на Петкова е запазено при условията на чл. 87а от ЗДСл, като същата е преминала на служба в звеното за вътрешен одит на Община Ружинци. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е постановена при спазване изискванията на закона, тъй като регламентира вече настъпило по силата на нормативната уредба промяна на служебното правоотношение, е обоснован от събраните доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,