Решение № 13691 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2009 г.

Решение № 13691 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Димитрова Мънкова от гр. Габрово, против Решение от 4.07.2008 г. постановено по а. д. № 3996/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мънкова против Заповед № 762/24.07.2006 г. на и. д. директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, във вр. с § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) и § 1 от ПЗР на ПМС № 167/3.07.2006 г. е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "началник отдел", с ранг I младши, в Отдел "Организация и координация на контролната дейност" - област Габрово, при Териториална дирекция (ТД) Плевен - области Плевен, Ловеч и Габрово на АДФИ, считано от 26.07.2006 г.

Недоволна от решението, Мънкова го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от СГС нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изводът на съда за налично съкращаване на щата е необоснован. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго - по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед.

Ответната страна - директорът на АДФИ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, установена от състава на СГС. Тя не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата и, е фактическият и правен извод на съда, че направеният извод за реално съкращаване на заеманата от нея преди уволнението и длъжност е необоснован. На тази база са и доводите за допуснати нарушения на материалния закон.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, "при преминаване на длъжност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение не се прекратява". В случая не е било необходимо преназначаването на служителката на същата длъжност в новата администрация, след което тя да бъде уволнена, тъй като има запазено валидно правоотношение, което може да бъде прекратено, при съкращаване на длъжността й.

При съпоставка на числеността на служителите в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК) и тази на АДФИ се установява на първо място, че общата численост на организационните структури и звена в новата агенция спрямо старата, е намалена от 412 на 195 щатни бройки. Променена е и организацията на АДВФК. От съществувалите две нива, включваща дирекции на централното управление и 9 териториални дирекции, АДФИ е изградена от 5 административни звена (дирекции), без териториални поделения. Дирекция "Организация и извършване на инспекционната дейност" на АДФИ има четири отдела - Първи отдел "Северозападен район за планиране - области Видин, Враца и Монтана и Югоизточен район за планиране", Втори отдел "Северен централен район за планиране - области Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч", Трети отдел "Североизточен район за планиране - области Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич" и Четвърти отдел - "Южен централен район за планиране - области Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора".

С ПМС № 167/3.07.2006 година е бил приет Устройствения правилник на АДФИ (УПАДФИ), с § 1 от ПЗР на който е регламентирано правомощието на директора на АДФИ в срок от един месец от влизане в сила на постановлението, да утвърди длъжностното разписание на агенцията и да уреди правоотношенията на служителите на АДВФК съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДФИ.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2004 г.) "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение. . ., въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Правилно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са определени от СГС като два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, трябва да докаже пред съда, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Тези принципни позиции, установени с практиката на ВАС са съобразени и правилно приложени от състава на СГС в обжалваното негово решение.

По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност също е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки.

Заеманата от Мънкова длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на АДФИ. Видно от длъжностното разписание на бившата ТД - Плевен, в сила от 1.07.2006 година в ТД е имало 3 бр. длъжности "началник отдел" (за всяка от областите Плевен, Габрово и Ловеч), а в Отдел "Организация и координация на контролната дейност" - област Габрово" (л. 9 от делото) - 1. По една такава длъжност е била предвидена и за Отделите с идентично наименование за областите Велико Търново и Русе, които са били в състава на ТД Велико Търново - вж. длъжностното разписание на тази ТД на л. 40 и 41 от делото. В новото длъжностно разписание на АДФИ, в сила от 26.07.2006 година (л. 13 от делото), в специализираната администрация на Втори отдел "Северен централен район за планиране - области Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч", е предвидена общо една щатна бройка за длъжността "началник отдел". Следователно бройките за "началник отдел" за изброените 5 отдела за областите Велико Търново, Русе, Плевен, Габрово и Ловеч от 5 са намалени на 1. Освен това, новите длъжности показват сходства и различия от тези по старото длъжностно разписание, установено от заключението на вещото лице. Длъжността, заемана от жалбоподателката като цяло не е била запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под ново наименование. ВАС възприема фактическите и правни изводи на СГС в това отношение, установени с всички събрани доказателства по делото. Затова следва да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение на Мънкова е било извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС.

СГС е установил, че не са налице и нарушения, свързани с формата на административния акт и производството, в което е издаден. Заповедта на и. д. директор на АДФИ съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение и се позовава на нормативните актове и документите, от които се извежда съкращението на заеманата от касаторката длъжност. Липсата на писмено предизвестие също не обосновава отмяна на административния акт, тъй като изпращането на писмено предизвестие не е от изискванията, които имат съществено значение за неговата законосъобразност. Тази възможност е изрично предвидена в чл. 106, ал. 4 от ЗДС, със съответните последици от такова поведение.

Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на обжалвания акт предвид обстоятелството, че той е издаден два дни преди влизането в сила на новото длъжностно разписание, в сила от 26.07.2006 г. Както многократно се е произнасял ВАС, незаконосъобразно би било придаването на обратна сила на акта, не и обратното. Ноторно е, че всеки един акт, вкл. въпросното "Длъжностно разписание на АДВИ", в сила от 26.07.2006 г., се предхожда от подготовка. Издаването на обжалваната заповед два дни преди началото на действие на новото разписание е било възможно именно благодарение на известните от тази подготовка данни и не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила или материалния закон при условие, че актът действа занапред от датата, в която е започнало действието на основанието за издаването му - "Длъжностното разписание" в сила от 26.07.2006 г. При това, от съществено значение е и обстоятелството, че въпросното "Длъжностно разписание" е утвърдено със Заповед № ФК-09-110/21.07.2006 г. на директора на АДФИ, т. е. преди издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Мънкова.

Доводът на касаторката, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното `и правоотношение не е съществувала администрацията на АДВФК, закрита по силата на § 2 и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗДФИ също е неоснователен. Видно от посочените по-горе факти, новата администрация на АДФИ се е появила едва след приемането на нейния УП и изготвянето на Длъжностното й разписание, което е в сила от 26.07.2006 г.

Въпреки, че действието на една нова администрация без съществуването на УП и длъжностно разписание безспорно съставлява нарушение, то не е съществено такова. Сходството на задачите, изпълнявани от АДВФК и АДФИ е налице и е видима от текстовете на двата закона и от УП на тези администрации. И двете са структури, подчинени на министъра на финансите, който фактически е легализирал това сходство чрез издадената от него Заповед № ЗМФ-533/17.05.2006 г. С последната, въпреки приемането и действието на ЗДФИ към този момент, той е изменил числеността на персонала на "бившите ТД на АДВФК" което сочи, че по това време те са все още действащи структури. Такива са останали до приемането на УП на АДФИ и нейното Длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № ФК-09-110/21.07.2006 г. на директора на АДФИ, в сила от 26.07.2006 г.

По изложените съображения постановеното от СГС решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение