Решение № 444 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2008 г.

Решение № 444 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № I* от 28.06.2007 г. по гр. д. № 908/06 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 566 от 25.07.2006 г. по гр. д. № 54/06 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Г., Х. А. Г., И. В. Д. - лично и като законен представител на малолетната В. И. Д., П. И. Д., със съгласието на баща си И, Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М. против К. Х. Г., С. Т. Г., С. Т. С. и С. П. С. за делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ подпокривно пространство в четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ * 2065 в кв. 61 по плана на ЦГЧ на гр. Б., ул. "В" № 5. Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищците П, Х. Г., И. В. Д. лично за себе си и като законен представител на малолетната В. И. Д., П. Д. със съгласието на своя баща И, Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответниците по касация К. Г. и С. Г. в писмено възражение изравят становище, че жалбата е неоснователна. Останалите ответници по касация не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесното таванско помещение представлява обща част на сградата - етажна собственост, в която страните по делото притежават в индивидуална собственост жилищни обекти. Същото има необходимите височина, пространство, обем и нормален достъп от стълба и в него могат да се изградят отделни складови помещения, което го определя като обща част по предназначение, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му е приложен точно материалния закон. Общите части по смисъла на чл. 38 ЗС са две категории - общи части по естеството си, които са необходими за съществуването на сградата, и общи части по предназначение. Общите части и от двете категории служат за общо ползуване от всички съсобственици и по изрично разпореждане на закона - чл. 38, ал. 3 ЗС, съсобствеността върху тях е неделима. В ТР № 34/83 г. на ОСГК са разисквани някои въпроси относно статута на подпокривното пространство като обща част на сграда в режим на етажна собственост. Прието е, че когато то има нужната височина, обем и пространство за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност и самостоятелни обекти, които да бъдат придадени към жилищата или други самостоятелни обекти на собственост, то е обща част по предназначение, а когато не отговаря на тези изисквания и не може да служи за задоволяване на други нужди, освен като изолация между последната етажна плоча и покривната конструкция- то е обща част по естеството си. Законът допуска със съгласие на всички етажни собственици общите части по предназначение да променят статута си и от такива за общо ползуване на всички да станат общи само на лицата, чиито помещения обслужват или да се преустроят и разпределят между етажните собственици или да се придобият от трети лица. В съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в случая предназначението на таванското помещение не е променено, поради което то не е престанало да бъде обща част. За да се направи извод в този смисъл не е достатъчно да се установи, че то се ползува за складови нужди и съществува техническа възможност в него да се изградят отделни сервизни помещения. Таванът ще изгуби статута си на обща част, ако е разпределен в самостоятелни сервизни клетки или има одобрен проект за разпределянето му. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът