Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2019 г.

Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. В. А., чрез пълномощника й адв. В. П., срещу въззивното решение от 31.05.2019 г. по гр. д. № 15224/2017 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение от 12.04.2017 г. по гр. д. № 8220/2016 г. на Софийския районен съд е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 2724.04/68087.15 ид. части дарението, извършено на 13.09.2012 г. с нот. акт № 37/2012 г. от Г. Л. А., починал на 13.11.2012 г. в полза на касаторката - 1/2 ид. ч. от къща-североизточен близнак с идентификатор **** в [населено място], със застроена площ 57 кв.м., на два етажа, с предназначение жилищна сграда, подробно описана в решението, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/4 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** с площ 408 кв.м. по скица, с цел попълване на възстановената на ищцата Г. Г. А. 1/3 запазена част от наследството на Г. Л. А.. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това искът за намаляване на дарението бъде отхвърлен, с присъждане на направените разноски по делото. Счита, че не е налице необходимата предпоставка за реализиране правото на ищцата да иска възстановяване на запазената си част от наследството на баща й по отношение на дарението от същия в полза на касаторката, тъй като последната не е призована към наследяване, а именно – ищцата трябва да е приела наследството по опис, за което липсват данни. Касаторката се позовава на разясненията в ТР № 1/2005 г. и т. 4 на ТР № 3/2013 год., двете на ОСГК на ВКС. Ответницата по касационната жалба, ищца в производството – Г. Г. А., чрез пълномощника й адв. Кр. А., оспорва жалбата по същество, като счита за неприложимо изискването за приемане на наследството по опис, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН поради наличието на основание за приложението на чл. 33 ЗН при заявената претенция и констатацията за накърнена запазена част, с оглед намаляване на завещанието на наследодателя в полза на ответницата, което обаче е недостатъчно за възстановяването й. Иска обжалваното решение да се остави в сила и й се присъдят разноските по делото. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна - ответницата в производството по делото, отговаря на изискванията за редовност и е насочена срещу въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определение № 221 от 14.05.2020 г. в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по изведения въз основа на съображенията в касационната жалба и произнасянето в обжалваното решение въпрос - При какви предпоставки може да се пристъпи към отмяна на дарение с цел попълване на възстановената запазена част от наследството, след като е отменено общото завещателно разпореждане в полза на същото лице? Въпросът е обусловен от произнасянето с влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение по делото в частта му, с която е отменено завещанието на наследодателя на ищцата в полза на ответницата, негова внучка, като е прието, че то е придало качеството наследник на последната, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН. Следователно, изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение, тъй като е недопустимо едно и също лице да се третира като наследник и като частен правоприемник /по отношение на дарението/ и след като с отмяната на завещанието по предявения от ищцата иск по чл. 30, ал. 1 ЗН запазената й част не може да се попълни, то съответно с необходимата за това идеална част е намалено и дарението в полза на ответницата. За да отговори на поставения в определението по допускане на касацията правен въпрос, настоящият състав намира следното: Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството принадлежи на наследник с такава запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания и дарения - чл. 30, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато това право се упражнява спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, необходимо е той да е приел наследството по опис. С ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че това изискване представлява материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите са изложени съображения за неприложимостта на изискването при универсално завещателно разпореждане, с оглед придаването на лицето, в полза на което е направено то, качество на наследник, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемане на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. Спецификата на настоящата хипотеза се характеризира с наличието на общо завещателно разпореждане, предхождащо дарение в полза на ответницата, която не е призована към наследяване. Съгласно предвиденото в чл. 30, ал. 2 ЗН, отмяната на дарението, за да се допълни запазената част на ищцата, наследник с такава, е предпоставено от приемане на наследството по опис. В закона не е предвидено изключение, каквото по тълкувателен път е изведено в цитираното тълкувателно решение относно хипотезата на универсално завещателно разпореждане в полза на третото лице. Да се приеме, че придобитото от ответницата, въз основа на общото завещателно разпореждане в нейна полза, качество на наследник на завещателя, следва да се прилага и при искането за отмяна на дарението в нейна полза, означава да се тълкува разпоредбата на чл. 30 ЗН в нарушение на смисъла й за същността на уреденото с нея право на възстановяване на запазена част от наследството като такова да се иска намаление на завещанията и даренията до размера, необходим за допълване на накърнената запазена част. И след като, за да се отмени дарението на наследодателя на ищцата в полза на неговата внучка, /която не е призована към наследяване/, е предпоставено от изискването за приемане на наследството по опис, при липса на данни да е налице последното, предявеното право по чл. 30, ал. 1 ЗН не може да се уважи. Без значение по този въпрос е правилото на чл. 33 ЗН, което предвижда последователността в намалението на даренията само след изчерпване на завещаните имущества, както и това по чл. 34 ЗН /каквато хипотеза не е налице в случая поради липса на завети/. Предвидената в закона последователност на намаленията не изключва наличието на предпоставките за реализиране на това право, в частност и тази по чл. 30, ал. 2 ЗН. Действително, след постановената отмяна на завещанието в полза на ответницата въззивният съд приел с оглед определяне размера на наследствената маса, въз основа на която се определя размерът на запазената част на наследника, както и разполагаемата част /чл. 28 и чл. 29 ЗН/, че запазената част на ищцата не може да се допълни с посочената сума от 2 724.04 лв. поради липса на свободни имущества. Дори и да е налице такава разлика, при липсата на приемане по опис на наследството от ищцата, правото й на отмяна на дарението в полза на ответницата не може да се реализира, за да допълни запазената си част. Независимо от това, неоснователността на иска в тази му част /за отмяна на дарението/ е неоснователен и поради липса на доказателства, че не е налице имущество след отмяната на завещанието, с което ищцата да попълни запазената си част. Преценката, че това не може да се осъществи за сумата от 2 724.04 лв. от останалия в наследството на наследодателя актив имущество, след отмяна на завещанието, е неправилна. Видно е от представените писмени доказателства, че извън предмета на дарението по нот. акт № 37/2012 г. /1/2 ид. ч. от североизточен близнак с идентификатор ****, подробно описана, заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място, в което е построена/, наследодателят на ищцата към момента на смъртта си е притежавал и друга сграда в същото дворно място с идентификатор ****, с оценка 11 192.35 лв. за половината от нея, /а и още 1/4 ид. ч. от дворното място, извън дарението на ответницата, с оглед твърденията в исковата молба за притежавана от наследодателя 1/2 ид. ч. от него, а и с оглед основанието, на което същите са придобити в лична негова собственост/. Тоест, при данните за имущество, и то в изключителна собственост на наследодателя, изводът за недостиг за допълване на запазената част от наследството след отмяна на завещанието, е необоснован, макар и по този въпрос съдът да е приел липсата на спор между страните. Достатъчно за неоснователността на иска за намаляване на дарението е липсата на материалната предпоставка по чл. 30, ал. 2 ЗН. С оглед на тези съображения въззивното решение е неправилно, и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната му следва да се постанови друго, с което искът се отхвърли. При този изход на делото ответницата в настоящето производство следва да заплати на касаторката направените от нея разноски в размер на 70 лв., съгласно представения от страната списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.