Решение № 1604 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2017 г.

Решение № 1604 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от гр. П. против решение № 1166 от 29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. № 1604-94В-00-5239 от 07.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. П.. Изложени са доводи за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето и на глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. О. Д. на Дирекция "Социално подпомагане" - П. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. О. З. Д. М. от гр. П. не е взела становище. О. Д. В. П., действаща чрез назначения й особен представител, е изразила становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на В. А. П. против отказа на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., обективиран в писмо изх. № 1604 94В-00-5239 от 07.12.2016 г., за издаване на задължително предписание по сигнал на жалбоподателя с вх. № СИГ/Д-РВ/1386 от 02.11.2016 г. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като обосновано е приел, че предпоставките за издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗакрД не са доказани. Изводите на съда произтичат от анализа на събраните по делото доказателства, при който е установено, че жалбоподателят е във влошени отношения с бившата си съпруга, което в емоционален план влияе негативно на детето им Д.. По подадена по-рано молба за съдействие и предприемане на мерки за закрила на детето в семейна среда е била проведена среща на родителите със социалните работници, на която повдигнатите въпроси са били подробно обсъдени. В изготвената оценка на сигнала е направено предложение за затваряне "на ниво сигнал", поради това, че не са констатирани рискове за детето. Приложени са протоколът от проведената среща и направление за ползване на социални услуги, както и писма до директора на учебното заведение и до личния лекар. Не може да се приеме по несъмнен начин, че майката на детето е отказала да сътрудничи, като многобройните документи в административната преписка всъщност сочат противното. Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 23 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД) са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. С чл. 18, ал. 2 от ППЗЗакрД е предвидено, че мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗакрД, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗакрД се издава в случаите на отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. В случая административното производство е инициирано от пореден сигнал на жалбоподателя с вх. № СИГ/Д-РВ/1386 от 02.11.2016 г., подаден до отдел "Закрила на детето", за увреждащо поведение на майката, която осуетява режима на свиждане с детето Д., род. през 2005 г. Детето коренно е променило поведението си и заявява, че не иска да ходи в дома на баща си. Бащата счита, че проблемите са в дома на майката и нейното поведение провокира нестабилност у детето. От приложените в административната преписка документи се установява, че социалните работници са запознати с естеството на проблема, който е възникнал още през 2013 г. За проверка на последния сигнал от 02.11.2016 г. е била проведена среща, изискана е информация от училището и личния лекар. На 04.11.2016 г. е изготвен социален доклад за оценка на постъпил сигнал, а на 29.11.2016 г. - протокол за проведен заключителен преглед по случай. За проведената на 06.12.2016 г. среща е съставен протокол. Независимо от силно влошените отношения между бившите съпрузи детето им Д. не е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗакрД. 12- годишната Д. не е лишена от родителска грижа, не е жертва на нехуманно или унизително отношение, не е установена опасност от увреждане на нейното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, не съществува риск от отпадането й от училище. Проверката по предишния подаден сигнал с аналогични оплаквания е приключила в края на м. октомври 2016 г. В присъствието на двамата родители е взето решение за ползване на социални услуги, които по- късно са били отказани от жалбоподателя. Приложено е издаденото направление № 1604-25-00- 3378 от 24.10.2016 г. за ползване на социални услуги - индивидуално и фамилно психологическо консултиране за подобряване на комуникацията между родителите и съвместно вземане на решенията, свързани с отглеждането и възпитанието на дъщеря им. В съставените документи за проведени срещи и в социалните доклади липсват данни за отказ на майката да сътрудничи, което би съставлявало основание за издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗакрД. Не е установено и нарушаване на правата на детето, което би послужило като основание за издаване на задължително предписание за отстраняването им съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрД. С оглед касационните доводи за неспазване на процесуалните правила по глава трета от ППЗЗакрД следва отново да се отбележи обстоятелството, че органите на отдел "Закрила на детето" са били вече добре запознати със случая. При извършените предишни проверки те са събрали достатъчно информация, даваща ясна представа за проблемите на бащата при общуването с детето. Обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба срещу отказа за издаване на задължителни предписания е отхвърлена като неоснователна, е обосновано с установените по делото факти и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника, направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,