Решение № 5388 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2013 г.

Решение № 5388 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Левент Нуредин от гр. Добрич, чрез пълномощника му адв. Сениха Рюстем, срещу Решение № 96 от 07.08.2013 г., постановено по адм. дело № 85/2013 г. от Административен съд Добрич. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез пълномощника си юрк. Петров, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по съществ, е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, иск на Левент Нуредин срещу Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) иск за заплащане на обезщетение от 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди, настъпили в резултат на бездействие на органа по назначаването за повишаване в ранг на ищеца, което Комисията за защита от дискриминация е признала за акт на дискриминация по смисъла на чл. 15 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по признак "лично положение" с влязло в сила Решение № 32 от 19.02.2010 г. по преписка № 58/2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Решението на КЗД не го обвързва по въпроса за наличието на вреди, техния размер и причинно-следствената връзка като елементи от отговорността на държавата по специалния закон - ЗОДОВ. Анализирайки назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза и показанията на свидетелите, съдът е приел, че тези доказателства не могат да обосноват извод, че претърпяното от ищеца негативно психическо преживяване може да се квалифицира като "неимуществена вреда", за да бъде определян и нейният размер. Ето защо е приел, че ищцовата претенция е недоказана по основание и размер и я е отхвърлил. Решението е неправилно. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК при предявяване на искове за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на органи или длъжностни лица, административният съд установява незаконосъобразността на действието/бездействието в рамките на исковото производство. Това означава, че съдът не разглежда самостоятелно искане за установяване или за отмяна на незаконосъобразното действие/бездействие, а се произнася по съответствието на действието или бездействието със закона в мотивите на съдебния акт. В случая обаче незаконосъобразността на бездействието на административния орган в лицето на изпълнителния директор на ИАРА е установено с влязъл в сила административен акт, а именно Решение № 32 от 19.02.2010 г. по преписка № 58/2009 г. на КЗД, постановено в производство по глава четвърта на ЗЗД. Констатациите на административния орган имат обвързваща сила не само по отношение на страните в административното правоотношение, но обвързват и съда в исковия процес по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ. Ето защо приетото от КЗД, че изпълнителният директор на ИАРА в качеството му на орган по назначаването на ищеца е нарушил разпоредбите на чл. 21 и чл. 15 от ЗЗД по признака "лично положение" обвързва съда с извода, че е налице незаконосъобразно бездействие на този административен орган. При това положение изводите на АС Добрич, че "това решение нито установява, нито обвързва съда по обезщетението ... " и че "исковата претенция на ищеца" е "недоказана по основание..." са неправилни и необосновани. Влязлото в сила решение на КЗД има обвързваща основателността на претенцията за обезщетение сила, т. к. се твърди вредите да са произтекли именно от бездействие на административния орган по назначаването на ищеца. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд без да се обсъждат останалите доводи по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение