Решение № 868 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2012 г.

Решение № 868 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 340/21.06.2012 г., постановено по административно дело № 353/2012 г., Великотърновският административен съд е: 1) отменил Ревизионен акт (РА) № 071101933/15.12.2011 г., издаден от орган (гл. инспектор) по приходите на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 124/05.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), относно установените задължения за: лихви върху невнесени в срок задължителни осигурителни вноски за ДОО (фонд "Държавно обществено осигуряване") за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок вноски за ДЗПО-УПФ ("Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд") за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване по изплатените трудови възнаграждения за м. май 2002 г., лихви върху невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за м. октомври 2001 г., м. март 2002 г. и м. ноември 2005 г.; 2) отхвърлил жалбата на Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, срещу същия ревизионен акт в останалата й част; 3) осъдил Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите разноски в размер на 100 (сто) лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП в частта му, в която РА № 071101933/15.12.2011 г. е отменен. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира следното: 1) да се отмени решението на първоинстанционния съд в частите, в които процесният ревизионен акт е отменен; 2) да се потвърди ревизионният акт за установените с него задължения за: лихви върху невнесени в срок задължителни осигурителни вноски за ДОО за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок вноски за ДЗПО-УПФ за м. май 2002 г., лихви за невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване по изплатените трудови възнаграждения за м. май 2002 г., лихви върху невнесени в срок осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за м. октомври 2001 г., м. март 2002 г. и м. ноември 2005 г.; 3) да се присъди в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Ответникът по касация Павлинка Стефанова Симеонова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Ескулап - Павлина Пашова" със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Опълченска" № 41, ет. 2, ап. 2, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна. Оспореното с нея съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция правилно е била изяснена фактическата обстановка. Спор по дължимостта на установените задължения, както и относно това, че същите са внесени, но не в рамките на законово определените срокове, не се е формирал между страните по делото, а спорен е бил единствено въпросът за това дали вменените с РА задължения за лихви върху невнесените в срок задължителни осигурителни вноски са погасени по давност, с оглед направеното пред съда от процесуалния представител на първоначалния жалбоподател изрично възражение за изтекла погасителна давност. В мотивите на проверяваното съдебно решение е прието следното: Съгласно чл. 113 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 20 пункта.