Решение № 7049 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София чрез юрк. Мирчева срещу Решение 6605 от 03.11.2023 г., постановено по адм. д. 4877/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221020000986-091 -001 /13.12.2021 г., издаден от И. М. Р. - орган, възложил ревизията, и И. В. М.-Н. - ръководител на ревизията, в частта на установения с РА дължим корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 188 728,78 лв. и лихви за просрочие в размер на 70 831,38 лв., изменен с Решение 368 от 07.03.2022г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с което е определен дължим корпоративен данък в размер на 170 538,24 лв. и лихви за просрочие в размер на 64 099,08 лв. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Според него необосновано АССГ е приел, че с подписан нов договор /в случая споразумението от 14.09.2014 г./ в периода, през който тече погасителна давност за принудително събиране, може да прекъсне започналата да тече давност по реда на ЗЗД и за целите на ЗКПО да започне да тече нова давност. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът по касация -"Универсал Тур Индастрис" ЕООД, гр. София чрез адв. В. Иванов оспорва основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: В хода на ревизионното производство от органите по приходите е прието, че в процесния случай съгласно Тристранното споразумение от 14.04.2014 г. и издадената като обезпечение Запис на заповед за сумата от 1 832 816,65 лв. с падеж 31.12.2012г., процесната сума е изискуема считано от 01.01.201Зг., поради което срокът за погасяване на задължението е изтекъл към 31.12.2017г. Съответно съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и на основание чл. 110 от ЗЗД, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД е начислен дължим корпоративен данък върху тази сума за 2017 г. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. Според първостепенния съд задължението по цитирания по горе запис на заповед не е погасено, тъй като, в срока на нормативно установената погасителна давност от 3 г., е подписано Тристранно споразумение от 14.09.2014г., елиминиращо задълженията по менителничния ефект, в т.ч. и давността по същия по ТЗ, защото представлява самостоятелен договор за уреждане на задълженията между страните, т. е самостоятелно правно основание за възникване на права и задължения, което не е анализирано и отчетено от приходната администрация. Решаващият правен извод на съда е за новация на договора, което по същество с оглед всички данни и доказателства по делото е самостоятелен договор, чиято валидност и давностни срокове за прекратяване и погасяване текат на ново годно основание, съгласно ТЗ, ЗЗД, считано от 14.09.2014г . Заключението е за незаконосъобразност на РА в оспорената част. Решението е правилно по резултата си. Договорното право за получаване на парична сума и договорното задължение за предоставяне на парична сума са съответно финансов актив и финансов пасив по смисъла на т. 1 от СС 32 "Финансови инструменти" и са част от съдържанието на финансовия инструмент, дефиниран в същия стандарт като договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие. Предприятието отписва финансовите инструменти при погасяване на договорените права или задължения по тях. Според т. 11. 1, от СС 32 погасяване е налице при реализирането на правата или уреждането на задълженията; отказа от права или отменяне на задълженията и изтичането на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията. Отписването е определено в дефинициите по т. 1 от СС 32 като изваждане на финансов актив или пасив или част от тях от счетоводния баланс на предприятието. В случая правилни са доводите на първоинстанционния съд, че не е установено погасяването на задължението по давност или на друго основание, какъвто е изводът на приходните органи. Отписването на задължението, каквото според приходните органи би трябвало да бъде извършено, без същото да е погасено, би било направено без правно основание. Тази хипотеза на отписване на задължението няма как да се отнесе към никое от основанията по чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Правилно е преценено от съда въз основа на съвкупния анализ на тристранното споразумение и двете допълнителни споразумения към него, че задължението на длъжника не е било изискуемо, респективно за него не е започнала да тече предвидената в закона погасителна давност. Административният съд обосновано се е мотивирал, че действията на страните по споразуменията не противоречат на закона и правилно не е счел, че те могат да бъдат квалифицирани като несъобразени с нормалната търговска практика и изготвени за целите на ревизията. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 16 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение