Решение № 1208 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2017 г.

Решение № 1208 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10877/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Снабинструмент" ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 4881/19.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1363/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22001416000272-091-001 от 29.07.2016 г., потвърден с Решение № 100/20.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът незаконосъобразно е отказал да уважи искането му за събиране на доказателства от Германия на основание чл. 614 от ГПК във вр. с Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. относно реда за облагане по ДДС, който е приложил "G. A."- VIN DE 185721012- Германия за доставка на стока - втора употреба: лек автомобил, марка "Мерцедес Е300CDI". Намира, че събирането на поисканите доказателства е от съществено значение за преценката дължимо ли е начисляване на ДДС по доставката на лекия автомобил - втора употреба. Аргументира тезата, че ако "G. A."- VIN DE 185721012- Германия е приложил специалният ред за облагане с ДДС за стоки втора употреба, то ДДС не следва да се начисли от него в качеството му на получател. Счита, че от издадената от доставчика фактура не може да се направи извод, че той е приложил общият ред за облагане с ДДС. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22001416000272-091-001 от 29.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., с който за "Снабинструмент" ЕООД са установени задължения в общ размер от 42 513,34 лв., включващ данък върху добавената стойност в размер на 7 478,32 лв. и корпоративен данък в размер на 28 680,65 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 6 354,37 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че за д. период м. 12.2014 г. ревизираното лице е отразило в дневника си за покупки фактура № 138-14 от 04.12.2014 г., с данъчна основа 27 381,62 лв. без право на данъчен кредит, издадена от "G. A." - VIN DE 185721012, с предмет на доставка лек автомобил Мерцедес Е300CDI. Съобразно представено копие от посочената фактура, ведно с легализиран превод на български език, "Снабинструмент" ЕООД е придобило катастрофирал лек автомобил Мерцедес Е300CDI с рама WDD2122251A528003, с дата на първа регистрация 27.10.2011 г. Върху фактурата е положен печат "вътреобщностна доставка", като вписаният размер на данъчната основа е 14 000 евро, но от получателя Снабинструмент" ЕООД не е издаден протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС. След анализ на събраните доказателства ревизиращите са приели, че при липсата на данни доставчикът да е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената по съответната доставка, то по аргумент от чл. 84 ЗДДС ревизираният е следвало да начисли ДДС в 15 дневен срок от придобиването на автомобила в размер на 5 476.32 лв. Преценили са, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, за да ползва ревизираният право на данъчен кредит, с оглед на което са установили като допълнително дължим ДДС в размер на 5 476.32 лв., ведно със следващите се лихви за забава. Констатирали са още, че ревизираният е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ростройкомерс" ЕООД в размер на 2002 лв. След преценка на събраните в тази връзка доказателства, органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на фактурираните доставки, с оглед на което са отказали признаване на данъчен кредит в посочения размер. За да определят размера на допълнително дължимия корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. ревизиращите са увеличили финансовите резултати на дружеството с отчетените разходи по фактурите, издадени от ЕТ "Зара- С. Д.", "Автомобилен сервиз" ЕООД, " Борис-1" ЕООД, "Нигея" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД и "Р. К." ЕООД. Приели са, че доставките по тези фактури не са реално извършени, с оглед на което осчетоводените за тях разходи са документално необосновани. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. Според експерта, придобитият автомобил е заведен в счетоводството на "Снабинструмент" ЕООД като собствен дълготраен актив по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства". След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че доставчикът "G. A." - VIN DE 185721012 е декларирал вътреобщностна доставка към "Снабинструмент" ЕООД с данъчна основа 14 000 евро. Отчел е, че липсват данни доставчикът "G. A." - VIN DE 185721012 да е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената по съответната доставка. Съобразил е, че придобитият лек автомобил не е използван в икономическата дейност на дружеството, с оглед на което е достигнал до извода, че по аргумент от чл. 84 от ЗДДС данъкът при ВОП е изискуем от лицето, извършило придобиването. Приел е, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 15 ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и ал. 2 и следвало да бъде начислен с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предвид безспорно установеното неначисляване, първоинстанционният е достигнал до извода, че върху данъчната основа от 14 000 евро, възлизащи на 27 381,62 лв., ревизираният дължи ДДС в размер на 5476,32 лв., ведно със следващата се лихва за забава. Решаващият състав е споделил изводите на ревизиращите и спрямо нереалността на доставките по фактурите, издадени от Р. К." ЕООД и документалната необоснованост на разходите по фактурите, издадени от ЕТ "Зара - С. Д.", "Автомобилен сервиз" ЕООД, " Борис-1" ЕООД, "Нигея" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД и "Р. К." ЕООД. В заключение е приел, че в обжалваната му част РА е законосъобразен, с оглед на което е отхвърлил оспорването. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 13 ЗДДС сочи, че вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДС уточнява, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. В случая, основният спор между страните се концентрира върху въпроса налице ли е изключението по чл. 13, ал. 4 ЗДДС, респективно - следвало ли е ревизираното дружество да начисли данъка по фактурата с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че при липсата на данни и доказателства, че германското дружество е избрало специалния ред за облагане маржа на цената, то следва да се приеме, че в качеството си на дилър на стоки втора употреба доставчикът е упражнил правото си да приложи общият режим за облагане съгласно чл. 151 от ЗДДС. Несподелима е тезата на касатора, че този извод е обусловен от изискването на нарочни доказателства от германското дружество, а несъбирането им е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. По аргумент от чл. 89 от ППЗДДС дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва "режим на облагане на маржа - стоки втора употреба, или режим на облагане на маржа - произведения на изкуството, или режим на облагане на маржа - предмети за колекции и антикварни предмети". След като в процесната фактура не е посочено, че се ползва специалният ред за облагане маржа на цената, то правилно съдът е приел неустановения факт за неосъществен, достигайки до извода, че за процесната ВОП е приложим общият ред за облагане с ДДС. С. изисква получателят да начисли данъка с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и да го включи при определяне на резултата за периода. Тъй като това не е сторено, то законосъобразно с РА е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 5476,32 лв., ведно със съответната лихва за забава. В унисон със заключението на експерта по проведената ССчЕ, първоинстанционният съд правилно е приел, че след като закупеният автомобил не е свързан и използван за икономическата дейност на ревизирания, то липсва основание за дерогация на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от получателя по ВОП. Последният не е "дилър на стоки втора употреба" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗДДС, с оглед на което спрямо него не са приложими разясненията на СЕС по село С- 203/2010 г. Упражняването на правото на приспадане на ревизирания не е осуетено от отлагателна вътрешна разпоредба, свързана с последващата доставка, а не е възникнало поради ограничението, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Ето защо, като е приел, че в тази му част РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо, че касаторът е обжалвал цялото първоинстанционното решение, то в касационната жалба не са наведени никакви доводи досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Р. К." ЕООД и извършеното увеличение на финансовите резултати на дружеството за 2013 и 2014 г. с разходите по фактурите, издадени от ЕТ "Зара- С. Д.", "Автомобилен сервиз" ЕООД, " Борис-1" ЕООД, "Нигея" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД и "Р. К." ЕООД. Осъществената от настоящия състав проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част сочи, че изводите на съда са правилни, с оглед на което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1996 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение