Решение № 9635 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2019 г.

Решение № 9635 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК гр. София против решение № 4004 от 12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 428/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – И. Иванов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18-9473/6.11.2018 г. на началника на СГКК - София, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район "Възраждане", състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 68134.300.88 и 68134.300.89, в съответствие с границите на имот с пл. № 5, кв. 107 по плана на гр. София, като след промяната площта на ПИ с идентификатор 68134.300.88 се намалява с 4 кв. м., а площта на ПИ с идентификатор 68134.300.89 се увеличава с 5 кв. м., като площта на сграда с идентификатор 68134.300.88. 3 се намалява с 4 кв. м. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът приема, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Излага съображения, че И. Иванов не е уведомен по надлежния ред за образуваното административно производство по искане за изменение на КК и КР, поради което прави извод, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. Приема, че освен промяна в границата между двата имота е налице и промяна в площта на сграда, която е самостоятелен обект на кадастъра, като с изменението се намаля площта на същия с 4 кв. м., което е в следствие на промяната в кадастралната граница между ПИ с идентификатор 68134.300.88 и ПИ с идентификатор 68134.300.89, като излага съображения за недопустимост на производството в тази му част съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като с изменението се заличава част от сграда на собствениците на ПИ с идентификатор 68134.300.88. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. В случая събраните по делото доказателства установяват, че кадастралната карта на гр. София, район "Възраждане", одобрена със заповед от 1.04.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, отразява действителното местоположение и граници на ПИ с идентификатор с идентификатор 68134.300.88 и ПИ с идентификатор 68134.300.89. Заснети са материализираните на място граници, в т. ч. и сградата, която е самостоятелен обект на кадастралния регистър и е нанесена съобразно действителното фактическо състояние, поради което не са налице основания за изменение на КК по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Освен това с одобреното изменение на кадастралната карта се променя границата между ПИ с идентификатор 68134.300.88 и ПИ с идентификатор 68134.300.89, което засяга нанесената и заснета като самостоятелен обект сграда с идентификатор 68134.300.88. 3, от която се отнемат 4 кв. м. Следователно в случая, за да се промени границата между двата ПИ се отнема част от сграда, което е недопустимо. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд София- град постановява решение в съответствие с материалния закон. Решението, в частта му, с която делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне, е неправилно, защото противоречи на чл. 173, ал. 2 и 3 АПК, тъй като не са налице посочените от закона хипотези за връщане, а съдът се е произнесъл по съществото на спора, което не налага връщане на делото като преписка за ново произнасяне. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър да заплати на И. Иванов сумата 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,