Решение № 12526 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2015 г.

Решение № 12526 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Бургас против решение № 381/27.02.2015 г. по адм. дело № 854/2014 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП (отм.)), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка със забраната по чл. 104, ал. 10 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Костадинка Петкова Дудева - Радославова, от гр. Бургас, чрез адв. Галина Костова изразява становище за неоснователност на същата. Подробни съображения развива в писмен отговор на касационната жалба и в проведеното съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на Костадинка Петкова Дудева - Радославова са налице всички предпоставки по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като труда, положен на длъжностите "помощник технически ръководител", "специалист" и "организатор производство на обект" за спорните периоди обосновано е зачетен от втора категория. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 381/27.02.2015 г. по адм. дело № 854/2014 г. Административен съд - Бургас е отменил решение изх. № 94К-4537-3 от 24.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 590730 от 7.02.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ, с които на Костадинка Петкова Дудева - Радославова, от гр. Бургас е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Върнал е административната преписка на пенсионния орган за издаване на нов акт съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е деловодни разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че актовете на органите на ТП на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 42825/19.11.2013 г. Костадинка Петкова Дудева - Радославова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Приложила е изискуемите документи, установяващи осигурителен стаж и доход. Пенсионните органи са постановили отказ с мотива, че осигурителният стаж за периода 1.11.1979 г. - 31.05.1983 г. и 10.10.1988 г. - 31.12.1990 г. на длъжност "специалист" в "Жилищно строителство" ООД гр. Бургас следва да бъде зачетен за придобит при условията на трета категория труд, а не както е предложил осигурителят от втора категория, при което за заявителката не са налице две от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО - минимален осигурителен стаж при втора категория труд - 15 години и сбор на осигурителния стаж и възрастта 94. С оглед точното определяне на категорията труд, осигурителният стаж на Костадинка Петкова Дудева - Радославова в "Жилищно строителство" ООД гр. Бургас за времето от 3.10.1978 г. - 10.07.1994 г. е разделен по периоди и длъжности. За периодите 1.10.1978 г. - 31.10.1979 г.; 1.06.1983 г. - 9.10.1988 г.; 1.01.1991 г. - 10.07.1994 г. стажът е зачетен при втора категория труд, тъй като е придобит на длъжностите "помощник технически ръководител", "началник строителен обект" и "организатор производство на обект". За спорните периоди, предвид липсата на информация къде е изпълняващата длъжността "специалист" и е полагала труда, последният е зачетен от трета категория. От заключението на приетата пред административния съд съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в архива на търговското дружество - осигурител не се съхраняват никакви документи, от които да е видно къде изпълняващата длъжността "специалист" в "Жилищно строителство" ООД гр. Бургас е полагала своя труд. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че спорните обстоятелства досежно оценката на категорията труд във връзка с придобития от Костадинка Дудева осигурителен стаж за периода 1.11.1979 г. - 31.05.1983 г. и 10.10.1988 г. - 31.12.1990 г. на длъжност "специалист" в "Жилищно строителство" ООД гр. Бургас не подлежат на вписване в нито един от изброените документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и допуснатите гласни доказателства за тяхното установяване не са в противоречие с нормата на чл. 104, ал. 10 КСО. Специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и които характеризират осигурителния стаж като такъв от втора категория не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд, и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията труд. (В този смисъл виж решение № 7822/20.07.2007 г. по адм. дело № 1368/2007 г. на ВАС, VI о.; решение № 3868/19.03.2014 г. по адм. дело № 16342/2013 г. на ВАС, VI о; решение № 6631/19.05.2014 г. по адм. дело № 2946/2014 г. на ВАС, VI о; решение № 15517/18.02.2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г. на ВАС, VI о.). Обосновани са изводите на административния съд във връзка с оценка достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели Янакиев и Джаникян. Установените от тях факти са релевантни досежно предмета на доказване и налагат извода, че процесния осигурителен стаж следва да бъде зачетен като придобит при условията на втора категория труд. Произтичащите от това последици рефлектират пряко върху материалноправните предпоставки по възникване правото на лична пенсия по смисъла на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и следва да бъдат съобразени при издаването на новите административни актове. Присъдените разноски отчитат изхода на спора в първоинстанционното производство. В касационната жалба е формулирано възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Същото е несвоевременно заявено. В последното по делото заседание е представен и приет списък на разноските, на който административният орган не е възразил. Процесуалната възможност за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е преклудирана и не може да бъде заявена за първи път в касационната инстанция. Пред настоящата инстанция също са представени доказателства за разноски под формата на адвокатско възнаграждение, по отношение на които също не е направено възражение за прекомерност от страна на касатора, поради което отчитайки изхода и сложността на спора същите следва да бъдат присъдени в размера от 1469,00 лева, в който са заявени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение