Решение № 1124 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9398/2017 г.

Решение № 1124 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9398/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Фридрих против Решение № 68/11.07.2017 г. по адм. д. № 17/2017 г. на Административен съд - Г. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Възразява, че административният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС. Т., че поради отмяната на заповед № 1978/27.09.2010 г. на кмета на О. Г. и поради бездействието на административния орган да я уведоми за заплащането на земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е била в състояние да защити законните си права и интереси върху процесния имот. С оглед на това иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - О. Г., редовно призован, не изпраща процесуален представител. В писмено становище по делото, представено от главен юрисконсулт на О. Г., се оспорват доводите в касационната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Обжалваното решение е неправилно и необосновано. Не са изпълнени указанията на ВАС, дадени с Решение № 428 от 13.01.2017 г. Неправилна е преценката на съда за липсата на твърдяно бездействие от страна на ответника по иска. Основателно касационната жалбоподателка е възразила, че през 2010 г. ответникът е бил длъжен да знае за заплащането на имота от ползвателите по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Г. е образувано, след като с Решение № 428 от 13.01.2017 г. по АД 11745/2015 г. на ВАС, Трето отделение, е отменено постановеното от Административен съд – Г. Решение № 6 от 7.08.2015 г. по гр. д № 9/2015 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е сезиран с искова молба с вх. № СДА-01-469 от 24.03.2015 година по описа на Административен съд - Г., подадена от В. Фридрих, с искова претенция за 31 124. 32 лв. за периода от 06.07.2011 г. до 13.03.2012 г., с която се претендира обезщетение от 1124.32 лв., направени финансови разходи по узаконяването на имота; 20 000. 00 лв. пропуснати ползи, произлизащи от това, че при направената делба на наследствено имущество ищцата се е отказала от дела си в другите имоти, за да придобие процесния имот и 10 000. 00 лв., съставлява претендирани неимуществени вреди от изгубено време и енергия, влошено здравословно състояние, поради напрежението, усещане за административен хаос и невъзможност да й бъдат защитени адекватно гражданските права. В исковата молба са предявени две основания за претенцията - отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед № 1301 от 06.07.2011 г., както и бездействието на длъжностни лица от О. Г., които не са я уведомили за наличието на ползватели на имота, които са го заплатили по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е отхвърлил иска. Приел е, че заповед № 1301/06.07.2011 г. на кмета на О. Г., с която е отменена заповед № 1978/27.09.2010 г. на кмета на О. Г. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Р. и Р. Кацарови, е била отменена като незаконосъобразна с решението по АД 170/2011 г. на Административен съд – Г. Но по делото не се установява ищцата да е понесла вреди от незаконосъобразната заповед. Соченото от нея придобивно основание не би довело до промяна в изхода на спора по чл. 108 от ЗС, предмет на ГД 1172/2013 г. на Районен съд - Г. Относно твърдението, че бездействието на администрацията, изразяващо се в непредоставяне на информация за наличието на ползватели, които са заплатили процесния имот, е довело до настъпване на твърдените от ищцата вреди, съдът е приел, че още в Решение № 3550 от 31.10.1997 г. на Поземлена комисия - Г., от което наследниците на Кацарови черпят правата си, изрично е записано, че се възстановява правото им на собственост върху двете ниви по т. 1 и т. 3 в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Наследниците на Кацарови в нито един от етапите по изработването и одобряването на конкретния план на новообразуваните имоти не са заявили правата си, с цел тяхното охраняване. По тази причина в регистъра на имотите към този план за двата имота с № 326 и № 329 е посочено че се стопанисват от О. Г. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора и е изложил обосновани изводи в съответствие с приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 3550 от 31.10.1997 г. на ПК Г. е било признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 3. 750 дка и нива от 4. 500 дка, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Р. Кацаров и Р. Кацарова. От така възстановените две ниви, са образувани няколко имота, един от които с № 326, който е образуван от два ПИ: № 14218.35.329 и № 14218.35.326. Със заповед № 340 от 06.10.2004 г. на Областен управител на О. Г. бил одобрен помощен план и план за новообразуваните имоти за земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в горепосочената местност, в който тези два ПИ били предоставени на О. Г. за стопанисване. По подадено искане за поправка на одобрен кадастрален план на 12.08.2009 г. от В. Фридрих до кмета на О. Г. е извършена промяна по плана на новообразуваните имоти за земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на О. Г.. Със заповед № 1545 от 30.07.2010 г. на Кмета на О. Г. е одобрено частично изменение на влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед № 240 от 06.10.2004 г. на Областен управител, като било вписано правото на собственост на ищцата и на останалите наследници върху тези два ПИ. От двата така посочени имота бил образуван нов с идентификатор 14218.35.326 с нова площ от 1 043. 56 кв. м. Със заповед № 1978 от 27.09.2010 г. по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Кацарови е възстановено право на собственост върху новообразувания имот. След извършена доброволна делба с останалите наследници, ищцата е получила в свой изключителен дял новообразуван имот № 338, кадастрален район 35 по ПНИ на м. кв. "Шенени", землище Г. с площ от 576. 91 кв. м. и на новообразуван имот № 326, кадастрален район 35 по ПНИ на м. кв "Шенени", землище Г. с площ от 1043. 56 кв. м, съгласно нотариален акт № 3218 от 21.12.2010 г, Акт № 214, т. II, на нотариус № 095 при РС - Г.. С последваща заповед № 1301 от 06.07.2011 г. на кмета на О. Г. е била отменена предходната негова заповед № 1978 от 27.09.2010 г. "поради явна фактическа грешка", като в разпоредителната й част следвало да се чете вместо "възстановявам правото на собственост на наследниците на Р. Кацаров и Р. Кацарова" "Е. Атанасов да придобие правото на собственост върху ПИ 14218.35.326, закупен съгласно нотариален акт 113 от 23.07.2001 г. ". По жалба на В. Фридрих втората заповед е била отменена със съдебен акт, влязъл в сила на 13.03.2012 г. След предявен иск за собственост върху имота от В. Фридрих срещу настоящите му ползватели пред РС - Г. е образувано гр. д. № 1172/2013 г., по което с Решение № 572/15.01.2014 г. е отхвърлен предявеният иск. Решението на РС е потвърдено с Решение № 103/24.04.2014 г. по гр. д. № 85/2014 г. на ГОС. В. основа на тези факти, правилно административният съд е направил извод, че отменената със съдебно решение заповед № 1301 от 06.07.2011 г. на кмета на О. Г. пряко и непосредствено не уврежда интересите на касационния жалбоподател. Както става ясно от решението по гр. д. № 1172/2013 г. на РС – Г., ползвателите на процесните имоти са ги придобили чрез заплащането им по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ през 1999 г., а по алтернативно направеното възражение за придобивна давност през 2009 г. От това следва, че дори и да не беше издавана заповед № 1301 от 06.07.2011 г. на кмета на О. Г., позовавайки се на заповед № 1978 от 27.09.2010 г. на кмета на О. Г. като придобивно основание, претенцията на В. Фридрих за собственост върху процесните имоти щеше да бъде отхвърлена, поради това че преди 2010 г. ползвателите са станали собственици на имотите на друго основание. Наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт е основание за претендиране на обезщетение за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, само когато от отменения акт пряко и непосредствено произтичат претендираните вреди. Касационната инстанция споделя изводите в първоинстанционното решение и по отношение на твърдяното бездействие на административния орган, който не е уведомил наследниците на Кацарови, в частност В. Фридрих, че процесните имоти са придобити от ползватели по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. От една страна наследниците на Кацарови са имали възможност да обжалват одобрения през 2004 г. ПНИ и да искат изменението още към този момент. Така те не са защитили интересите си в процедурата по одобряването на плана, нито впоследствие при подаването на молба за неговото изменение. От друга страна, издаването на заповед № 1978 от 27.09.2010 г. на кмета на О. Г. е въз основа на подадена молба от В. Фридрих. Преди подаването й тя е имала възможност да направи проверка за собствеността на процесните имоти, за които има издадени нотариални актове от 1999 г., вписани в Агенция по вписванията. Не на последно място следва да се посочи, че извод за настъпили вреди за наследници Кацарови към настоящия момент не може да се направи, поради това че реституционната процедура по възстановяване на наследствените им имоти не е приключила. С Решение № 3550 от 31.10.1997 г. на ПК Г. е било признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 3. 750 дка и нива от 4. 500 дка, находящи се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Р. Кацаров и Р. Кацарова. За да се довърши процедурата по възстановяването на наследствените земи на Кацарови, и при невъзможност да получат земите в реални граници, както е в настоящия случай, следва да бъде издадено последващо решение за обезщетяване по реда на § 4ж ПЗР на ЗСПЗЗ. След като В. Фридрих не е могла да получи собствеността върху реално обособени имоти, тя има право да получи паричната им равностойност. Това води до извод за неоснователност на претенцията й по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/11.07.2017 г. по адм. д. № 17/2017 г. на Административен съд – Г.. ОСЪЖДА В. Фридрих от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на О. Г. сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.