Решение № 7711 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кърджали, подадена чрез пълномощника юрк. Иванов, срещу Решение 591/06.03.2025 г., постановено по адм. дело 573/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на П. Т. З. и Т. И. Д. е обявена нищожността на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1, б. б от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кърджали.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва наличието на пряк и непосредствен правен интерес у лицата, оспорили разпоредбата. Счита за неправилен извода на съда, според който разпоредбата на чл. 187, ал. 2 ЗКН се явява специална спрямо чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, тъй като цените за входни билети и такси се определят след съгласуване с финансиращия орган, който е Община Кърджали. Искането е за обезсилване на съдебния акт, а в условията на евентуалност се иска отмяна и произнасяне по същество на спора.

Ответниците П. Т. З. и Т. И. Д., чрез пълномощника адв. Бойчев, в подаден писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на оспореното решение. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е била разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1, б. б от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кърджали (НОАМТЦУ).

За да прогласи нищожността на посочената разпоредба, административният съд, от фактическа страна, е приел за установено следното:

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1, б. б е приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА, като с нея е определена цената на билет за възрастни, за посещение на Регионален исторически музей Кърджали. Установено е, че разпоредбата е изменена с Решение 276/30.12.2020 г. на Общински съвет Кърджали, като е приета нова цена от 7,00 лв. Оспорената разпоредба се намира в Глава втора Местни такси , Раздел ІІІ Такса за ползване на детски ясли, детски градини, домове за социални грижи, лагери, общежития и други общински социални услуги и културни дейности от НОАМТЦУ и има следното съдържание:

чл. 53, ал. 1 Определя цени на услугите предлагани от Регионален исторически музей Кърджали:

1. За посещението на Регионален исторически музей:

б) (Изм. Решение 276/30.12.2020 г. на ОбС-Кърджали) цена на билет за възрастни (над 18 години) - 7,00 лв.

От правна страна, съдът е приел, че според чл. 187, ал. 2 ЗКН цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Според решаващия състав посочената разпоредба се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, поради което общинските съвети не разполагат с правомощието да определят цените на входните билети в обществените музеи, като такова овластяване не се съдържа и в чл. 6 ЗМДТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.

На първо място, неоснователни са въведените с касационната жалба възражения за липса на правен интерес у оспорилите разпоредбата лица. Правилно съдът, на основание чл. 186, ал. 1 АПК и съгласно чл. 1 от НОАМТЦУ, е приел, че доколкото се касае за разпоредба, с която се определят цени за билет за вход на обект, който е публична общинска собственост и може да бъде посещаван от всеки по всяко удобно за него време, следва да бъде прието, че е налице правен интерес от нейното оспорване. В случая от З. и Д. са ангажирани и доказателства фискални бонове за заплатена такса за вход, паркинг и фотокопие от книжка Опознай България 100 национални туристически обекта , поради което и с оглед изложеното решението е допустимо, като постановено при наличие на правен интерес у оспорилите разпоредбата лица.

Второ, съгласно чл. 141, ал. 4 от КРБ, общинските съвети имат правото да определят размера на местните такси, по ред, установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба и разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, общинските съвети приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

На основание чл. 28, ал. 1 от ЗКН държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. Съгласно нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗКН цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.

С оглед относимата правна уредба правилно административният съд е приел, че Общински съвет Кърджали няма правомощие да определя с наредба цените на входните билети за музея, което обуславя нищожност на оспорената разпоредба, независимо от обстоятелството, че Регионален исторически музей Кърджали е на бюджетна издръжка от Община Кърджали. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 187, ал. 2 ЗКН се явява специална спрямо чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, както е прието и от решаващата инстанция, като компетентността на Общинския съвет по отношение определяне на музейните такси е изключена.

С оглед изложеното решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски за адвокатско възнаграждение се следват в полза на ответниците, като съгласно списък по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие същите възлизат на 1 500,00 лв. за всяко лице.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,