Решение № 15898 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2020 г.

Решение № 15898 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Инвестиционна политика, проекти, обществени поръчки, хуманитарни дейности и местни данъци и такси" при [община], Софийска област чрез процесуалния им представител адв. Ц. Миланов срещу решение № 483/1.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1293/2018 г. на Административен съд, София-област, с което по жалба на [фирма] – [населено място] е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1088-1-1/01.11.2018 г. (АУЗ), издаден от младши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при [община] за установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 722, 40 лв. и лихви – 93, 97 лв. и такси битови отпадъци (ТБО) в размер на 3 574, 12 лв. и лихви – 469, 65 лв. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за недвижими имоти – земи и сгради в [населено място]. Релевират се оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е съобразил приетото от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което констатира, че публичните задължения са правилно определени, а с поставената допълнителна задача, неоснователно жалбоподателят в първоинстанционното производство се домогва, вкл. и да шиканира, като покрие настоящите публични задължения с вече заплатени такива за други имоти, като използва платежните нареждания по една партида към други. Твърди се от касатора, че съдът неправилно е уважил претенцията на дружеството, като е приспаднал задължения на жалбоподателя на значителна стойност, които касаят други имоти и по този начин се ощетява бюджета на общината. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че жалбоподателят е надвнесъл публични вземания към [община] и е започнал да приспада задълженията му, като е достигнал до неправилен резултат и по този начин е отменил оспорения акт. Относно обезвреждане на битови отпадъци, като част от ТБО за 2018 г. касаторът твърди, че неправилно е прието в обжалваното решение, че такова обезвреждане за 2018 г. не е извършвано. Твърди се в касационната жалба, че процесните имоти макар и земеделски, са застроени и в този смисъл попадат във визираните в чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, в който обхват са предмет на АУЗ и решението. По отношение на компонентата за почистване на обществените територии в касационната жалба се твърди, че тя задължително се заплаща, тъй като липсва законова възможност лицето да бъде освободено от заплащането й. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и разпитания свидетел касаторът твърди, че е установено, че в района, където се намират имотите на дружеството (жалбоподател в първоинстанционното производство), са налице контейнери, тип "Бобър" за изхвърляне на неопасни твърди битови отпадъци, а и той не е депозирал искане за предоставяне на персонален контейнер и начисляване на таксата съобразно количеството отпадък. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се остави сила АУЗ и потвърждаващото го решение. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. И. Миланов, преупълномощен от адв. Ц. Миланов. Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва. [фирма] – [населено място] чрез адв. Д. Еленков, приподписана от адв. Н. Петровска обжалва определение № 828/24.06.2020 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че неправилно съдът не е му е присъдил направените разноски при административното обжалване на АУЗ и в тази връзка иска отмяната на обжалваното определение и присъждане на поисканите разноски. Ответникът по частната жалба директорът на дирекция "Инвестиционна политика, проекти, обществени поръчки, хуманитарни дейности и местни данъци и такси" при [община], Софийска област чрез адв. И. Миланов я оспорва по съображения, развити в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че и касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е частично основателна, а частната жалба е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба. Първоинстанционният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е собственик на имотите, за които е издаден АУЗ за ДНИ и ТБО и че от него са подадени декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ за имоти – земи и сгради, находящи се в [населено място] и [населено място]. Съдът за да постанови обжалвания правен резултат, се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е съобразила частичните плащания на спорните задължения във връзка с двете приходни квитанции, намиращи се по делото, като вещото лице е потвърдило частичните плащания на задълженията в АУЗД, макар в представените приходни квитанции да са посочени партидните номера на имоти, които да не съвпадат с процесните. За ДНИ съдът е съобразил заключението на съдебно-счетоводната имота, която изчислила размерът на данъка – 2 % върху данъчната оценка на имотите съобразно с чл. 17, ал. 1 от общинската наредба. Съдът се е позовал и на допълнителното заключение на вещото лице, което е приспаднал след съотнасяне за годините по главници и лихви от двете приходни квитанции, удостоверяващи, че дружеството е внесло по сметка на [община]. Общият размер на ДНИ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. според съда съвпада с този изчислен от вещото лице и лихви – 270, 17 лв., като съдът е съобразил платения данък по двете приходни квитанции и е приел, че дължимите суми от жалбоподателя за ДНИ – главница и лихви е 380, 29 лв., а не определения в АУЗ общо 1 031, 64 лв. Относно ТБО съдът е посочил, че съгласно чл. 62 ЗМДТ тя се заплаща за услугите събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а относно размерът на ТБО съдът се е позовал на чл. 66 ЗМДТ. Прието е в обжалваното решение, че съгласно чл. 62 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета. Съдът е приел, че в конкретния случай по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване не съществуват категорични доказателства, че тази услуга е предоставена за районите, в които се намират имотите на [фирма]. В тази връзка съдът се позовава на заповеди № 15-638/30.10.2015 г., № 15-822/28.10.2016 г. и № 15-703/26.10.2017 г., с които кметът на [община] е определил населените места, в които ще се извършва сметосъбиране и сметоизвозване – всички жилищни и вилни имоти, собственост на граждани и фирми, находящи се в регулационния план на града, както и са изброени населените места в общината, в които тези услуги няма да се извършват. Съдът от писмените доказателства по делото и заключението на съдебната експертиза на вещото лице Кошева, е установил, че всички имоти, предмет на АУЗ се намират извън регулационния план на [населено място] и [населено място], както и че не може да се установи по безспорен начин, че районът, в който се намира имота на съответния субект е в обхвата на престиране на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и затова е направен извод, че не може да възникне задължение за нейното плащане, а и в изброените три заповеди на кмета било изрично посочено, че посочените два вида услуги се предоставят по отношение на имоти, които се намират в регулационните граници на изброените в т. 1 от заповедите населени места и затова тази услуга не е предоставяне през процесните периоди за имотите, предмет на акта. За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в обжалваното решение е прието, че независимо от непрецизното съдържание на трите процесни заповеди, имотите извън регулационните граници на населените места, изрично изброени в т. 2 на заповедите – [населено място], [населено място], [населено място] село, [населено място] и [населено място] само те са обхванати от териториите, за които се предоставя тази услуга, а всички останали, вкл. имотите, предмет на оспорения акт, са останали извън обхвата на заповедите и съответно на предоставяне на услугата. Съдът е приел, че в атакувания АУЗ не се съдържа изявление каква част от начислената сума се отнася за всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ, за да се извърши преценка съобразно доказателствата по делото, че част от посочените в административния акт услуги действително са извършени и евентуално да се приеме, че за тази част актът е доказан по основание и размер. Относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане съдът е приел, че общината е разполагала с депо по смисъла на чл. 71, т. 3 ЗМДТ за периода от 9.10.2015 г. до 30.11.2017 г., но за 2018 г. липсва такова. Съдът е посочил в съдебния си акт, че дължимостта на тази услуга не е обвързана с дължимостта на другите две – за сметосъбиране и сметоизвозване, както и че по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ тази такса не се дължи, само когато няма депо, като за тази компонента от таксата размерът е 1 078, , 39 лв. Съдът е счел, че след приспадане на внесените с двете приходни квитанции суми (таблица № 4 от допълнителното заключение на вещото лице) и чрез изваждане на сумите за ТБО – обезвреждане в депа за 2018 г., общо внесените суми от жалбоподателя са в размер на 2 885, 03 лв. и лихви – 352, 82 лв., като дължимата главница съобразно изчисленията в акта дължимата главница е в размер на 3 432, 50 лв. и лихви – 534, 34 лв., като след приспадане на внесените суми за главници и лихви, резултатът за жалбоподателя е надвнесена сума за главници 1 084, 24 лв. и лихви – 39, 60 лв. или общо надвнесени суми по акта е в размер на 1 123, 84 лв. Обжалваното решение е частично неправилно. Първото касационно оплакване е свързано с извършеното от съда приспадане от дължимите по АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за десетте имоти, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място] с плащанията по двете приходни квитанции от 2.10.2018 г. и 16.10.2018 г. за ДНИ и ТБО за процесните години. Оплакването е основателно, тъй като неправилно съдът е извършил приспадане, без да се съобрази, че платените задължения не касаят процесните имоти. Същото е установено и от приетата в първоинстанционното съдебно производство допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че в процесните квитанции са посочени партидни номера на имоти, които не съвпадат с имотите по АУЗ, респ. с подадените от задълженото дружество декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ. Въпреки така установеното от експертизата и при формалната проверка, която е следвало и съда да извърши, незаконосъобразно е извършено приспадане с дължимите по индивидуалния административен акт, издаден на дружеството (жалбоподател пред първостепенния административен съд) от сумите по спорните приходни квитанции от 2.10.2018 г. и 16.10.2018 г. От друга страна в обжалваното решение правилно е прието, че относно дължимостта на ДНИ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. видно от регулационните планове, одобрени със заповед № РД-15-236/15.10.1992 г. за [населено място] – разширение и заповед № АБ-15-289/11.09.1986 г. за [населено място] – под гарата, съдебно-техническата експертиза е установила, че имотите, за които с АУЗ са определени задължения за ДНИ и ТБО не влизат в границите на действащия към 2016 г., 2017 г. и 2018 г. регулационен план. Относно имотите, находящи се в [населено място] и заповед № АБ-15-327/02.11.1987 г. по действия регулационен план имотите, посочени в АУЗ, се намират извън границите на посочения план за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. В тази връзка, позовавайки се на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ относимата редакция за процесните периоди) и, обосновано първостепенният съд е приел, че с ДНИ се облагат имотите, разположени на територията на страната (поземлени имоти и сгради) в строителните граници на населените места и селищните образувания, а също и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. ЗУТ В тази връзка следва да се посочи, че "територия на населено място съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Видно от нотариалните актове, приложени по делото относно процесните имоти, всичките се намират извън регулационните планове на [населено място] и [населено място] в землищата им, поради което изводите на съда, че те не следва да се облагат с ДНИ, са законосъобразни. Правилно съдът е приел съобразно приетото в съдебно-техническата експертиза и наличните по преписката заповеди на кмета на [община] - № 15-638/30.10.2015 г. (за 2016 г.); № 15-822/28.10.2016 г. (за 2017 г) и № 15-703/26.10.2017 г. (за 2018 г.) за определяне районите за извършване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, процесните имоти не попадат в обсега на тези заповеди, в които изрично са изключени землищата. В представените по делото нотариални актове изрично е посочено, че имотите се намират в землищата на [населено място] и [населено място], но не и в територията на посочените две населени места, които съгласно дефиницията на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ не включват землищата. За да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано от органа наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите, компоненти на таксата, а от писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно е установено по делото, че имотите не попадат в районите, посочени със заповедите на Кмета на [община], посочени по-горе, нито че услугите по чл. 62 ЗМДТ – събиране и извозване са предоставени, а за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тази услуга е неотносима за процесните имоти, които са се намирали в землищата на [населено място] и [населено място], а не на териториите на посочените населени места. По делото безспорно е установено, че и за трите години, за които административният орган е определил задължения за ТБО, са подадени декларации, че имотите няма да се използват за всяка конкретна година. При това положение, като се има предвид, че от една страна със заповедите на кмета на общината процесните имоти не попадат в определените райони, които ще се почистват предвид, че същите се намират не на територията на населените места – [населено място] и [населено място], а извън нея - в землищата им, а от друга, не е установено по безспорен начин, че услугите са предоставени поради липсата на доказателства, затова крайният извод на съда за незаконосъобразност на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, е правилен. Относно оплакването в касационната жалба, че имотите са застроени и следва да се приложи чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, в тежест на основание чл. 170, ал. 1 АПК на административния орган е било да установи, че се касае за сгради в обхвата на цитираната правна норма. Видно от данните по делото т. нар. сгради касаят воловарници, телчарници, кантар и навес, като не е доказано от административният орган, че те представляват сгради. Нито в ЗМДТ, нито в ЗУТ има дефиниция на понятието "сгради", поради което следва да се използва дефинираното в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ понятие за "строежи". Административният орган не е доказал, че намиращите се постройки в имотите представляват строежи, респ. сгради, поради което не е приложим и чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. В този смисъл направеното от касатора оплакване, се явява неоснователно. Относно услугата по чл. 62, предл. 2 ЗМДТ в относимата редакция за 2016 г. и 2017 г., по делото е установено, че [община] е сключила договор с [фирма] за използване на депо за 2016 г. и 2017 г., а за 2018 г. няма доказателства, че такъв договор е налице. Съгласно приложимата редакция за 2016 г. и 2017 г. на разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се събира такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. При безспорно установеното по делото, че за 2016 г. и 2017 г. [община] е използвала депото в [населено място] съобразно сключените договори за посочените две години, то тази такса се дължи. Правилно съдът е приел, че заплащането на тази услуга не е обвързана с дължимостта на другите две по чл. 62 ЗМДТ и при наличие на ползвано депо за 2016 г. и 2017 г. таксата за тази услуга, се дължи. Видно от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза за услугата по обезвреждането в депа или други съоръжения за 2016 г. и 2017 г. е в размер на 1 078, 39 лв. и съответната лихва и за тази сума е дължима. В тази част решението е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата в посочената част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В останалата част относно таксите за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, решението като краен резултат е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото решението подлежи на отмяна и в частта за разноските за сумата над 1 610, 37 лв. до пълния размер от 2 150 лв. На [фирма] следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 449, 42 лв. (относно адвокатския хонорар, такъв се присъжда с оглед изхода на делото и само за един адвокат). На [община] предвид изхода на делото следва да се присъдят разноски в размер на 376, 48 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 752, 96 лв. По частната жалба на [фирма]. Частният жалбоподател обжалва определение № 828/24.06.2020 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Претенцията в тази част на дружеството е била за заплащане на 600 лв. направени разноски за административното обжалване. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 143 АПК, която предвижда присъждане на разноските, направени пред съд. В АПК не се съдържа уредба, позволяваща присъждане на разноските, направени в административното производство и правилно съдът не е уважил тази претенция. Такава възможност не е предвидена и в чл. 161, ал. 1 ДОПК, поради което правилно съдът е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК. Обжалваното определение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение