Решение № 6913 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 468/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител гл.юрк. М.Дякова срещу Решение 342 от 03.10.2023 г., постановено по административно дело 153/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич и по частна жалба на Д. В. Д. от [населено място], общ.Тервел и А. В. А. от [населено място], общ.Добрич, чрез процесуален представител адв.Е.Фикри против Определение 481 от 31.10.2023 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение, по жалба на Д. В. Д. от [населено място], общ.Тервел и А. В. А. от [населено място], общ.Добрич е отменена Заповед РД-09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието за одобряване на окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" на Кампания 2022, в частта в която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" са останали следните парцели и площи: нива с площ от 1,83 ха от имот с идентификатор 37157.252.10.1, целия от 6,44 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от Д. Д.; нива с площ от 3,98 ха от имот с идентификатор 37157.252.8.4, целия от 25,65 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от Д. Д.; нива с площ от 50,28 ха от имот с идентификатор 37157.252.9.5, целия от 52,47 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от Д. Д. и нива с площ от 1,03 ха от имот с идентификатор 37157.252.6.1, целия от 1,03 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от А. А. и преписката е изпратена на Министъра на земеделието и храните за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С оспореното решение на Д. В. Д. е присъдена сума в размер на 810 лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, а на А. В. А. сума в размер на 370 лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на процесуалния представител на Д. В. Д. и А. В. А. за изменение на Решение 342 от 03.10.2023 г., постановено по административно дело 153/2023 г. по описа на Административен съд Добрич в частта за разноските. Касационният жалбоподател - Министъра на земеделието и храните поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Счита, че решаващият съд неправилно е тълкувал и приложил закона, като не е съобразил, че след като е налице опожаряване на процесните парцели, са налице предпоставките на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба 2/ за изключването им от слой ПДП /временно неподходящи/. Твърди, че твърдяното форсмажорно обстоятелство и позоваването на чл.77 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /отм. в сила от 01.01.2023 г./ е неотносимо за конкретното производство, тъй като същото касае изпълнението или не на изискванията за плащане, във връзка с което компетентен е Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, а не Министъра на земеделието и храните. В заключение излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед в оспорената част. Иска оспореното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Д. В. Д. и А. В. А. срещу Заповед РД-09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието за одобряване на окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" на Кампания 2022, в оспорената й част. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност за претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба Д. В. Д. и А. В. А., чрез процесуален представител адв. Е.Фикри, с писмена молба оспорват касационната жалба и молят като неоснователна същата да се остави без уважение. Частните жалбоподатели - Д. В. Д. и А. В. А., чрез процесуален представител адв.Е.Фикри, навеждат като основание за неправилност на оспореното определение, нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочват, че неправилно съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение, при положение че не е налице прекомерност на същото, както и че не е присъдил дължимите, по силата на чл.2, ал.8 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пътни разходи. Иска оспореното определение да бъде отменено и се измени решението в частта за разноските, като МЗХ бъде осъдено да заплати на Д. Д. допълнително още 1118 лв., а на А. А. допълнително 118 лв. Ответникът по частната жалба Министъра на земеделието и храните не изразява становище по частната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд - състав на Пето отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл.211, ал. 1 АПК, респ.чл.230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. Разгледани по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба - неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Добрич е била Заповед РД-09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието за одобряване на окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" на Кампания 2022, в частта й, в която извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" са останали следните парцели и площи: нива с площ от 1,83 ха от имот с идентификатор 37157.252.10.1, целия от 6,44 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от Д. Д.; нива с площ от 3,98 ха от имот с идентификатор 37157.252.8.4, целия от 25,65 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от Д. Д.; нива с площ от 50,28 ха от имот с идентификатор 37157.252.9.5, целия от 52,47 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от Д. Д. и нива с площ от 1,03 ха от имот с идентификатор 37157.252.6.1, целия от 1,03 ха в землището на [населено място], община Тервел, заявена за подпомагане от А. А.. По делото не се оспорват обстоятелствата, че процесните парцели са били заявени за подпомагане за кампания 2022 ; че същите са били засети с пшеница; че на 02.07.2022 г. след възникнал пожар посевите са били унищожени, за което деяние е било образувано ДП 65/2022 г. по описа на РУП Тервел, по което до момента няма привлечено лице като обвиняем и своевременно е бил уведомен и ДФ З , както и че на основание чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 процесните парцели са били определени като временно неподходящи за подпомагане поради опожаряването им. Предвид установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на чл. 59, § 5, б. в от Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) 1306/2013 г./ в сила от 01.01.2023 г./, съдът е счел, че в случая е налице доказване по удовлетворителен начин на липсата на отговорност на земеделските стопани за опожаряването на земеделските площи, което обосновава извода, че последните отговарят на критериите за допустимост за подпомагане и следва да бъдат включени в обхвата на специализирания слой. По изложените съображения отменил обжалваната заповед в оспорената част. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Настоящият състав обаче не споделя изводите му, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. При безспорно установените факти, че процесните парцели са опожарени на 02.07.2022 г., която дата е през календарната година на кампания 2022 , по отношение на същите са налице предпоставките на чл.10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ или части от тях и се явяват временно неподходящи за подпомагане земеделските площи. За приложението на посочената норма е достатъчно единствено да бъде установен релевантния факт на опожаряване на площите, което налага извода, че в случая административния орган, при условията на обвързана компетентност, следва да приеме същите за временно неподходящи за подпомагане. Ирелевантен във връзка с горното е механизма на възникването на пожара, в т.ч. дали е умишлен и преценката налице ли е добросъвестно поведение от страна на земеделските стопани. Позоваването на първоинстанционния съд на чл. 59, § 5, б. в от Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. / в сила от 01.01.2023 г./ в случая е неотносимо, тъй като посочената разпоредба се отнася до прилаганите санкции от държавите членки при неспазване на задълженията по §1 от посочената разпоредба. Първоинстанционният съд не е съобразил, че компетентния орган във връзка с тези задължения е Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, а не Министъра на земеделието и храните. Именно в производството във връзка с финансовото подпомагане и налагането на санкции от страна на ДФ З , биха били релевантни твърденията за форсмажор, каквито се изтъкват в случая, и преценката налице ли са предпоставките за неналагане на санкции и изплащане на субсидии за площи извън слой ПДП. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Д. В. Д. и А. В. А. против Заповед РД-09-94 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието в оспорената й част бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид отмяната на решението, частната жалба на Д. В. Д. от [населено място], общ.Тервел и А. В. А. от [населено място], общ.Добрич против определение 481 от 31.10.2023 г., постановено по административно дело 153/2023 г. по описа на Административен съд Добрич се явява неоснователна и оспореното определение като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, в полза на Министерство на земеделието и храните следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение