Решение № 4784 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2013 г.

Решение № 4784 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по две касационни жалби от Станимир Христов Ангелов, гр. Габрово и "Хенди-тел" ЕООД с адрес на управление гр. София и представлявано от управителя Николай Филипов, чрез процесуален представител против решение № 2067 от 27.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10817/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е осъдено дружеството да заплати на Ангелов сумата от 500.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно обработване на личните му данни и е отхвърлил иска на Ангелов в останалата му част до размера от 49 500.00 лева. Касаторът Станимир Ангелов твърди, че решението е издадено при нарушение на материалните разпоредби и е необосновано. Иска присъждане на обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, лихви от момента на настъпване на деянието (14.04.2010 г.), както и разноски за всички инстанции. В касационната жалба на "Хенди-тел" ЕООД е посочено, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика, както и че АССГ е допуснал процесуални нарушения, които са довели до необоснованост и неправилно разпределение на доказателствената тежест за установяване на факти, имащи значение за делото. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - Пето отделение (ВАС) при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 230 от АПК и са процесуално допустими. Производството е започнало по подадена искова молба от Станимир Ангелов на основание чл. 2, ал. 2 и чл. 4 от ЗЗЛД с цена на иска 50 000 лв. за незаконосъобразно действие от администратора на лични данни на "Хенди-тел" ЕООД. По исковата молба е образувано адм. дело № 6676/2010 г. по описа на АССГ и с определение от 21.10.2010 г. докладчикът по делото е дал указания на Ангелов да посочи дали са прекратени неправомерните действия по твърдяната злоупотреба с личните му данни и в какво точно се изразяват претърпените от него неимуществени вреди, какъв размер на обезщетение претендира и за кой период от време. В изпълнение на дадените указания ищецът е посочил, че неправомерните действия продължават, тъй като го таксуват по договор активиран от "Хенди-тел" ЕООД, който той не е подписвал, както и че поддържа цената на иска - 50 000 лв. Посочил е, че личните му данни са необходими и достатъчни за извършване на евентуална злоупотреба свързана с прехвърляне на движимо и недвижимо имущество, изтегляне на банков кредит, регистрация на "куха" фирма и др., което се изразява в непрекъснат стрес. С разпореждане от 23.11.2010 г. АССГ е насрочил делото в открито съдебно заседание като е указал на ищеца, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и от които черпи благоприятни за себе си правни последици. За да се произнесе с решение АССГ е приел от фактическа страна, че "Хенди-тел" ЕООД е администратор на лични данни, вписан е в регистъра и има права да обработва лични данни на потребителите на предлаганите от него стоки и услуги. Установено е, че между Станимир Ангелов и "Мобилтел" ЕАД има сключен договор № А0925027 от 16.06.2007 г. като на 27.04.2009 г. Ангелов е променил условията на ползване и е преминал на абонаментен план "Комфорт 100". Договорът е сключен в магазин на "Хенди-тел" ЕООД, гр. Габрово като партньор на "Мобилтел" ЕАД. На 15.04.2010 г. в "Мобилтел" ЕАД постъпва по електронен път заявка от "Хенди-тел" ЕООД за продължаване на срока на договора с още една година, но на тарифен план "Комфорт 150". "Хенди-тел" ЕООД не е представило доказателства, от които да се установи, че подаването на заявката е станало със съгласието и знанието на ищеца. На 23.04.2010 г. Ангелов е подал заявка за удължаване срока на договора от 2009 г. в магазин на "Офис 1 Суперстор" на тарифен план "Комфорт 100", която не е изпълнена, тъй като мобилният оператор е изпълнил предходната. Новият абонаментен план е активиран на 15.05.2010 г. При така установена фактическа обстановка АССГ с решение № 5819/19.12.2011 г. по адм. дело № 6676/2010 г. е отхвърлил предявения иск от Ангелов като е приел, че ищецът не е доказал твърдяната от него злоупотреба с личните му данни от администратора, както и обстоятелствата за сключен от негово име договор, но без неговото участие и съгласие. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ангелов, по която е образувано адм. дело № 1347/2012 г. по описа на ВАС, Трето отделение. С решение № 10019/09.07.2012 г. ВАС е отменил решението на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане като е посочил, че АССГ не е изискал от ищеца да представи удостоверение от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, с което да удостовери, че пред КЗЛД няма висящо производство за същото нарушение. С определение от 30.11.2012 г. по адм. дело № 10817/2012 г. съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните в производството, след като по делото е приложено удостоверение от КЗЛД от 02.08.2012 г., че пред комисията постъпила жалба от Ангелов срещу администратор на лични данни. С решение № 2067/27.03.2013 г. по горепосоченото дело АССГ е осъдил "Хенди-тел" ЕООД да заплати на Ангелов сумата от 500.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно обработване на личните му данни и е отхвърлил иска в останалата част в размера до 50 000.00 лева. За да стигне до този извод съдът е приел, че твърдените вреди се изразяват в причиняване на стрес и негативни психически преживявания и че за Ангелов е настъпил вредоносен резултат, който се изразява в неприятни емоции и стрес. Съдът е счел, че подобни неимуществени вреди са обичайни при случаи като процесния и не е необходимо да се доказват. За да намали размера на иска АССГ се е позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и на минималната и средната месечна работна заплата за 2010 г. Срещу решението са подадени двете касационни жалби, обект на настоящото дело. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред, а в ал. 2 на същия е посочено, че в производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. Както правилно е установил първоинстанционния съд на 15.04.2010 г. абонаментния план на Ангелов е бил променен като е преминал от "Комфорт 100" на "Комфорт 150". По делото не е представен подписан от него договор или заявка, от което да се приеме, че Ангелов е дал своето съгласие или е бил уведомен за това. Установено е, че процесният договор се е намирал у администратора, който е разполагал с личните данни на Ангелов и е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да защити данните му от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване съгласно разпоредбите на ЗЗЛД. Ето защо правилно АССг е приел, че спрямо Ангелов е налице незаконосъобразно действие на администратора на лични данни, а именно действие, представляващо неправомерно обработване на лични данни, представляващо нарушение по чл. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на личните данни. Установяването на извършено нарушение по ЗЗЛД е задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността на администратора на лични данни. Липсва обаче произнасяне в първоинстанционното решение относно вида на извършеното нарушение. От представеното разпореждане от 23.11.2010 г. по адм. дело № 6676/2010 г., както и от определение от 30.11.2012 г. по адм. дело № 10817/2012 г. на Ангелов са дадени указания, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Видно от данните по делото, ищецът не е доказал наличието на твърдените от него вреди, а оттам и наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразното действие на администратора на лични данни. Ангелов е посочил, че стресът, който е преживял се изразява в евентуална злоупотреба с личните му данни, свързана с прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, изтегляне на банков кредит, регистрация на фирма и др. Това са бъдещи събития, които не са се проявили и подлежат на доказване, както и вредите и причинната връзка между тях. Необходимо е да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техния паричен еквивалент. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица, т. е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразното действие на администратора на лични данни. Наличието на неимуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка се доказва чрез събиране на гласни доказателства. Тази категория неимуществена вреда не може да бъде установена по друг начин освен чрез събирането им, което не е сторено в процеса. Настоящият състав счита, че от събраните доказателства по делото не се установява настъпване на посочените от него емоционални преживявания. В конкретния случай не е била доказана именно връзката между действие на администратор на лични данни и вредоносния резултат. Противно на твърденията в касационната жалба представените по делото гласни и писмени доказателства, не доказват предявената претенция по основание и размер. Следователно по делото е останало недоказано твърдението на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка с твърдените от него претърпени неимуществени вреди. Искът се основава на голословни твърдения, без да е положена необходимата грижа за ангажиране на доказателства, необходими за съда, за да постанови той от своя страна осъдително решение в полза на ищеца. С оглед горното подадената искова молба е неоснователна и недоказана. Като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което исковата молба на Ангелов като недоказана ще следва да бъде отхвърлена. По делото е направено искане от процесуалния представител на "Хенди-тел" ЕООД за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Станимир Христов Ангелов следва да заплати на "Хенди-тел" ЕООД сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение