Решение № 1809 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2016 г.

Решение № 1809 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. от с. Б., община К., чрез пълномощника й адв. Е. Й., срещу решение № 135 от 29 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 191/2015 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-00-657/17 юни 2015 г. на кмета на община К. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община К., чрез пълномощника си юрк. М. Ц.-Х., намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на В. Г. Г. срещу заповед № РД-00-657/17 юни 2015 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивен гараж", изграден в УПИ I-75, кв. 11 по плана на с. Б. и частично попадащ в улица с о. т. 102-105. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че строителството на процесния гараж е извършено през 1969 г. от родителите на жалбоподателката - Г. С. Й. и М. П. Й. Установено е също така, че гаражът частично попада в улица с о. т. 102-105, като югоизточната му стена представлява подпорна стена, изградена за укрепване на терена при строителството на улицата - част от път от републиканската пътна мрежа. Уличната регулационна линия е успоредна на подпорната стена, която не съвпада с нея. По делото е представено копие от строително разрешение № 24/17 април 1969 г., издадено на М. П. Й. от с. Б. за изграждането на масивен гараж и масивен навес в парцел № ХIV-167 в кв. 20 по плана на с. Б., както и за извършване на ремонт на лятна кухня в същия имот, издадено от председателя на ГНС - К. Представеното копие е заверено с "Вярно с оригинала" на 03 септември 2011 г. с подпис и печат на община К. Така направената заверка за вярност е оспорена от представителя на ответника, във връзка с което е назначена и съдебно-графологична експертиза. Последната е установила, че положения подпис на заверката за вярност не е на някое от следните лица: П. П., П. Н., Д. А.-С., Д. П., П. П., В. Я., Г. Л., Ж. Т., Н. К. Експертът е установил също, че при извършеното сравнително изследване с представени 6 бр. документи с отпечатъци от печати на община К. съществуват различия във формата на буква "Е" в думата "КМЕТ ". Въз основа на тези данни и на съдържанието на представеното частично копие от регистъра на ОНС за утвърдените архитектурни проекти за времето от 1967 г. до 1974 г. съдът е направил извод, че за процесния строеж не са издавани строителни книжа. Този извод е необоснован. Както беше посочено по-горе, по делото е представено строително разрешение в полза на едно от лицата, приети от съда като извършители на строежа, за изграждането на масивен гараж, какъвто е посочения в оспорената заповед незаконен строеж. Обратно на приетото от административния съд, автентичността на този документ не е била оспорена. Оспорена е единствено автентичността на направената върху него заверка за вярност, като обстоятелството, че подписът не е положен от лицата, които според съда неясно по какъв критерий имат право на това, не сочи на неистинност на строителното разрешение. Необоснован е извода, че липсата на утвърден архитектурен проект за изграждането на гаража, за което по делото има представени данни, означава и липса на издадено строително разрешение. Строителството е извършено при действието на Закона за плановото изграждане на населените места (отм.), като съдът не е изложил съображения във връзка с това твърдение, обосновани с разпоредби на този нормативен акт. Неправилен е и извода на съда, че строителното разрешение не се отнася до процесния строеж, а касае ремонт на лятна кухня. Напротив, в т. 1 от този документ изрично е разрешено извършването на строителство на масивен гараж и навес, а в т. 2 е разрешено и извършването на ремонт на лятна кухня. При постановяване на решението си съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е събрал всички относими за спора доказателства - липсват данни относно това дали посочения в строителното разрешение парцел № ХIV-167 в кв. 20 по плана на с. Б. е идентичен с поземления имот, в който е изграден процесния масивен гараж. Наличието на строително разрешение, издадено в полза на извършителя на строителството, е индиция за законност на построеното, за което съдът е следвало да събере всички относими доказателства. Тук следва да се посочи, че обстоятелството, че гаражът е построен частично в улицата, което обуславя неговата незаконност по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не може да бъде противопоставено на редовно издадено и влязло в сила строително разрешение. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че след като е приел незаконност на процесния строеж, съдът е следвало да разгледа - предвид времето на извършването му, и предпоставките за неговата търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Това не е направено в случая, тъй като съдът - след като е цитирал посочената разпоредба, е приел нейната неприложимост поради това, че строежът е изграден без необходимите строителни книжа. Последното обаче е предпоставка за приложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, наред с останалите визирани в нормата такива. С оглед горното оспореното решение като неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила ще следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства относно идентичността на поземления имот, посочен в представеното строително разрешение и този, в който е констатирано незаконното строителство, както и за изложи съображения относно всички визирани по-горе обстоятелства в случай, че приеме незаконност на процесния масивен гараж. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,