Решение № 608 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу Решение 3546/01.06.2023 г., постановено по адм. дело 1815/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение Ж-756 от 20.12.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски. За съвместно разглеждане в настоящото производство е присъединена и касационна жалба от М. Цветков от гр. София срещу допълнително Решение 4503 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 1815/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение 3546/01.06.2023 г., постановено по същото дело.Този касатор твърди неправилност на допълнителното съдебно решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което молбата му по чл.176 от АПК бъде уважена изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисията за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Ненков, който поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество.Същият оспорва касационната жалба срещу допълнителното решение, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на оспореното с нея допълнително решение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател срещу допълнителното съдебно решение, той - и ответник по първата касационна жалба, М. Цветков от гр. София, редовно призован, не се явява . Представлява се от адв. Диков, който оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа предявената от доверителя си касационна жалба. По същество твърди правилност на основното съдебно решение и неправилност на решението по чл. 176 от АПК по съображения, подробно развити в касационната жалба на доверителя му, в писмен отговор на касационната жалба на КЕВР и устно в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът, "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, редовно призован, се представлява от юрк. Василева, която намира касационната жалба на КЕВР за основателна и моли обжалвания с нея съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, развити устно в хода по същество. Същият ответник чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба срещу допълнителното съдебно решение, а по същество твърди неоснователност на същата и правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от М. Цветков от гр. София срещу Решение Ж-756 от 20.12.2022 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3, Комисията е прекратила административното производство по жалба с вх. Е-11М-00-1029/03.11.2022 г., подадена от М. Цветков срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" АД. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че при постановяване на решението си Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл. 22, ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба 3/, но е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отразяващи се и на материалната законосъобразност на акта. АССГ е стигнал до извода, че при извършване на проверката на изложените в жалбата обстоятелства, КЕВР не е събрана относимите доказателства , поради което не са изяснени основни , относими към предмета на спора факти относно това кога в процесния имот е изградено съответното съоръжение стълб с линейни кабели, част от електроразпределителната мрежа на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД. По преписката са налице само твърдения от страна на електроразпределителното дружество за изграждането на обекта при действието на Закона за електростопанстовото от 1975 г., без да са представени доказателства за това. АССГ е направил извод, че решението е постановено в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснено обстоятелството кога е изграден обекта , което прави невъзможно да се установи кой е действалия към момента на изграждането му материален закон. Според съда позоваването на § 26 от ПЗР на ЗЕ, съгласно който възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия, съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си, не прави фактите автоматично установени, поради което за да приеме КЕВР, че жалбата на физическото лице- собственик на недвижими имот , е неоснователна, Комисията е следвало да изиска и събере конкретни доказателства относно това дали , кога и при действието на кой материален закон в полза на електроразпределителното дружество е възникнало сервитутното право за поставяне и поддържане на съоръжение от електрическата мрежа / стълб с линейни голи кабели/ . По горните съображение АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. С Решение 4503 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 1815/2023 г. по описа на Административен съд София град, в производство по реда на чл. 176 от АПК административният съд е отхвърлил искането на М. Цветков за допълване на решение 3546/01.06.2023 г., постановено по същото дело. За да стигне до този резултат, административният съд, предвид постановеното с основното решение връщане на преписката за ново произнасяне на административният орган поради нарушение на административнопроизводствените правила, е заключил, че не следва да осъществява дейност наместо компетентния специализиран административен орган, още повече да му указва как да се произнася по искания на жалбоподателя и обстоятелства, които не са обсъждани от административния орган и по които същият не се е произнесъл с нарочен диспозитив в обжалвания пред съда административен акт. По горните съображения АССГ е приел искането за допълване на основното съдебно решение, както и искането за присъждане на разноски във връзка със същото, за неоснователни. І. По касационната жалба срещу Решение 3546/01.06.2023 г., постановено по адм. дело 1815/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение е валидно, допустимо и правилно. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обоснован е решаващият извод на АССГ за неправилност на Решение Ж-756 от 20.12.2022 г. на КЕВР като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че от Комисията не са събрани необходимите за изясняване на обстоятелствата по жалбата доказателства. В нарушение на чл. 35 от АПК ,без да изясни фактите и обстоятелствата по спора, Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана. жалбата за неоснователна. Във връзка с наведените от жалбоподателя възражения относно местоположението на стълба на електроразпределителната мрежа и искането му той да бъде изместен, КЕВР е следвало да изиска от електроразпределителното дружество да представи доказателства, установяващи обстоятелството кога е поставен този стълб и кога са изградени върху него линейните голикабели като част от електроразпределителната мрежа и едва след това да прецени дали и при действието на кой приложим материален закон за електроразпределителното дружество са възникнали сервитутни права, по кой ред са уредени и възможно ли е да се удовлетвори отправеното от новия собственик на имота искане. Отделно от посоченото Комисията е разгледала само едно от всички възражения, посочени в жалбата, без да се произнесе по останалите, с които се иска на осн. чл. 201, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЕ налагането на ПАМ по отношение на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, изразяваща се в задължение за предприемане на действия по разполагане на наличните средства за търговско измерване/ поставени понастоящем върху /на процесния ел.стълб/ извън границите на имота му, както и извършване одит на дейността на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД относно спазване законовите и лицензионните задължения при извършване процедури по присъединяване на клиенти към мрежата и/или изнасяне на електромерни табла на границата на собствеността на имота му и изпълнение изискванията на чл. 117 ал.7, като при установяване на нарушение да се наложи санкция на дружеството. След като е сезиран с няколко искания, КЕВР следва да обсъди всяко едно от тях, да изследва всички относими към тези искания факти и обстоятелства и да се произнесе по всяко едно от тях. 2.По касационната жалба срещу допълнителното Решение 4503 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 1815/2023 г. по описа на Административен съд София град Касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При постановяване на допълнителното решение АССГ е спазил изискуемата съдебна процедура, като е преценил и разгледал искането за допълване в закрито заседание. Релевираното от касатора оплакване за неправилността му е неоснователно. Съдът разполага с правомощието по чл. 176, ал. 1 от АПК и чл. 250 от ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да се произнесе по всички искания, с които е сезиран. Съдебното решение/определение е непълно, когато не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от съдебния спор остава висящ. Необсъждането на всички доводи, развити в жалбата срещу административния акт не обосновава непроизнасяне по целия предмет на делото, тъй като съдът преценява и обсъжда в мотивите си само релевантните за спора обстоятелства, относими към съдържанието на обжалвания административния акт. Нещо повече - КЕВР в постановеното от нея решение се е произнесла само по част от релевираните в жалбата до нея оплаквания в обжалвания административен акт са изложени мотиви само относно невъзможността ел.стълбът да бъде преместен за сметка и от електроразпределителното дружество, но произнасяне относно искането на М. Цветков за демонтиране и преместване на измервателните уреди / ел.таблата/ на други, 5 бр. клиенти от този стълб, искането му за налагане на ПАМ в тази връзка, както и за налагане на съответните административни наказания на провинилите се длъжностни лица и/или на самото електроразпределително дружество. Налице е непълнота на административния акт, която обаче е следвало да бъде отстранена по реда на чл.62, ал.1 от АПК по искане на М. Цветков преди изтичане на срока за обжалване решението на КЕВР. Като не е сторил това в определения в закона срок, М. Цветков не може да се домогва до допълване на административния акт чрез искане за допълване на съдебното решение, постановено по жалбата му срещу същия, непълен според него административен акт. При обжалване на административния акт съдът дължи произнасяне по законосъобразността само на наличното съдържание на административния акт, а не и в частта му, в която поради непълнотата му липсва произнасяне. По изложените по-горе съображения касационните жалби се явяват неоснователни, а атакуваните с тях съдебни решения като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила. При този изход на правния спор, искането на М. Цветков за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като КЕВР бъде осъдена да заплати такива в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора срещу първата касационна жалба и защитата срещу същата в съдебно заседание. Съответно на изхода от спора по отношение касационната жалба срещу допълнителното съдебно решение в полза на КЕВР следва да бъдат присъдени съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение