Решение № 925 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2010 г.

Решение № 925 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлина Бонева Маркова против решение № 7 от 09.03.2010 г. по адм. дело № 34/2010 г. на Административен съд - Русе, с което жалбата на Маркова против заповед № 136/12.11.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - Русе, с която й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не са допуснати посочените в заповедта нарушения, решението е необосновано и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на директора на РМД - Русе да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма, като съдържа изброените в текста реквизити - нарушенията са описани конкретно и по дати, като са посочени точно разпоредбите, на които поведението на Маркова противоречи. В случая това са т. 5 от длъжностната характеристика, чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници". Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарната санкция - служителката е наказана след като в съответствие с чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изслушана от административнонаказващия орган и са приети писмените й обяснения, проведено е дисциплинарно производство, а заповедта на дисциплинарно наказващия орган е издадена в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на директора на РМД- Русе е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, след като са установени осъществени от страна на Маркова, началник на митнически пункт "Терминал пристанище изток" при митница Русе, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства установяват, че през периода 31.07.2009 г. - 28.08.2009 г. жалбоподателката в качеството си на началник на митнически пункт "Терминал пристанище изток" при митница Русе в нарушение на указанията на началника на митницата № КЙ-4343/08.05.2003 г. допуска извършване на контролни действия по искане на ЮЛ ЛЛС и Симпортекс корп. извън работно време и извън района на митническото учреждение, без да посочи писмено правното основание на искането и без да определи митнически служител, който да извърши проверката, като след това не осъществява контрол относно заплащането на дължимите такси (липсва отбелязване на номера на фактурата и събраната сума). При тези данни аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката. Като митнически служител същата следва да изпълнява задълженията, регламентирани в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), включително да спазва организацията на работа в митническото учреждение (т. 1), а като началник на митнически пункт има задължение да ръководи и носи отговорност за изпълнението на функциите в областта на митническия контрол, да организира и разпределя задачите на служителите и да контролира тяхното изпълнение (т. 5 от длъжностната характеристика). В случая поведението на жалбоподателката е в нарушение и цитираните изисквания на длъжностната характеристика и на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Правила за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници", които изискват от началника на митническия пункт да изпълнява всички задачи, възложени със законосъобразни заповеди на административния ръководител, да разпределя задачите на подчинените му служители и да контролира и оценява тяхната работа. С действията си Маркова пренебрегва т. III от указанията на началника на митницата № КЙ-4343/08.05.2003 г., които изискват началникът на митническото учреждение да определи правното основание на отправеното до него искане и служител, който ще осъществи контрола, да приеме отчета на служителя във връзка с извършените действия и събраните такси, като впише в молбата, по която са извършени митническите действия, номера на фактурата и събраната сума. Действително указанията не сочат изрично, че правното основание и служителят следва да бъдат определени писмено от началника на митническото учреждение, пред когото е направено искането за проверка. Това обаче следва от необходимостта за изпълнение на функциите в областта на митническия контрол, организацията на работата, разпределение на задачите между служителите и контрола за тяхното изпълнение, тъй като само след конкретно посочени правно основание и служител, който ще осъществи проверката, може да се изисква изпълнение и да се осъществи контрол върху извършените действия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че исканията за извършване на контролни действия извън района на митническото учреждение или извън работно време се отправят до началника на съответното митническо учреждение, т. е. без знание и санкция на последния такива действия не могат да бъдат осъществени. Ето защо доводите на жалбоподателката, че липсата на писмено разпореждане върху молбата се дължи на физическата невъзможност това да бъде направено с оглед времето и мястото на искането, са неоснователни. Възражението, че изискванията на указанията относно отчитането не са нарушени, също е неоснователно. Указанията и задълженията във връзка с контрола върху работата на служителите, предвидени в длъжностната характеристика и в чл. 55, ал. 2, т. 2 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в Агенция "Митници" изискват митническият служител, осъществил проверката, да даде отчет. Отчетът може да е устен, но задължение на началника на митническото учреждение, в случая на жалбоподателката на началник на митнически пункт, е да отрази част от него, като впише номера на фактурата и събраната сума върху молбата, по която са извършени митническите действия. В случая това не е направено. Отбелязването в исканията на приходен касов ордер № 38 не може да се приеме за изпълнение на описаните по-горе задължения. Размерът на таксите е свързан с продължителността и характера на извършените митнически действия (чл. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Митници" по чл. 12 от Закона за митниците). Поради това за жалбоподателката като началник на митнически пункт е задължително да приеме отчета на митническия служител, извършил действията и да впише размера на събраната такса и номера на фактурата, защото само така може да се провери дали размерът на таксата е правилно определен и да се осъществи контрол върху дейността на служителите. Описаните действия на жалбоподателката са в противоречие и с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на митническия служител, текст, който задължава служителя да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията. С оглед изложеното следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателката нарушава служебните си задължения, свързани с организацията на работа, разпределение на задачите между служителите и проверка и контрола на тяхното изпълнение, съобразно указанията в актовете на административните ръководители. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране отговорността на служителката и санкционирането й с дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - Русе постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Правилен е и изводът на съдебния състав, че наказанието е определено в съответствие с критериите на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарна санкция е наложена след като са установени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и формата на вината, като са съобразени и икономическите последици, свързани с несвоевременно и непълно събиране на дължими такси, които констатираното неизпълнение на служебните задължения поражда. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд изцяло съответстват на събраните по делото доказателства. Представените пред административния орган и събрани в хода на съдебния процес писмени доказателства установяват, извършените от Маркова нарушения на служебните задължения и на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Изводите за допуснатите нарушения се обосновават от представените доклад, докладна записка и останалите писмени доказателства, които установяват действията на Маркова като началник на митнически пункт "Терминал пристанище изток" по повод искания за извършване на митнически действия извън района на митническото учреждение и извън работно време. Тези доказателства, които не са опровергани в хода на процеса, мотивират първоинстанционния съд да приеме, че действията на служителката са в нарушение на служебните задължения по изпълнение на заповедите на ръководителите и по осъществяване на организацията, ръководството и контрола в митническия пункт, а заедно с това и на правилата за поведение на държавен и митнически служител - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. Оспореното решение на Административен съд - Русе е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 171 от АПК съдът преценява всички доказателства събрани в производството пред административния орган, както и доводите на страните и доказателствата, ангажирани в хода на съдебния процес. Събраните в производството пред административния орган доказателства установяват извършените от Маркова нарушения на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и нарушенията на служебните задължения. Тези доказателства са кредитирани от съда като непротиворечиви и са взети предвид, като е отчетено обстоятелството, че липсват такива, които да ги опровергават. Поради това доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение