Решение № 7020 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3225/2021 г.

Решение № 7020 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3225/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 1/5.02.2021 г. на Административен съд (АС) – Русе постановено по адм. дело № 305/2020 г. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) за прилагане на схема на държавна помощ по заявление на "Агропрогрес БГ" ЕООД, гр. Русе с УИН 18.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г. относно "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" прием 2018-2022 г., и ново Заявление/искане, вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по компетентност по подадено заявление от "Агропрогрес БГ" ЕООД, с УИН 18.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г. относно "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" прием 2018-2022 г., и ново Заявление/искане, вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г.; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че "Агропрогрес БГ" ЕООД не е отговаряло на условието за допустимост на кандидатите за подпомагане за 2019 г., поради което не е получил подпомагане. Не оспорва, че по заявлението на дружеството от 2019 г. няма произнасяне, но твърди, че формиралият се мълчалив отказ, е следвало да бъде обжалван в срок, считано от 15.04.2019 г. Моли обжалваното решение да се обезсили, а в условията на евентуалност да се отмени изцяло. Претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ж.. Ответникът по касация – "Агропрогрес БГ" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмено становище, в което се преповтаря изложеното в касационната жалба. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. В.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения. По делото, от първоинстанционния съд, от фактическа страна е установено следното: На 17.03.2017 г. между "Агропрогрес БГ" ЕООД и ДФЗ е сключен договор с предмет предоставяне от ДФЗ на земеделския стопанин на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" през 2017 г. на земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, за изпълнение на доброволно поети ангажименти, поети най-малко 5 години. "Агропрогрес БГ" ЕООД е кандидатствало за тази помощ през 2017 г., спазвайки дадените Указания за схема за държавна помощ, касаещи 2017 г. По същия начин е подало заявление и през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. На 29.03.2019 г. "Агропрогрес БГ" ЕООД, е подало заявление до ДФЗ с искане за държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" прием 2018-2022 г. Липсват данни за произнасяне на административния орган по заявлението. На 28.02.2020 г., до директора на ДФЗ е отправено заявление от "Агропрогрес БГ" ЕООД, дружеството да получи държавно подпомагане за 2019 г. Решаващият съд е посочил, че това заявление е различно от образците, които се изискват за кандидатстване в съответната година, но е подадено в срока, определен за прием на такива заявления, съобразно Указанията за прилагане на схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" утвърдени на 28.01.2020 г. от председателя на Управителния съвет (УС) на ДФЗ. В това заявление се цитира т. 7. 3 от тези указания. Съдът е приел, че и след това заявление от 28.02.2020 г., липсва произнасяне на административния орган. За 2020 г. "Агропрогрес БГ" ЕООД е подало и заявление за подпомагане по образец. Съдът е посочил, че по това заявление също е налице мълчалив отказ, предмет на друго административно дело. По делото като доказателства са приети Указания за прилагане на схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", касаещи 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., които са утвърдени от председателя на УС на ДФЗ. Въз основа на така установените факти, съдът от правна страна е приел, че с оглед мотивите изложени в Определение № 12722 от 14.10.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9540/2020 г., жалбата е процесуално допустима. Допълнително е изложил и съображения, че в Указанията няма срок, в който следва да приключи изплащането на помощите, вкл. и тези за 2019 г., а Указанията за 2020 г. са утвърдени на 28.01.2020 г. Съответно, след като са узнали за възможността, дадена им с т. 7. 3 от тях, "Агропрогрес БГ" ЕООД са сезирали административния орган с искане за издаване на административен акт, какъвто той дължи (без значение с положителен за адресата или отрицателен резултат) по силата на т. 10 от Указанията. Органът е сезиран със заявление, входирано с вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г. Приел е, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. За да приеме жалбата за основателна, решаващият съд, след като е анализирал фикцията мълчалив отказ, е приел, че "Агропрогрес БГ" ЕООД, е подало в срок заявлението си за отпускане на помощ през 2019 г. по схема "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", като към него е приложило всички документи, които се изискват от Указанията. Поради неустановяване на несъответствие на декларираните обстоятелства с определените изисквания по Указанията, е приел, че не са налице основания, които да обуславят отказ. Посочил е, че ако има такива (както се твърдяло в писмените бележки на ответника), те не са част от административната преписка, поради което не следвало да се вземат предвид. В тази връзка е посочил, че едва в писмените бележки ответникът твърдял, че отказът на административния орган за произнасяне се дължал на причина, че "Агропрогрес БГ" ЕООД, към 29.03.2019 г. не отговаряло на изискванията по т. 4, подт. 5 от Указанията – да няма изискуеми задължения към ДФЗ. Посочил е, че доказателства, данни и аргументи за това липсвали в административната преписка и не са били предмет на обсъждане и анализ по делото. Приел е, че след като самата администрация се е задължила с приетите от нея правила в Указанията за 2019 и 2020 г. да се произнесе по подадените заявления, мълчалив отказ е недопустим, а изпълнителният директор на ДФЗ е задължен да издаде изричен акт. Решението в частта, с която е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ-РА по заявление с УИН 18.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г. е недопустимо, а в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ-РА по заявление вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г. е правилно. Административен съд – Русе е бил сезиран с жалба от "Агропрогрес БГ" ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, за прилагане на схема на държавна помощ по заявление с УИН 16.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г., сезирано със Заявление вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г. на ДФЗ. С Определение № 19/14.07.2020 г. АС – Русе е оставил без разглеждане жалбата на "Агропрогрес БГ" ЕООД насочена срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, за прилагане на схема на държавна помощ по заявление с УИН 16.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г. относно "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", прием 2018-2022 г. и е прекратил производството по делото. Изложените от съда съображения са за просроченост на жалбата срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ за прилагане на схема на държавна помощ по заявление с УИН 16.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г. В мотивите на определението си, съдът е изложил и съображения за просроченост на жалбата срещу писмо изх. № 02-180-2600/94#3 от 16.04.2020 г., в случай, че хипотетично се приеме, че писмото по своята същност представлява изричен отказ за отпускане на финансова помощ по заявлението от 29.03.2019 г. С Определение № 12722 от 14.10.2020 г. на ВАС постановено по адм. дело № 9540/2020 г. е отменено Определение № 19/14.07.2020 г. по адм. дело № 305/2020 г. на АС-Русе. На първоинстанционния съд са дадени указания за събиране на пълната административна преписка, вкл. сключения между "Агропрогрес БГ" ЕООД договор и ДФЗ през 2017 г., след което да бъде извършена дължимата проверка за допустимост на жалбата. Посочено е, че по отношение на отказа на директора на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ – Русе, същият може да бъде приет за такъв, единствено в случай на надлежно и изрично делегиране на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФЗ, за което по делото нямало доказателства. След връщане на делото, с Определение от 19.10.2019 г. съдът е изискал от ответника административната преписка в цялост, вкл. сключеният с "Агропрогрес БГ" ЕООД договор през 2017 г. При наличие на нова преписка, образувана по повод заявление от "Агропрогрес БГ" ЕООД, входирано със вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г., е изискал и представянето на същата. След представяне на административната преписка, с Определение от 19.11.2020 г. съдът е дал изрични указания на жалбоподателя да уточни по кое заявление обжалва мълчаливия отказ – дали по заявлението за 2019 г. или по заявлението за 2020 г. и съответно кой мълчалив отказ иска да бъде отменен. С молба вх. № 4197/27.11.2020 г. "Агропрогрес БГ" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В., е уточнил, че дружеството обжалва мълчалив отказ по заявление с вх. № 02-180-2600-94 от 28.02.2020 г., с което ДФЗ е сезиран да плати за ангажимент от 2019 г., съгласно т. 7. 3 от Указания за прилагане на схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", утвърдени на 28.01.2020 г. за петгодишен период. При така направеното уточнение обжалваното решение на АС – Русе, в частта му, с която е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ – РА за прилагане на схема на държавна помощ по заявление на "Агропрогрес БГ" ЕООД, гр. Русе с УИН 18.67.7934/0174554 от 29.03.2019 г. относно "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" прием 2018-2022 г. е недопустимо, тъй като този мълчалив отказ, с оглед изричното уточнение на жалбоподателя в изпълнение указанията на съда, не е бил предмет на жалбата. По отношение на оспорвания мълчалив отказ по заявление с вх. № 02-180-2600-94 от 28.02.2020 г. решението е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение указанията на тричленния състав на ВАС по дело № 9540/2020 г., решаващият съд е изискал административната преписка и по това заявление. В представената от административния орган, с писмо вх. № 3839/02.11.2020 г. административна преписка, не са представени други доказателства, различни от вече представените по делото, във връзка с така подаденото заявление. Видно от представените доказателства Заявление вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г. е било адресирано до директора на ДФЗ ОД – Русе, като е входирано в Областната дирекция. С писмо изх. № 02-180-2600/94#1 от 2.03.2020 г. по описа на ОД – Русе, заявлението в оригинал е изпратено по компетентност на директора на дирекция "Краткосрочни схеми за подпомагане" на ДФЗ, за разпореждане по компетентност. Към преписката е приложено писмо изх. № 02-180-2600/94#3 от 16.04.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ, с което е отговорено на Заявление вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г. Съобразно Указанията за прилагане на схема за държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" за 2019 г. и за 2020 г., т. 10, ДФЗ взема решение за одобрение на заявлението или прави отказ. Компетентният орган, който взема решение за предоставяте или отказване на помощта е изпълнителният директор на ДФЗ, предвид чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от с. з. Заявленията се подават до ОД "Земеделие" по седалището на юридическото лице (т. 10). Предвид липсата на доказателства за упълномощаването на директора на ОД "Земеделие" Русе за произнасяне по подадено заявление за предоставяне на държавна помощ по процесната програма, каквото е изискването на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, то писмо изх. № 02-180-2600/94#3 от 16.04.2020 г., получено от дружеството на 21.04.2020 г., не може да се приеме, че представлява акт, с който компетентният административен орган се е произнесъл по подаденото до него искане. В тази връзка са и задължителните указания на ВАС дадени с Определение № 12788/14.10.2020 г. по адм. дело № 9540/2020 г. Съгласно т. 7. 3 от утвърдените на 28.01.2020 г. от председателя на УС на ДФЗ и министър на земеделието, храните и годите Указания за прилагане на схема за държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" за 2020 г. "През 2020 г. се изплаща помощта и на земеделски стопани-птицевъди, не получили авансово плащане през 2019 г. и изпълняващи мерките по подадени заявления от 2019 г. Средствата за изплащане са за сметка на финансовия ресурс по т. 7. 2 от настоящите указания". Със заявлението си от 28.02.2020 г., което както правилно е отбелязал и решаващият съд, "Агропрогрес БГ" ЕООД, позовавайки се на тази точка от утвърдените указания, изрично е поискало получаване на държавно подпомагане за 2019 г. По така подаденото заявление, с оглед предвиденото в т. 10, предл. 4 от Указанията, се дължи изрично произнасяне от страна на компетентния административен орган. Такова произнасяне липсва. Правилно решаващият съд е посочил, че мълчалив отказ е недопустим. По подаденото заявление изпълнителният директор на ДФЗ, като представляващ ДФЗ, дължи изрично произнасяне. По изложените съображения, решението на АС – Русе в частта, с която е отменен мълчаливият отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление вх. № 02-180-2600/94 от 28.02.2020 г. и преписката му е изпратена за ново произнасяне, следва да се остави в сила. Липсват сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна. С оглед частичното обезсилване на решението на първоинстанционния съд, ще следва да се отмени решението на АС Русе, в частта на присъдените в полза на "Агропрогрес БГ" ЕООД разноски, за сумата над 175 лв. до пълния присъден размер от 350 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да се уважат претенциите и на двете страни за присъждане на разноски, съобразно частичната основателност на касационната жалба. Касационният жалбоподател е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 70 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции или общо 200 лв. Касационният жалбоподател е доказал разноски по делото в размер на 270 лв. за двете съдебни инстанции Предвид частичната основателност на жалбата следва да му се присъдят разноски в размер на 135 лева, от които 35 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация е представил доказателства за действително сторени разноски в размер на 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед частичната основателност на касационната жалба, на същият му се следват разноски в размер на 250 лв. Тъй като и двете страни си дължат разноски, настоящата инстанция намира, че следва да извърши компенсация и касационния жалбоподател да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 115 лв. разноски по компенсация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение