Решение № 2561 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2020 г.

Решение № 2561 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. Иванов, против решение № 966 от 17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1090/2019 г. на Административен съд – Варна. С обжалваното решение е отменена заповед № 6543 от 2.04.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител във вр. чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за митниците е прекратено служебното правоотношение с Д. Киров, на длъжност "главен инспектор в Териториална дирекция на Агенция "Митници", в Териториална дирекция Северна Морска". Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната по касация страна. Ответникът по касационната жалба – Д. Киров, чрез адвокат И. Владимирова, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Директорът на Агенция "Митници" е подал също частна жалба против определение № 1896 от 3.09.2020 г. по адм. дело № 1090/2019 г. на Административен съд – Варна, с което е изменено решение № 966 от 17.07.2020 г. в частта за разноските, като увеличава дължимите присъдените такива в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на Д. Киров е подал писмено възражение срещу частната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Д. Киров за длъжността "главен инспектор" в Териториална дирекция Северна Морска на Агенция "Митници", считано от 3.04.2019 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ ЗМ, с посочени в заповедта мотиви - поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, тъй като държавният служител е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е издадена след отмяна с влязло в сила съдебно решение на предходна заповед за дисциплинарно уволнение на служителя и възстановяването му на работа. При тези фактически данни, от правна страна решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочил е, че с решение № 7/17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България (КС) по конституционно дело № 7/2019 г., обн. ДВ бр. 75/24.09.2019 г., разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗМ е обявена за противоконституционна. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. (с присъединено към него дело № 12/2019 г., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.), КС приема, че по отношение на заварените правоотношения и тези, предмет на висящи съдебни производства противоконституционният закон не се прилага. Следователно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ ЗМ не може да бъде част от действащото право и към момента на издаване на оспорената заповед, съответно същата е незаконосъобразна. По тези съображения съдът я е отменил като лишена от правно основание. Така постановеното решение е правилно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за значението на обявяването на противоконституционността на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗМ от Конституционния съд. В решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. " С оглед на даденото от Конституционния съд правно разрешение, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Киров следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение на КС № 7 от 17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. Правилно съдът е приел, че с влизане в сила на решението на Конституционния съд е налице ново правно положение, което не допуска възможността за в бъдеще служителят да продължава да търпи неблагоприятните последици от действието на обявената за противоконституционна правна норма на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат." Следва изводът, че макар в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето да е въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е имплицитно заложено в нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на основния закон, е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността. Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед, издадена при действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ, е незаконосъобразна. Решението като правилно следва да се остави в сила. ІІ. По частната жалба: С обжалваното решение № 966 от 17.07.2020 г. по адм. дело № 1090/2019 г., Административен съд – Варна в мотивите си е посочил, че при обсъждане на размера на дължимите разноски, с оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна следва да намери приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минималното - 500 лева в полза на Д. Киров. С молба от 11.08.2020 г. Д. Киров, чрез пълномощника си адв. И. Владимирова е поискал по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да се измени решение № 966 от 17.07.2020 г. по адм. дело № 1090/2019 г. като се уважи претенцията му и да му се присъдят разноски в пълния претендиран размер от 700 лева, с оглед изхода на спора по делото. С обжалваното определение № 1896 от 3.09.2020 г. по адм. дело № 1090/2019 г. съдът се е произнесъл по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и е изменил решение № 966 от 17.07.2020 г. по делото като е присъдил 700 лв. вместо 500 лв. разноски, т. е. още 200 лв. разноски в полза на жалбоподателя – за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер е намерил за основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществените от пълномощника процесуални действия, заявените оплаквания с анализ на нормативната уредба и практиката на Конституционния съд на Република България. Определението е правилно. Правилно съдът е уважил молбата на Д. Киров за присъждане на разноски в размер над 500 лв. до пълния претендиран от същия размер от 700 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, разглеждането му в повече от едно съдебно заседание и с оглед обема на осъществените правни действия по делото от пълномощника на страната. Възраженията в частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, т. к. в производството за разноски по чл. 248, ал. 3 ГПК разноски не се следват, по аргумент на чл. 81 ГПК вр. чл. 144 АПК. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно заявена и доказана в размер на 700 лева, действителна заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г. Агенция "Митници" следва да заплати на касационния ответник направените разноски пред касационната инстанция в размер на 700 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е в размер, който е близък до минималния по чл. 8, ал. 3 от по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената от пълномощника правна дейност. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,