Решение № 484 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2008 г.

Решение № 484 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Национална служба "Полиция" при МВР подадена от юрк. Вучкова против решение № 21 от 15.02.2008 г., поправено с решение от 1.04.2008 г., постановено по административно дело № 3235 по описа за 2007 г. на Административен съд - София - град, в частта, с която Национална служба "Полиция", МВР е осъдена да заплати на Сталика Тодорова Василева - Стелла Сьорли 7 216, 20 лв. обезщетение за имуществени вреди и 5000 лв. за неимуществени вреди, по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Срещу същото решение, в частта му, с която иска е отхвърлен срещу Министерство на правосъдието е подадена касационна жалба и от адвокат София Разбойникова от САК в качеството й на повереник на Сталика Тодорова Василева - Стелла Сьорли. Релевират се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първият касатор моли за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което искът на Сталика Тодорова Василева - Стелла Сьорли против Национална служба "Полиция", предявен на основание чл. 1 от ЗОДОВ бъде отхвърлен. Касаторката Сталика Тодорова Василева - Стелла Сьорли моли за солидарно осъждане наред с Национална служба "Полиция" и на Министерството на правосъдието, ведно със законните последици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете касационни жалби. Мотивира се с неправилно приложение на материалния закон. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане по същество. С оглед наведените в тях касационни основания и конкретни оплаквания, Върховен административен съд, трето отделение намира касационната жалба, подадена от Национална служба "Полиция", МВР за основателна, а касационната жалба на Сталика Тодорова Василева - Стелла Сьорли за неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд - София - град са предявени обективно съединени искове - иск за имуществени вреди съединен с иск за неимуществени вреди и с искане за установяване на незаконосъобразност на заповед № 21800 от 20.04.1995 г. на Директора на национална полиция, с която на ищцата е наложена принудителна административна мярка по чл. 7, б. "е" от Закона за задграничните паспорти(ЗЗП-отм.) - забрана за напускане на страната. Исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ е насочена срещу Министерството на правосъдието и Национална служба "Полиция". Претендирано е солидарно осъждане на ответниците за обезщетение в размер, посочен в исковата молба. С молба от 19.09.2007 г. адвоката повереник на ищцата адвокат Здравка Калайджиева от САК е уточнила петитума на иска като е заявила, че "не оспорва заповед № 21800/20.04.1995 г. като конкретен подлежащ на отмяна административен акт, а моли съда да установи незаконосъобразното налагане на принудителната административна мярка по реда на чл. 7, б. "е" от ЗЗП (отм) като предпоставка за установяването на основателността на претенцията й по чл. 1 от ЗОДОВ". Изменението на петитума е обосновала с факта, че наложената принудителна административна мярка е вдигната на 22.06.2006 година със заповед № 06005790 от 22.06.2006 г. на Началник Направление "Български документи за самоличност". В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила, че не са били налице изискванията на чл. 7, б. "е" от ЗЗП (отм.) за налагане на мярката тъй като не е имала съдебно установено задължение към взискателя "Топлофикация София" ЕАД, че задължението не било в значителни размери и това, че забраната за издаване на задграничен паспорт не включвала в себе си забрана за напускане на територията на България. Твърдяла е, че поради незаконосъобразно бездействие на издаващия акта орган не е надлежно уведомена за налагане на мярката и поради това била лишена от възможността да я оспори своевременно, както и че съдебният изпълнител при Софийски районен съд е допуснал незаконосъобразно бездействие като е уважил искането на взискателя за налагане на ограничителната мярка без да я уведоми за образуваното изпълнително производство и без да й даде възможност да заплати доброволно евентуално дължимите задължения, или да ги оспори по законния ред, както и като не е извършил действия за прекратяване на изпълнителното производство в предписания от закона срок и съответно не е извършил действия за служебното уведомяване на овластените за издаването на заповедта органи за да бъде тя своевременно отменена е станал причина да търпи вреди от това поведение. Като резултат от произволните действия и продължителни незаконосъобразни бездействия в периода на принудителния престой в България (20-25.VI.2006 г.) е претърпяла имуществени вреди в размер на 7 295,20 лева произтичащи от: допълнителен самолет - 331,38 евро, или 634,20 лв., транспорт и издръжка в София за седем дни в размер на 70 лв. съгласно действащата одобрена тарифа за командировъчни разходи за храна и локален транспорт по Наредбата за командировките в страната, възнаграждение за лекарска помощ 60 лв., възнаграждение за адвокатска помощ 1200 евро, или 2340 лева и такси за издаване на удостоверения от Държавен съдебен изпълнител и справки за тежести 9 лева. Неимуществени вреди произтичащи от причинените й тревоги и неудобства в резултата на тези действия и бездействия и от незаконосъобразното и диспропорционално посегателство върху правото й на личен живот по чл. 8 ЕКЗПЧОС и на свободно придвижване и напускане на територията на всяка държава гарантирано от чл. 4.2.2 от Протокол № 4 към ЕКЗПЧОС, в размер на 5 000 лева. При така изложените фактически обстоятелства и заявен петитум съдът квалифицирал претенцията по чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Въз основа на събраните в хода на процеса писмени доказателства приел, че претенцията е доказана по своето основание. Приел, че фактически ограничителната мярка е наложена от първия ответник със заповед № 21800 от 20.04.1995 г., която преценил за нищожна. Като резултат от това уважил частично предявеният иск, приемайки го за основателен и доказан до размер на 12216, 20 лева (7216,20 лв. имуществени и 5000 лв. неимуществени вреди) по отношение на Национална служба "Полиция", тъй като причинените вреди са пряка и непосредствена последица от ограничителната мярка наложена от този административен орган. В останалата част до 7 295,20 лв., т. е. за 79 лв. (60 лв. лекарска помощ, 10 лв. транспорт и издръжка за един ден и 9 лв. такси за удостоверения и справки) исковата претенция е отхвърлена като недоказана и неоснователна. В мотивите си съдът е развил съображения, че искът е доказан по основание. Приел е за установено, че в резултат от наложена незаконосъобразно административна принуда със заповед № 21800 от 20.04.1995 г. ищцата безспорно е претърпяла неимуществени вреди - тревоги и неудобства, изразяващи се в невъзможността й да се върне в мястото, в което живее, от необходимостта да организира допълнителния си престой в страната, от това, че е трябвало да търси помощ, включително адвокатска за установяване на причината на принудителното й задържане на територията на РБългария. Посочил, че настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на изискванията на закона за налагане на мярката и нарушение на процедурата за това. При тези възприети обстоятелства е определил размера на обезщетението по справедливост, позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Относно имуществените вреди приел, че те са доказани по основание и до размера уважен с решението. Претенцията спрямо Министерството на правосъдието отхвърли изцяло поради липса на причинно следствена връзка между действията на съдия изпълнителя и настъпилите вредоносни резултати. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Ищцата е гражданка на България и на Норвегия и от 1987 г. живее постоянно в Норвегия. От 1996 г. е регистрирана с името Стелла Сьорли видно от потвърждение за промяна на име издадено на 5.07.2006 г. от Гражданския регистър в гр. Осло, Норвегия. На 6.VI. 2006 г. пристига в София с норвежкия си паспорт с полет на ЛОТ през Варшава. При паспортна проверка на излизане на 20.VI. 2006 г. било установено, че има наложена ограничителна мярка за напускане на страната поради задължения по изп. дело № 3664/1995 г. на Съдебния изпълнител към СРС - 4 отделение, 9 участък. Задължението е спрямо "Топлофикация София" ЕАД и е установено с изпълнителен лист от 1.10.1994 г. издаден по чл. 237 и чл. 242-249 ГПК (отм.) за неизплатени задължения по партида на Стелла Сьорли при взискателя за ап. 119, вх. 1, бл. 213, жк. "Младост-2", гр. София. Към датата на установяване на паричното задължение (2 203 лв., неденоминирани, или 2,20 деноминирани лева) апартамента е бил вече отчужден. С н. а. № 24, т. ХХVIII, н. д. № 4630/1986 г. ищцата е дарила жилището на сина си Тодор Богданов Александров, понастоящем покойник, който приживе го продал на трето лице - н. а № 39, т.LХХVV, н. д. № 15420/1992 г. Принудителната административна мярка е наложена по предложение на съдия - изпълнителя при СРС по изп. д. № 3663/1995 г., 4-отд, 6-ти уч. Съгласно съществуващия технологичен ред пред 1995 г. мярката е наложена с Карта с данни по чл. 7 ЗЗП - образец ЗП-003 с уникален номер 362911. Мярката е генерирана в Автоматизираната информационна система "Наложени мерки за административна принуда" под № 21800/20.04.1995 г. и не се съдържа на хартиен носител. С разпореждане от 21.06.2006 г. съдия изпълнителя е постановил да се вдигне паспортното ограничение, поради прекратяване на съдебноизпълнителното производство за което уведомил административния орган - Дирекция Национална служба "Полиция", Направление "Български документи за самоличност". Със заповед № 06005790/22.06.2006 г. Началника на НБДС-ДНСП отменил ограничителната мярка и на 25.06.2006 г. ищцата отпътувала за Норвегия с полет на полски авиолинии - ЛОТ. За целта на 22.06.2006 г. закупила билет № 0802109453060 на стойност 331, евро. С писмо, датирано на 22.06.2006 г., ЛОТ, s. d. удостоверява, че поради спиране на пътничката Стелла Сьарли на КПП на Летище София, тя не може да използва самолетния си билет № 080 5212204487 и се налага да закупи нов. Копие от ползвания билет № 0802109453060 е представен по делото. Липсва копие на самолетния билет за неосъществения полет на 20.06.2006 г. и писмени доказателства за направени разходи за лекарска помощ, квартирни и дневни разходи за престоя в България за инвокирания период 20 - 25.06.2006 г. Касационната инстанция се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество, а те обосновават приложимост на хипотеза на чл. 204, ал. 3 от АПК, която предвижда установяване на вреди причинени от нищожен или оттеглен административен акт. При тази хипотеза съдът е длъжен да установи законосъобразността на оттегления административният акт, към момента на неговото издаване, и дали като последица претендираните от ищеца вреди са в пряка и непосредствена връзка с този акт. Производството е исково и тежестта на доказване е на ищеца, който с допустими и относими доказателствени средства е длъжен да установи релевантните по правния спор факти, т. е. да докаже исковата си претенция по основание, съответно по размер, защото законосъобразността на административният акт (действията и бездействията се предполага по презумция на закона. В настоящият случай ищцата е била длъжна да установи твърдението си, че не са били налице предпоставките на чл. 7, б. "е" от ЗЗП (отм) за налагане на мярката, разпореждането за която е обективирано в Карта - обр. ЗП-003, което не е сторила, по следните съображения: Съдебно установеното вземане е безспорно - налице е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя срещу Сталика Тодорова Василева - Стелла Сьорли за дължима сума от 2203, 39 лв. главница, съответно лихви до погасяване на дълга и с оглед липсата на доказателства за лично имущество на длъжника или представено надлежно обезпечение, касаторката Сьорли е отговаряла на условията по чл. 7, б. "е" от ЗЗП (отм.) за прилагане на принудителната административна мярка посредством временно ограничение за напускане на страната. Ограничението, което е временно и имплицитно се съдържа в отказа за издаване или отнемане на задграничен паспорт, в хипотезата на чл. 7, б. "е" ЗЗП (отм.). При това положение касационното оплакване на Директора на Национална служба "Полиция", че при произнасянето си съдът е допуснал нарушение на материалния закон, е основателно тъй като се обосновава от фактическа страна - представеният н. а. № 24, т. ХХVIII, н. д. № 46301986 г. установява липса на лично имущество, а доказателства за обезпечение на дълга не са представени. Неправилен е изводът на решаващата съдебна инстанция, че публичното право на органа да наложи принудителната административна мярка, обезпечаваща удовлетворяването на кредитора, е упражнено незаконосъобразно. Размерът на съдебно установеното вземане и липсата на надлежно обезпечение на дълга, съставляват основание по смисъла на чл. 7, б. "е" от ЗЗП (отм) за прилагане на визираната в закона ограничителна мярка. Обратно на поддържаното от касаторката Сьорли, че не била уведомена за образуваното административно производство, не осуетява възможността да представи в съдебната фаза писмени доказателства, удостоверяващи имотното й състояние или дадено обезпечение. След като при налагане на принудителната мярка нормативните изисквания са били съобразени исковата претенция, лишена от основание, не е подлежала на уважаване. Неоснователен е доводът на касаторката Сьорли, че вземането не е установено по съдебен ред. Употребеният в чл. 7, б. "е" от ЗЗП (отм.) израз "установени по съдебен ред" има в предвид както установяване на парични задължения по реда на исковия процес, завършващ с осъдително съдебно решение, така и несъдебните изпълнителни основания, които удостоверяват изпълняемо право, макар и не ползващо се със сила на присъдено нещо. Следователно административният орган, налагащ мярката - Началника на Направление "Български документи за самоличност" при Дирекция Национална служба "Полиция", МВР е бил длъжен да зачете правните ефекти на изпълнителния лист, установяващ размера на паричния дълг, който към датата на налагане на мярката е бил в значителни размери. Не намира опора в законовите разпоредби и доводът на Сьорли, че солидарна отговорност носи и първия ответник - Министерство на правосъдието, мотивиран с твърдения за незаконосъобразно образуване на изпълнителното дело. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от ограничителната административна мярка, а тя е наложена от длъжностно лице, служител на Дирекция Национална служба "Полиция", МВР и пасивно легитимиран да отговаря по иска е дирекцията. Вярно е, че в редакцията на чл. 7 от ЗЗП (отм.), касаеща документите за задгранично пътуване, не е ясно очертана разликата между случаите, когато органът действа в условията на обвързана компетентност и случаите, когато е в оперативна самостоятелност (дискреция), както сега е сторено с чл. 75 и чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). В случая мярката е наложена на основание чл. 7, б. "е", а в редакцията на текста е употребена думата "може", което означава, че административният орган се е ползвал с оперативна самостоятелност да направи избор при наличието на две или повече възможности, предоставени му от закона. Органът е избрал една от възможностите предоставени му в чл. 7, б. "е" ЗЗП (отм.) да наложи ограничителната мярка. Следователно предложението на съдия изпълнителя за налагане на ограничението не обвързва безусловно органа компетентен да разпореди мярката. Затова не е налице причинно следствена връзка между предложението на съдия изпълнителя и настъпилия вредоносен резултат от разпореденото ограничение, поради което Министерството на правосъдието не може да носи гаранционнобезщетителна отговорност, както правилно е приел първостепенният съд. Неоснователен е довода за поддържано наличие на съществено нарушение на съдебно и административнопроизводствените правила във връзка с непровеждане от административния орган и съдебния изпълнител производства по уведомяване на касаторката за образуваните административно и съдебно изпълнително производства. Началото на административното производство в случая се свързва с писменото сезиране от съдия изпълнителя и представянето на безспорни доказателства за необезпечени задължения. При липса на задължение на органа да доказва надлежно връчване на съобщения по реда и способите на ГПК следва да се приеме, че са спазени приложимите разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАП (отм.), задължаващи органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основание за налагане на ограничителната мярка, а специалният закон (ЗЗП. отм.) не съдържа такива. Ирелевантно за изхода на правния спор, в предвид приетото по-горе, биха били евентуални нарушения на съдебнопроизводствените правила допуснати от съдия изпълнителя, поради отсъствие на причинноследствена връзка между действията му и вредоносния резултат. За прецизност касационният съд намира за необходимо да отбележи, че административният съд извън предмета на спора наведен с исковата молба е развил правни изводи за незаконосъобразност на административен акт, който не съществува в правния мир (заповед № 21800/25.04.1995 г.) и оспорването срещу който е било и оттеглено от ищцата. В този ред на мисли не могат да бъдат споделени и изводите за нищожност на административното разпореждане. Ограничителната административна мярка е разпоредена от компетентния административен орган, в кръга на законовите му правомощия по чл. 7 от ЗЗП (отм.) и е обективирана в Карта - обр ЗП-003, т. е. в предвидената от специалния закон форма, доколкото такава се предвижда в него. Освен това разпореждането е оттеглено от административният орган преди образуване на съдебното производство и не е подлежало на отмяна, а само на установяване на неговата законосъобразност. Съдът извън предмета на спора е обявил нищожност на заповед № 21800/25.04.1995 г. и в тази част решението е недопустимо. Освен това извън предмета на спора е развил правни изводи за незаконосъобразни действия и бездействие довели до търпяни неимуществени вреди по причини, които не се сочат в исковата молба. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва съдебното решение. При правилно установена фактическа обстановка съдът е стигнал до неправилно прилагане на материалния закон, като е присъдил обезщетение, без доказано основание. Правните изводи за постановения резултат не се обосновават от събраните по делото доказателства по така предявения иск и посочените в него фактически основания. Позоваването на чл. 8 от ЕКЗПЧОС и чл. 4, 2, 2 от Протокол № 4 към ЕКЗПЧОС не дава основание за извод различен от приетия от касационната инстанция. Търсената с касационните жалби цел да бъде придадена правна сила само на валидните и допустими съдебни решения налага обезсилване на решението в частта, с която съдът се е произнесъл извън предмета на исковата молба. В частта, с която е уважил исковата претенция решението е неправилно и следва да се отмени, а в частта, с която е отхвърлил иска по отношение на Министерството на правосъдието решението следва да се остави в сила. С касационната жалба на Национална служба "Полиция" МВР не се претендират разноски за съдебното производство и не се присъждат. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,