Решение № 10085 от 9.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кооперация РПК Напред, гр.Вършец против решение 90 от 09.03.2022 г., постановено по адм.д. 276/2021 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Вършец, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Монтана отхвърля жалбата на кооперация РПК Напред срещу заповед 134/07.05.2021 г. на кмета на Община Вършец, с която, на основание чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на С. Димитрова, в качеството й на председател на РПК Напред, гр. Вършец да премахне незаконен строеж навес от метална конструкция с покритие и ограждане от ламарина, с площ от 30 кв. м., построен в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.603 по Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008 г., както и в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр. Вършец, представляващ второстепенна улица (тупик), изграден в задната част (на гърба) на разширение (пристройка към сграда с идентификатор 12961.422.603.2) и осъжда кооперацията да заплати на ответника направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кмета на Община Вършец, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Съдът приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ лека постройка, пристроена към западната част на сграда (павилион) пред нея, тангираща с улица Васил Левски, VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, който попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал.1 ЗУТ, като не са налице изключенията, визирани в чл. 151 ЗУТ и за същия не е представено разрешение за строеж, поради което е незаконен. От заключенията на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и доказателствата по делото съдът констатира, че навесът е изграден 1984 г. като мотивира решението си с нетърпимост на незаконния строеж в хипотезата на ал. 1, §16 ПР ЗУТ. Приема от фактическа страна, че РПК Напредък, която се явява правоприемник на ХВК Славянска, гр. Берковица, на което е отстъпено право на строеж за строеж на павилион за производство и продажба на закуски върху 126 кв.м. в имот пл. 471, кв.46 по плана на гр. Вършец (Акт 38/16.09.1983 г. за държавна собственост л.68), че посоченият в обжалваната заповед навес с площ от 30 кв.м. е отделен обект със самостоятелно предназначение, който няма конструктивна и/или функционална обвързаност със сградата с идентификатор 12961.422.603.2 Павилион. Констатира, че към настоящия момент навесът се намира в ПИ с идентификатор 12961.422.603 и в ПИ с идентификатор 12961.422.600 по КККР на гр. Вършец, така както е описан и в обжалваната заповед, а по последното изменение на ПУП, одобрен със заповед 41/18.01.2017 г. на кмета на Община Вършец, обектът е разположен в УПИ ІV с отреждане за сграда за музейна сбирка и КОО, кв. 67 по ЗРП на гр. Вършец. Приема, че и основната сграда (павилион) следва да фигурира в кадастралната основа на одобрения със заповед РД-02-14-93/1986 г. застроителен и регулационен план на гр. Вършец, действащ и към момента, но върху извадката от платно на регулационния план няма нанесен друг строеж, освен сграда на музея, а върху извадката от картон на същия план, в обхвата на който се намира процесния обект допълнително е нанесена по заснемане без дата сграда, която не съответства напълно на сегашното положение на обектите на РПК Напред. Посочва, че за прикрепения към сградата (павилион) навес няма отстъпено право на строеж, няма и строителни книжа. Излага съображения, че строежът не е допустим по § 16, ал.1 ПР ЗУТ; § 183 и 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ с оглед установената година на построяване, поради което прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесният строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, който попада в приложното поле на чл. 147, ал.1 , т. 1 ЗУТ, а именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал.1 ЗУТ и не е сред изключенията, визирани в чл. 151 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт 3/18.03.2021 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на навес, изграден от метална конструкция (колони и греди от стоманени профили), които колони са бетонирани в терена, стените са оградени с профилирана ламарина, покривът е едноскатен, също с покритие от профилирана ламарина, с приблизителни размери 10,00 м. дължина, 3,00 м. ширина и височина 1 - 3,00 м. и височина 2 - 2, 80 м. (обща площ от 30 кв.м.), без одобрени проекти (конструктивно становище) и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативния акт е съобщен с писмо, изх. 7000-212 от 23.03.2021 г., получено на 29.03.2021 г. от председателя на РПК Напред С. Димитрова. В законоустановения срок е депозирано възражение от РПК Напред, като е посочено единствено, че има висящ съдебен спор по адм. д. 87/2021 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Не са представени, изискващите се по закон документи, които да оборят констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Представения констативен нотариален акт 489, т. ІІ, рег. 2825, дело 490/22.11.1999 г., касае собственост върху сграда за производство на закуски и търговски обект без посочена квадратура, като по делото не са представени документите, послужили при издаването на нотариалния акт, предвид, че се твърди, че процесният навес е част от тази сградата. От представените по делото документи за отстъпено право на строеж е видно, че те касаят павилион за производство и продажба на закуски с площ от 126 кв. м. (заповед 314/16.11.1983 г. - л. 71 и решение 181 по точка ІV от 15.09.1983 г. на Изпълнителния комитет л. 72), в която площ, съгласно заключението на вещото лице не се включва посочения в заповедта навес. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед установената по делото година на изграждане на навеса 1984 г., правилни са изводите на първоинстанционния съд, че същият не е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като не са налице изискващите се кумулативни предпоставки. Съдът излага подробни мотиви в тази насока, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Обстоятелството, че протоколът от проведеното по делото съдебно заседание на 17.02.2022 г., не е публикуван на Интернет страницата на съда, съобразно изискването на чл. 142а АПК, в случая не обосновава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Протоколът е изготвен в съдебно заседание, подписан е от съдия-докладчика и секретаря, съгласно изискването на чл. 150, ал. 4 ГПК. След изготвянето и подписването на протокола е постъпила писмена защита от кооперация РПК Напред, входирана на 22.02.2022 г. като процесуалният представител на жалбоподателя е имал възможност да се снабди с копие от протокола и евентуално да иска поправка на същия, което не е направено. Следователно доводът, че постановеното решение е основано на неизвършени процесуални действия, е неоснователен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие 0092775/2021 г. (л.17), който е по адм. д. 276/2021 г., но касае процесуално представителство пред всички инстанции като договорената сума е присъдена с първоинстанционното решение, поради което за настоящата инстанция липсват доказателства за заплатено ново адвокатско възнаграждение в размер на претендираните 1000 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,