Решение № 112 от 23.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 343/2009 г.

Решение № 112 от 23.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 343/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на "М" О., гр. С. за отмяна на влезлите в сила решение № 146/15.11.2007 г. по т. д. № 428/2006 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 50/25.04.2008 г. по т. д. № 69/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с които са отхвърлени исковите претенции на молителя против Е. "Д" - К. Т. Г., гр. Б. за заплащане на сумата от 33500 лв., представляваща заплатена от ответника част от продажна цена на стока - дърва за огрев по фактури от 28.11.2003 г., 28.12.2003 г. и 31.03.2004 г., както и сумата от 11203.48 лв. - мораторна лихва и "М" О. е осъдено да заплати на Е. "Д" - К. Т. Г. сумата от 50500 лв., представляваща дължим остатък от пълната стойност на доставена и незаплатена стока по две от фактурите, както и 17792.21 лв. - мораторна лихва. Молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, а именно: по друго дело по аналогичен спор в мотивите на влязло в сила решение е прието, че за удостоверяване на изпълнението на доставка на дърва за огрев е задължително представянето на превозни билети и изготвянето на документация по специалния Закон за горите. Представя като нови доказателства решение № 33/1.10.2008 г. по гр. д. № 331/2008 г. на Пловдивския апелативен съд и писмо от 17.12.2008 г. на Р. дирекция на горите гр. С. Ответникът Е. "Д" - К. Т. Г. оспорва жалбата, като възразява, че приложеното с молбата съдебно решение не е влязло в сила, делото не е водено между същите страни, а представеното писмо представлява отговор на запитване на молителя, поради което не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение с определение № 31/30.04.2009 г. е допуснал до разглеждане молбата за отмяна, но по същество същата се явява неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска, когато страната - молител докаже наличието на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не могли да й бъдат известни или с които не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна на посоченото основание биха могли да бъдат и новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдения на страната, заявени при гледане на делото, но в този случай молителят следва да не е знаел и да не е могъл да узнае за писмените доказателства при висящността на делото и след като е положил дължимата грижа при водене на процеса, или ако по обективни причини не е могъл да се снабди с тях и да ги представи. На следващо място, за основателността на молбата за отмяна е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да имат определящо за изхода от спора значение. За да постанови въззивното решение, чиято отмяна се иска, Бургаският апелативен съд е приел за доказан факта на осъществяване на доставките въз основа данъчните фактури, подписани от купувача като получател на стоката, счетоводното отразяване на задължението за плащане на цената, ползвания данъчен кредит и извършеното частично плащане. По отношение на превозните билети решаващият състав е изложил съображения, че същите установяват превоза, но не са документи, които обслужват конкретните покупко-продажби на дърва за огрев, когато взаимоотношенията излизат извън обсега, визиран в Закона за горите. В представеното с молбата решение на Пловдивския апелативен съд са коментирани доставки на дърва между молителя и друга страна, като е прието, че доказването на изпълнението на задълженията на продавача е следвало да се осъществени с превозни билети. В писмото от 17.12.2008 г. е описана практиката на държавните лесничейства при добив и превоз на дървесина по ЗГ. Настоящият съдебен състав намира, че сочените обстоятелства и приложените от молителя доказателства не са от категорията на визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не представляват основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Доказателствените средства, както и правилата за това въз основа на какви доказателства съдът следва да приеме за доказани определени факти и обстоятелства са въпроси, относими към правилността на решението. Мотивите на съдебен акт по друго дело в частта за доказателствената стойност на определени документи и за приетите за недоказани факти не са доказателства, въз основа на което съдът, след отмяната, би могъл да постанови решение по съществото на спора. Влязло в сила решение би представлявало основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, но при наличието на визираните в закона предпоставки - да е между същите страни, за същото искане и на същото основание, които в случая не са налице. Несъобразяването със задължителна за съдилищата практика на ВКС е основание за касационно обжалване, но не и за отмяна на съдебния акт по извънредния способ по чл. 303 ГПК. На следващо място, писмото от 17.12.2008 г. представлява възпроизвеждане на норми на ЗГ и ППЗГ, поради което няма доказателствено значение за релевантни за спора факти и обстоятелства. По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представени доказателства за направени такива, както и списък по чл. 80 ГПК, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд