Решение № 3526 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2019 г.

Решение № 3526 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Б., [населено място], [улица] срещу Решение № 8 от 23.01.2019 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 307/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Брайков срещу отказ, рег. № 1786 з-290 от 25.08.2018 г., на началника на Районно управление, гр. В., на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да му издаде разрешение да придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.

Касационният жалбоподател – Е. Б., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и счита, че е представил достатъчно доказателства на административния орган за мотивиране на искането за издаване на разрешение за самоотбрана. Сочи, че преди години е притежавал разрешение за оръжие, като последното доброволно е предадено на компетентните органи и се намира и до сега на съхранение в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В..

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания отказ. Касаторът се представлява от адв. П. Т., Адвокатска колегия, гр. В..

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление, гр. В., счита същата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, анализирал ги е задълбочено и въз основа на тях е изградил обоснована фактическа обстановка. Правилно е тълкувал и приложел материалния закон.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Т. Т..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 25.05.2018 г. г-н Брайков подава до началника на Районно управление, гр. В., молба да издаване на разрешение за носене, съхранение и ползване на късо огнестрелно оръжие. Към молбата са приложени изискуемите по чл. 76, ал. 4 и 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) документи, с изключение на документ за завършено основно образование.

1. На 21.06.2018 г. на г-н Брайков е указано да представи липсващия документ, удостоверяващ завършено основно образование.

1. На 25.07.2018 г. на началника на Районно управление, гр. В., е представена докладна записка, в която се сочи, че мотив за исканото разрешително е личната сигурност на заявителя и на членовете на семейството му, поради факта, че е земеделски производител и при пътуванията му се налага да носи големи суми пари, както и се сочи, че заявителят има регистрация като извършител на престъпления по чл. 129, 198, 325 и 345, ал. 2 от Наказателния кодекс, поради което се предлага да не бъде издавано исканото разрешително.

1. На 25.07.2018 г., началникът на Районно управление, гр. В., издава отказ, рег. № 1786 з-290, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказва на г-н Брайков издаването на разрешително за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят П. Н., познат на г-н Брайков.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е съответен на материалноправните разпоредби.

Съдът приема, че искането на жалбоподателя не е подкрепено от доказателства, които да обосновават основателна причина за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, а доказателствената тежест за установяването на тези факти е негова. Като причина за направеното искане е посочена нуждата от самоотбрана, предвид дейността на жалбоподателя като земеделски производител и честите му пътувания в страната, придружени с покупка и продажба на животни и носене на пари в брой, но доказателства за реална заплаха срещу него и близките му не са представени. Съдът приема, че показанията на разпитания свидетел не променят този извод.

С оглед на това съдът приема за правилен и обоснован извода на административния орган за недоказване на основателна причина, поради която да бъде издадено исканото разрешително.

Поради горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на първоинстанционният съд е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Преди да се произнесе по твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение и по доводите в негова подкрепа съдът счита за необходимо изрично да посочи, че съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на съдебното решение, като с оглед на алинея 2 на същия член за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно. Това значи, че за пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът се произнася само тогава, когато е надлежно сезиран с такова твърдение, което е и подкрепено с конкретни доводи. В случая, касаторът не твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не само не твърди този порок, но и не излага доводи, които биха могли да бъдат отнесени към него. Поради това, дори и съдът да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, не може на това основание да отмени съдебното решение.

Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.

В случая касаторът е посочил, според органа и първоинстанционния съд, като причина за исканото разрешително, самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на съда, че разпитаният по делото свидетел не установява исканата от закона основателна причина. Други доказателства касаторът не сочи и не е представил нито на органа, нито в хода на съдебното производство. Соченото от касатора в жалбата до съда, че отглежда и транспортира коне, което често става и в тъмната част на денонощието, нито е доказано, нито само по себе си е основание за исканото разрешително. Що се отнася до соченото в жалбата, че по отношение на него в телевизионния ефир е отправена заплаха, тя също не е доказана. Първоинстанционният съд правилно е приел, че доказателствената тежест за установяването на тези факти е на касатора.

При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед е правилен.

Без правно значение за изхода на спора с оглед на посочената по-горе ограничена от визираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение компетентност на касационния съд, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е представена частта от заявлението на касатора, в която той посочва причините, поради които иска издаване на разрешително с цел самоотбрана. Първоинстанционният съд се е произнесъл, без да е налично по делото това релевантно и основно доказателство, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но тъй като такъв порок не е релевиран от касатора съдът не може на това основание да отмени делото и да го върне за ново разглеждане от друг състав.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., - юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100, 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд