Решение № 12248 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2014 г.

Решение № 12248 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "ЧЕЗ разпределение България" (ЧРБ) със седалище гр. София и ЕИК 130277958 против решение № 7937 от 11.06.2014 г. по адм. дело № 15495 от 2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение № Ж-330 от 19.11.2012 г. на ДКЕВР и й е върната преписката за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторите обжалват съдебния акт като неправилен поради постановяването му в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост на правните изводи с оглед установената фактическа обстановка. Конкретно се поддържа, че съдът не е съобразил факта, че процесната мрежа ниско напрежение не е собственост на ЧРБ, поради което изводът му, че посоченото дружество има отношение към поддръжката й, се явява необоснован. Оспорва се и изводът, че неспазването на чл. 100 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) (отм., ДВ, бр. 38 от 2013) е съществено по своя характер нарушение, тъй като спорът е изцяло правен при безспорна между страните в производството фактическа обстановка. Също така се обосновава и тезата, че налагането на ПАМ по отношение на ЧРБ би довело (предполага) нарушаване на ЗУТ, тъй като реконструкцията на процесната мрежа е недопустимо да бъде извършвана без съответния ПУП на съответната територия и без прилагане на улична регулация. Конкретно в касационната жалба на ЧРБ и в хода на делото по същество се прави оплакване, че дружеството е било лишено от възможност за участие в процеса, тъй като делото е образувано през 2012 г., а конституирането им е в края на 2013 г., като така са участвали само в едно заседание и не са имали "доказателствена тежест". Твърди се също, че при липсата на ангажирана съдебно-техническа експертиза съдът не е имал основание да приема за доказано, че е налице нарушение на стандарт БДС EN50160:2007, тъй като процесният констативен протокол от 20.07.2012 г. не може да удостовери краен извод за доставка на електрическа енергия извън утвърдения стандарт. Посочва се също, че дружеството не носи тежестта да установи, че няма нарушение, както и че по делото не е установено кой е имотът на жалбоподателя Илиев, какъв е начинът на захранване, нито къде и как са поставени уредите за измерване на качеството на електрическата енергия. Ответната страна - Пламен Тодоров Илиев, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. В хода на делото по същество завява, че при липсата на спор по фактите и при анализ на относимата правна уредба - чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ и чл. 97 - 103 НЛДЕ (отм.), съдът правилно е приел, че ДКЕВР необосновано е прекратила преписката поради липса на нарушение на лицензианта, вместо да прекрати нарушението и да обезпечи целта на закона. Прокурорът отбелязва, че независимият орган изцяло се е десезирал в проверката, като е възложил и приел самопроверка на дружеството - ответник по жалбата. Върховният административен съд - I колегия, петчленен състав, намира касационните жалби за допустими като редовно подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. РАЗГЛЕДАНИ ПО СЪЩЕСТВО, СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 7937 от 11.06.2014 г. по адм. дело № 15495 от 2012 г. по описа на ВАС - тричленен състав, е отменено решение № Ж-330 от 19.11.2012 г. на ДКЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът е приел, че административното решение е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на надлежно извършена проверка по реда на чл. 99 и 100 от НЛДЕ (отм.) и необезпечено право на жалбоподателя да участва в производството. Същевременно съдът е приел, че актът е постановен и в противоречие с материалния закон, тъй като, видно от установените факти по делото (електрическата енергия, доставяна до потребителя, е некачествена), изводите на ДКЕВР за липса на нарушение на лицензията са необосновани. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки за налагане от страна на ДКЕВР по отношение на ЧРБ на ПАМ, насочена към преустановяване на нарушението на лицензията и обезпечаване на своевременното доставяне на качествена електроенергия на съответния потребител. Решението е правилно. С оглед значението му към касационната проверка следва, на първо място, да се отхвърли като неоснователно възражението на ЧРБ, че в качеството си на заинтересована страна по делото е било лишено от пълноценно участие в съдебното производство. Видно от протоколно определение от 8.04.2013 г., ЧРБ е конституирано като заинтересована страна в първото насрочено по делото заседание, като същото е отложено именно с цел гарантиране правото им на участие. ЧРБ са се запознали с жалбата на 25.04.2014 г. и са били редовно уведомени за следващото съдебно заседание на 14.10.2013 г., на което не са били представлявани. Дружеството е било редовно уведомено и за съдебното заседание на 26.05.2014 г., на което е даден ход на делото и същото е решено по същество, проведено отново без представител на ЧРБ. При тези данни възражението на касатора за лишаването му от право на участие в процеса се явява голословно на фона на демонстрираното процесуално поведение. Без да водят до промяна в заключението за правилност на обжалваното решение, касационните възражения, касаещи обосноваността на съдебните изводи по отношение на материалната законосъобразност на административния акт, следва да се приемат за основателни. Наличието на установени от съда съществени по своето значение пропуски при провеждането на административното производство, респ. водещи до неизяснена фактическа установеност по преписката, а оттам и по делото, изключват възможността за адекватно решаване на въпроса за съответствието на акта с приложимия материален закон. При така изложеното съдът не е следвало да кредитира данните от административната преписка като фактически установявания в процеса и въз основа на тях да гради изводи за установено нарушение на лицензията от страна на ЧРБ, респ. за наличие на основания за налагане на съответна ПАМ от страна на ДКЕВР. Що се касае до съображенията на съда за допуснато съществено по своя характер нарушение на административнопроизводствените правила, същите напълно се споделят от настоящия петчленен състав. Нещо повече, възраженията и в двете касационни жалби като аргументирани на базата на фактическите установявания, поддържани от ДКЕВР и ЧРБ в хода на административното производство, на практика не оборват, а подкрепят крайния извод на съда, че административният акт е издаден при недостатъчна активност от страна на органа при установяването на фактите по случая. Основният спорен въпрос по делото не е как, кога и кой е изградил мрежата ниско напрежение, водеща от МТП "Картинг писта" до имота на жалбоподателя Илиев, а чия е отговорността тази мрежа да е в такова състояние, което да не компрометира преноса на енергия от трафопоста до крайния потребител. Твърдението на ДКЕВР, че въпросната мрежа е изградена от ползватели на земеделски земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може и не дава отговор на изведения въпрос за отговорността спрямо така изградената мрежа, включително дали същата е на ЧРБ или на друг/и правен/ни субект/и. Нещо повече, ДКЕВР дори никъде не сочи защо споделя доводите на ЧРБ, че дружеството не е отговорно за поддръжката на процесната мрежа, респ. за преноса на несъответстваща на стандарта енергия. В тази връзка възражението за наличие на спор по правото, а не по фактите, е очевидно несъстоятелно. При липса на надлежно установяване на относимите факти спорът за правото всякога би бил излишен. Неоснователно е възражението, поддържано от ЧРБ, че при липсата на ангажирана съдебно-техническа експертиза съдът не е имал основание да приема за доказано, че е налице нарушение на стандарт БДС EN50160:2007, тъй като процесният констативен протокол от 20.07.2012 г. не може да удостовери краен извод за доставка на електрическа енергия извън утвърдения стандарт. Доказателствената стойност на цитирания протокол се оспорва за пръв път пред касационната инстанция, а това е недопустимо на основание чл. 220 от АПК. Нито в производството пред ДКЕВР, нито в производството пред тричленния състав на ВАС ЧРБ са оспорили констатацията, че захранващото напрежение в имота на жалбоподателя не отговаря на стандарта БДС EN50160:2007. Това процесуално поведение е напълно достатъчен аргумент, който да позволи на съда да приема този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване чрез способите и средствата на АПК и ГПК. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - I колегия, петчленен състав,